затруднявам дишането му. Дядо Захари върви полека и крепи на гърба си малкия Мон-ка .. Ръчичките на Монката го душат и мъчат тъй, че пред очите му минават кървави мъгли. Елин Пелин, Съч. И, 34. При тия думи Момчил се размърда на мястото си. Той искаше да каже нещо, да спре разказвача, па се сви, затихна. Само ръката му скъса петелката на огърлието, като че ли нещо го душеше. Ст. Загорчинов, ДП, 417. — Не знам какво ми стана насъне, като че нещо ме души, искам да виками— не мога, искам да мръдна — не мога. И. Йовков, ЖС, 157. // Умишлено, нарочно стискам силно за гърлото някого, като затруднявам дишането му, за да го умъртвя. Севда се го държеше за пояса и той я влачеше след себе си. После се обърна, хвана с две ръце шията й , та я притисна в земята. И като се изправи, свиваше и разпущаше страшните си пръсти пред лицето си, все едно, че още я душеше. А. Дончев, ВР, 195. Тя не знае какво да прави от мъка и заплаква .. Той става, ритва я с крак, хваща я за шията и започва да я души. К. Петканов, Избр. съч., 50. — Аз искам да го извадя, а той като ме улови, зе да ме души. Й. Йовков, ЖС, 180. — Ако някой ти е стъпил на шията и те души на уми-рачка, пък дойде брат ти да те отърве, а онзи земе та налети с брадвата върху брат ти — ти какво ще правиш? П. Вежи-нов, ВР, 81. // Силно, с обич, с нежност, притискам някого. Ти стана, понесе ме като малко дете на ръцете си из стаята, душеше ме в прегръдките си и викаше: — Лени-це, моята майка ... малката майка на нашето мило бебенце... Ти! Ти! Ти! Г. Райчев, Избр. съч. I, 56. Той предвкусваше радостта, когато ще я сложи на коляното си и ще я гали и души като рудо агне. Д. Спространов, ОП, 39.
2. Умъртвявам някого като стягам, стискам гърлото му, за да не може да диша; удуша-вам. Ти знаеш ли за Петропавловската крепост? / Там бяха заключени смели мъже. / Аз гледах как нощем на двора свирепо / палач ги душеше с въже. Мл. Исаев, ПВ, 13. Бомбите трещяха. / И момите красни с децата пищяха. / Слисаните майки с поглед страховит / блъскаха глави си о голия зид / и падаха, други — с настръхнали власи / във своите колене душеха деца си. Ив. Вазов, Съч. I, 180. Бе виждала вълците да разкъсват сърна, лисиците да душат зайци. О. Василев, ДГ, 10.
3. Разш. Унищожавам, погубвам. Страшен мор душеше хора и добитък. К. Константинов, ППГ, 241. Душата му бе вечно изпълнена с негодувание, от страшната потребност да души, да унищожава. Елин Пелин, Съч. IV, 29.
4. Предизвиквам тежко, мъчително дишане; задушавам, давя, задавям. Очите му натежаваха за сън, но смрадливият въздух го душеше. А. Христофоров, А, 304. Горещината, плътна, .., трепкаща на места в далечината, ги душеше. П. Михайлов, ПЗ, 14. Тя се мяташе в леглото като на въглени и такава тежест душеше гърдите й, че й се искаше да извика. Елин Пелин, Съч. III, 105. Той дишаше тежко, мъчително, гърдите му хриптяха, душеше го кашлица. Г. Кара-славов, ОХ IV, 315. Гюргя млъкна, но дълго още с мъка преглъщаше сълзите, които я душеха. Г. Райчев, В, 22. Усети, че му прилошава и скочи сред дима, който го душеше — скочи в шуртещия из галерията мътен поток, натопи кърпата си, сложи я на носа си и жадно задиша. X. Русев, ПЗ, 148.
5. Прен. За чувства, преживявания — силно потискам, измъчвам, гнетя някого, при което се създава усещане за задушаване; задушавам. Тошка слушаше като убита, душеше я мъка, сълзите й напираха да бликнат. Г. Караславов, Тат., 233. Обидата го душеше. Устните му потрепваха като на сърдите дете, което се кани да заплаче. Ив. Венков, ХКН, 86. Гризеше я съвестта, душеше я предчувствие за нещо неизвестно, което настъпваше в живота й. Ем. Станев, ИК I, 435. Най-сетне повярваха, че не съм убил архимандрита и ме затвориха в кулата. Легнах по очи, гърбът ми гори, ярост ме души. Ем. Станев, А, 158. Гроздан е готов да извика от болка, души го някакъв смътен и непонятен страх. Й. Йовков, Ж 1945, 189.
6. Прен. Преча на разпространението на нещо (обикн. звук, шум и под.); потискам, заглушавам, задушавам. Но той душеше риданията й в мощните си прегръдки. Елин Пелин, Съч. Ш, 46. Искаш да извикаш, пък не можеш, защото нещо ти стиска и души гласа. Т. Влайков, Мес. 1896, кн. 3-4, 235. О, радост и болка гласа ми душат, / щом мисля за твоята сила, / за теб и за нея, за страшния път / от оня чекрък до бесилото! Д. Дамянов, ПОС, 15. Векове, дълги векове стоиш кръз пътя на живота, душиш светлината, гасиш звездите и слънцата. Хр. Смирненски, Съч. 1П, 235.
7. Прен. Не давам възможност на някого да живее, да се развива; задържам, спъвам развитието на някого или нещо, като го измъчвам, потискам, угнетявам. — Драги сдружени земеделци! От незапомнени времена селото е имало неприятели, които са го душили икономически и политически. В. Неш-ков, Н, 432. Берлинският договор, „тая жестока ирония спрямо балканските народи“, както си го наричаше Благоев, още душеше разкъсана България. В. Геновска, СГ, 266. Някои букови фидани, безсилни да си пробият път, тъй или инак, източили са се тънки, като въже .. те са остали вечно деца, под заслона на дъртите, който заслон ги пази, същевременно и души. Ив. Вазов, Съч. XV, 88. И днеска аз знам, / че не прогресът е който души, / и ние не ще го рушим. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 48.
