щедро раздаваше. Колко души си продадоха душите и съвестите, за да му спечелят милиони. Елин Пелин, Съч. VI, 156. Пълна ми е душата. Разг. Много съм доволен, задоволен от нещо. Смях се аз. Излязох навън да чакам, душата ми пълна, леко ми, радвам се. ВН 1970, бр. 5738, 4. Свива ми се / свие ми се (стяга ми се / стегне ми се) душата. Разг. Намирам се в притеснено, потиснато състояние, в тревога или изпадам в такова състояние, обхваща ме силна тревога, притеснение. На втория ден още нему се стегна душата, додея му тази не за него работа. П. Тодоров, И I, 99. — Калчо, — обърна се той към верния си другар, .. заседнахме се тук и ако върви така, нашата работа е безполезна .. — Право да ти кажа, Ян Биби-ян, и мене ми се стяга душата. Елин Пелин, ЯБЛ, 97. С душа; с душа и сърце; със сърце. Разг. С много голямо желание, с чувство. — Само да знайш, даскале, какви дрехи ще ти ушия .. — не се въздържа и се похвали той .. Вардарски втренчи в него окото си, сетне рече: — Такива люде харесвам. Като тебе. Такива, които захващат работата с душа и сърце. Д. Талев, ПК, 74. В това време откъм Кенаревата кръчмар-ница се зададе Илия Кавръков. Той беше пийнал, залиташе с кривите си крака и пееше високо, пресипнало, но с душа: Заглави ме, мамо ма, зажени ме! Г. Караславов, ОХП, 571. С душа се разделям / разделя се (прощавам се / простя се). Диал. Умирам.
— За Момчил жаля, мъка ми е .. Как загина тоя човек, как му се скъсаха дните отведнъж а, казвайте де!.. Говори ти, песнопое, беше ли там? Беше ли под Перитор, кога се с душа раздели Момчил? Ст. Загорчинов, ДП, 478. Скъсва ми се / скъса ми се душата. Разг. Става ми много мъчно, изпитвам силна скръб, мъка, жалост. А Стойчо Селимов вървеше пред тях и свиреше тъжно, тъжно
— да ти се скъса душата. К. Калчев, ЖП,
149. Слагам / сложа (турам / туря) душа на мъка. Диал. Готов съм на всякакви усилия, жертви, труд, полагам големи усилия, обикн. за да постигна нещо. — Че защо, бе другарю техник, не вдигнем баража на триста метра, тъкмо сме турили душа на мъка? — кимна той към височината с такава енергия, че капаците на ушанката му се заклатиха, като да се канеха да хвръкнат. Н. Хайтов, ШГ, 82. С половин душа. Разг. Много уплашено. — Ето го престъпника!.. Спасов стана, цял разтреперан.. — Какво искате от мене? — прошепна Спасов с половин душа. М. Марчевски, П, 293. С широка душа. Разг. 1. Който не се притеснява, не се вълнува лесно; безгрижен, спокоен. Тя е човек с широка душа. Ако бях аз, цяла нощ няма да мигна от страх да не закъснея, а нея още я няма. 2. Който не е дребнав, ограничен. — Само едно, бате Левски, да не забравите — формата! .. — Каква форма! — На писмото! Негово превъзходителство е човек с широка душа, но там, в азиатския департамент и нагоре, та до канцлера, че и самия цар... Ст. Дичев, ЗС II, 516. Събирам си / събера си душата; събирам / събера (свестявам / свестя) душа. Диал. Съвземам се, опомням се, окопитвам се. — Що има, Недо? Ти що така! Думай, де! Неда едвам събра душата си, за да отговори, от страх, от жал за Ния, от умора докато бе тичала дотук: — Цела нощ се мъчи .. И още нищо. Д. Талев, ПК, 790.
— Друго ме боли мене .., само че е въздлъж-ко за разправяне, пък на тебе комай ти се спи. Уверих го, че съм се вече разсънил.
— Нека да събера душа! — рече той.
H. Хайтов, ШГ, 274. — Уморих се да му се не види, макар .. — въздиша баба Мара .. Я дай да седнеме малко да свестим душа — и се отпуска почти безсилна на поляната край пътя. Е. Огнянова, НШ, 84. Тегне ми (тежи ми) на душата. Разг. Измъчва ме, безпокои ме, подтиска ме нещо; измъчвам се от нещо. Знаеш ли, че Павлина, г-жа Антонина, Николачко изгубиха толкоз пари? Аз ги въвлякох, аз станах причина и това тъй ми тежи на душата. И. Йовков, 04, 123. Трай (търпи) душо, черней, кожо. Разг. Възклицание за изразяване на безпомощност и примирение с някакви тежки обстоятелства, с някаква тежка работа.
— Трай, душо, черней, кожо! — казваш и мълчиш. Не може инак, натирват те. Г. Караславов, Избр. съч. I, 82. Тровя душата на някого. Разг. Измъчвам някого, създавам ядове и неприятности на някого. — Вие, госпожо, не сте дошли тук от доброжела-ние, вие сте дошли да ми тровите душата и да ми черните момичето. Как смеете да говорите вие такива безобразия по адрес на нашето Миче? Елин Пелин, Съч. IV, 216. Тровя си душата. Разг. Измъчвам се, създавам си ядове и неприятности. — Малко остана да го арестувам. Но си рекох, защо да си тровя душата и тука! К. Петканов, МЗК, 237. Черна душа. Разг. Човек, който е извършил лоши, престъпни дела; престъпен човек. — Как се оставил да го уловят? Васил .. Дяконът. — Ранили са го. Ранен го уловили. Предала го черна душа. Д. Талев, ПК, 452. Широка душа. Разг. Човек, който се отличава с широта и разбиране в отношенията си към хората. — Той беше човек, който разбира другите. Широка душа. К. Калчев, ЖП, 297. Ям душата на някого. Разг. 1. Постоянно измъчвам някого, създавам му неприятности. 2. Настоятелно и до-тегливо искам нещо от някого или непрекъснато му натяквам за нещо; врънкам. — Е, ти какво реши, ще ставаш ли ортак? — Христина ми яде душата. Бъчварят го изгледа насмешливо. — Не те харесвам. Взе да се огъваш във фамилните работи. Ем. Станев, ИК Ш и IV, 402.
ДУША, -йш, мин. св. душйх, несв. прех.
I. Стискам силно за гърлото някого, като
