Само да ни пречи ли? На нас не ни трябват мъртви души. В. Райков, ПВ, 66. Набира ми се / набере ми се душата. Разг. Притеснявам се, отегчавам се. — Е, Илийка, — хвана го развълнуван за ръката Пинтата, — гледай само да не ти се набере душата, братко, гледай да изтраеш до напролет. Г. Караславов, ОХ II, 305. Напълвам (напълним) / напълня душата някому. Разг. Доставям удоволствие на някого, предизвиквам задоволство у някого. Изобилието и свежестта на плодовете, .., е тъй голямо, че замайва очите и напълва душата. Н. Ка-ралиева, Н, 60. Напълва ми се (напълня ми се) / напълни ми се душата. Разг. Изпитвам удоволствие, най-приятни чувства. Пред нас се откриваха чудни гледки! Напълни ми се душата! Не ми е по душа <та>. Разг. Не ми допада, не ми се харесва, не ме привлича нещо. „Татко, татко, не се стърпях вече аз и заплаках, и ръката му започнах да целувам, не са ми по душата ни богатства, ни почести, ни оръжия, отпусни ме!“ Ст. Загорчи-нов, ДП, 226. Не си слагам на душата нещо. Не се чувствам виновен за нещо. Мислех дюкян да отворя на долния кат, но ми отидоха париците, грош не ми остана и още имам да се разплащам .. Ама ти не си го слагай на душата .. хайдук ще стана, но гладна няма да те оставя. Сл. Караславов, ИТХ, 61. Нямам вече душа. Разг. Много съм изморен, изтощен, обикн. от тежка работа или болест. —Душа нямам веке .. Каква си станала такава! Годеник ти е човекът, а ти не искаш и да го знаеш! Срамота е! П. Стъпов, ЖН, 92. Олеква ми / олекне ми на душата. Разг. Почувствам облекчение, освобождавам се от някаква грижа, мъка, неприятност. Тежък камък падна от сърцето на Еньо. На душата му олекна. Елин Пелин, Съч. III, 116. Изтече учебната година и аз се родих! Олекна ми на душата. Светна ми пред очите! Н. Каралиев, Н, 20. Оставям / оставя печат в душата на някого. Книж. Ставам причина някой да изживее нещо, което му въздейства обикн. неблагоприятно за дълго време. Погромът на въстанието остави дълбок печат в нейната душа. Отварям / отворя душата на някого.
1. Предразпологам, привличам някого за нещо или към себе си. 2. Помагам на някого да може да почувства, да възприема това, което е хубаво, издигам духовно някого. — А хубави неща са писали старите учени хора. Техните думи отварят душата на човека и пълнят главата му с много ум и много разум. Д. Немиров, Б, 50-51. Отварям / отворя (откривам / открия, разтварям / разтворя) душата си пред някого. Споделам чувствата, мислите, преживяванията си с някого, казвам му всичко, което ме измъчва. „Ще падна на колене пред преподобния и ще си открия душата. Каквото реши той, това ще бъде.“ Ст. Загорчинов, ДП, 210. Отваря ми се / отвори ми се душата за нещо. Разг. Придобивам желание за нещо, бивам предразположен към нещо. След този успех душата му се отвори за обич и радост. От все сърце и душа; от <цяла> душа и сърце; от (с) всичката (цялата) си душа; от душа; с сцялото си> сърце и душа. Разг. Много искрено, много силно, с много чувство; всеотдайно. — Ив чест на нашата победа искам да ви предложа един тост от все сърце и душа. Ст. Костов, Избр. тв., 427. Тя го обича от цяла душа и сърце .. той за нея е всичко на тойзи свят. В. Друмев, И,
10. Представлявах си, че съм истински ловец и мечтаех как ще бия всякакъв дивеч, разбира се, с дядо Мирю, комуто вече бях предан от душа и сърце. Ем. Станев, ЯГ, 11. Едвам чух дядо Рангела, като отговори, че ще подпише. Изведоха го веднага. Ожалих го от всичката си душа. К. Величков, ПССъч. I, 60. Касаветов бързо се сближи с този ограничен, глуповат, но много амбициозен млад мъж, не само защото искаше да го има подръка .. но и поради обстоятелството, че старият Полит Стоянов, .. с цялата си душа бе с национал-либерали-те и винаги гласуваше с листата на радос-лавистите. Г. Караславов, ОХ IV, 273. Аз, грешен човек, от душа се смях на бай Ганю-вото приключение. Ал. Константинов, БГ,
5. От дън душа; от дъното на душата си. Много силно, всецяло. В скоро време всички в къщи знаеха греха на Конда.. И, макар Кондо да се разкайваше от дън душа, .., все пак лицата на всички около него изстинаха. Д. Немиров, Б, 200. Разказах му за заплахите на първожреца. Синът на главатаря се възмути от дъното на душата си срещу стария шарлатанин. М. Марчевски, ОТ, 192. Отпускам (отпущам) / отпусна душата си; отпуска ми се (отпуща ми се) / отпусне ми се душата. Разг. Преставам да се тревожа, да се притеснявам за нещо; успокоявам се. — Обичам зияфетите, Расим ага, обичам тъй да си отпусна душата и да се радвам, и да пея. Д. Немиров, Б, 221. Подслаждам си / подсладя си душата. Разг. Ям нещо, обикн. сладко, с което си доставям удоволствие. На поднос от червена мед, .., тя донесе сладко с две чаши вода. — Да се почерпите, да си подсладите душата — весело каза тя. Д. Спространов, С, 183. —Локум може! — каза Васко. — Дай на човека да си подслади душата! — каза Стоил и тупна кутиите пред него. — Яж, братовчед, че на село няма. Кл. Цачев, В, 44. Поемам си / поема си душа <та>. Разг. Отдъхвам си, отпочивам си малко след силно напрежение, умсгоа, изтощение. Гонителите му завчас изгубили дирите му и той можал няколко секунди да се спре и да си поеме душата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 210. Продавам си / продам си душата <на дявола>. Върша нечестни дела, обикн. за да се сдобия с нещо или за пари. Неговият успех се дължи само на рушвети, които широко, но не много
