//За условия, среда, социална атмосфера и под. — притеснявам, измъчвам душевно много силно някого, като правя невъзможно неговото нормално съществувание и развитие; гнетя, угнетявам, задушавам. Тя четеше завист и омраза в очите на еврейките, презрение в очите на българките,.. В тая враждебна атмосфера, която я душеше, Сара още повече се прилепяше до Александра. Ив. Вазов, Съч. XIII, 111. Вражеската среда беше до такава степен озлобена срещу Яворов, че не престана стръвно да го души дори тогава, когато той беше вече сляп. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Бодрият дух се рее към дело, към подвиг; но средата го души, обстоятелствата мачкат. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 13. душа се
1. Страд. от душа. Мъка души ли се в гръд? /Да немея — как ще можа? Ив. Вазов, Съч. V, 123. II. Взаим. от душа (в 1 и 2 знач.). Навалицата се тъпчеше в прохода на стълбите и един други се душаха да се изкачат по-скоро. Ив. Вазов, СбНУ II, 104. Бойците се бяха вчепкали яростно и със зъби, като зверове се хапеха за гърлата, душеха се, скубеха си косите, късаха си ушите и носовете. Ив. Мартинов, ДТ, 194.
ДУША СЕ несв., непрех. Разг. 1. Дишам тежко, мъчително, трудно, не мога да дишам, спира се дишането ми поради недостиг на въздух, голяма горешина и под.; задушавам се. — Слушайте, каза той — не намирате ли , че никога върху земята не е имало толкоз много хора?.. Видяхте ли днес как излишно многобройна е тази паплач, която се душеше там, блъскаше и ненавиждаше. Г. Райчев, Избр. съч. II, 22. // Имам усещане, че не мога да дишам, да си поемам въздух поради силно чувство, преживяване, някакво психическо състояние; задушавам се. Той се душеше в своята безсилна злоба.
2. Нямам възможност да живея, да се развивам, да се изявявам поради потискащите условия на средата и под. Аз се душа тук, докторе.. Милея за родния си край. Ив. Кирилов, Ж, 15-16.
ДУШГЕЛ, мн. -ове, м. Течен препарат за къпане. „Рефан“ създаде комплексна козметика, като се започне от тоалетните принадлежности от първа необходимост, .. и душгел. Д, 2000, бр. 271, 5. Балетистите обраха овациите със спектакъла „Хармония в синьо“, с който бяха представени новите душгелове и подмладяващи кремове на „Нивеа“. С, 2004, бр. 3984 [еа].
— Фр. douche-gel.
ДУШЕВАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. Неодобр. Който се отнася до душевадец (в 1 знач.); душеваднически. Не мога да слушам повече душевадните ти приказки. Няма да стане както ти искаш.
душевАдец, мн. -дци, м. Разг.
1. Неодобр. Човек, който измъчва някого; душевадник, вадидушник. Брей, лош човек, ти думам/ Голям душевйдец .. Отивам при него преди няколко време да му искам пари в заем .." — Нямам, нямам!" Г. Караиванов, ЮМ, 68. — Йоне .. защо плачеш?.. — Изед-ник! Душевадец! Живота ме погуби.. От млада ме почерни! Ив. Мартинов, М, 111. Печенков изви очи и го погледна. „Знам те какъв подлец си ти! — като че му казваше той с този поглед. — Доброто ми мислиш, а? Знам ти аз доброто, душевадецо!“ Г.Ка-раславов, Избр. съч. VI, 315-316.
2. Според християнската религия — епитет на Св. архангел Михаил, който прибира душите на умрелите. Дядо Харитон излезе от олтаря и се наведе да угаси свещта, която нечия ръка беше запалила пред иконата на Душевадеца. А. Каралийчев, ПГ, 18. По-нататък [на иконостаса], дигнал в дясната си ръка огнен меч, стоеше мъжествен и страшен архангел Михаил, душевадецът. Д. Та-лев, С II, 186. — А струваше ми се, че ще стане.. — той се поколеба дали да изрече дълго скътваната мисъл — Самуил ще стане .. архангел Михаил — душевадецът. А. Дончев, СВС, 35.
ДУШЕВАДКА ж. Разг. Неодобр. Жена, която измъчва някого; душевадница, вади-душница. Не ми говори за тази душевадка. Тя истински го измъчи.
ДУШЕВАДНИК, мн. -ци, м. Разг. Неодобр. Душевадец (в 1 знач.), вадидушник. — Къде е сега Вангел душевадникът. Само една пестница да му стоваря в мутрата, за да разбере, че Гъоре не приказваше празни приказки. Кр. Григоров, ТГ, 67.
— Ти знаеш ли кой е дошъл?.. Най-страшният ревизор в окръга!.. — Не съм виждал такъв човек! Трябва да е голям душевадник. Ст. Даскалов, СЛ, 453.
ДУШЕВАДНИЦА ж. Разг. Неодобр. Душевадка, вадидушница. — Обичам те, Росано! — казва й. А нашата, каквато е душевадница, прави се на две и половина:
— Ами, обичаш ме! Кой знае коя от вашето село обичаш! Тарас, СГ, 59. — А бе, Герасим аз си го въртя, как си искам, ама оная душевадница не мога да я търпя. Ст. Даскалов, СД, 233.
ДУШЕВАДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Неодобр. Душеваден.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДУШЕВАДНИЧЕСКИ. Рядко. Неодобр. Нареч. от прил. душеваднически; душевад-но.
ДУШЕВАДНО Рядко. Неодобр. Нареч. от душеваден; душеваднически. Да вземе бюлетините, или да ги върне? Пред него стоеше писарят, гледаше го душевадно. Н. Нинов, ЕШО, 115.
ДУШЕВАДСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Неодобр. Измъчване, тормоз.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
