градината, освен нея там нямаше жива душа. Й. Йовков, ЧКГ, 304. Привечер четата пристигна в Поибрене, дето не беше останала жива душа. Л. Стоянов, Б, 129. 2. Някакъв човек, някой. Едно прозорче светеше гостолюбиво и всред здрача на вечерта сякаш там само имаше жива душа. Ст. Загор-чинов, ДП, 288. Както улиците, така и хубавата градска градина бяха почти запустели. Рядко се срещаше жива душа. М. Георгиев, Избр. разк., 206. За душата. Разг. За удоволствие. Със сечивата си на рамо и със зимбилче в ръка, те донасяха, каквото беше необходимо, за да нахранят челядта си, а и нещо за душата си — шише хиоска мастика или дамаджана с хубаво, червено като кръв вино. Д. Спространов, С, 86-87. За своя душа. Разг. 1. Употребява се, когато нещо хубаво се запазва за лично ползване.
— Море така думаш, ама да изпречим тук цинцарката, тук бурето с ракията, па да кажем: ха сега избирай! Кое че земеш, а? — Че помислим малко, Пендо. — Бе и я че помислим, дали теб да ги дадем, дали за своя душа да ги задържим. Елин Пелин, Съч. V, 82. 2. Употребява се, когато нещо се прави много грижливо, като за себе си. Направи кутията мераклийски. Изпипа я като за своя душа. Изгарям / изгоря (изяждам / изям) душата на някого. Разг.; Изидам / изяда душата на някого. Диал. 1. Причинявам голяма мъка, скръб, неприятност на някого, правя го нещастен. — Ей го, ей го ... моя зет, писания ми зет, златния ми зет!... замърмори арнаутина. — Вълци и мечки да те ядат тебе! Ме изяде! Ми изгори душата! И. Йовков, ПГ, 29. От горния край на селото викаше жената на ковача: — Там за теб-е, там!... Да изгнииш!... Че ми изяде душата.. Че ме жива изгори. Ив. Венков, ХКН, 54. 2. Погубвам, унищожавам някого, ставам причина за гибелта му. Изгоря ми душата. Разг. 1. За нещо. Изпитвам силно желание за нещо, силно желая нещо. — Слушай, Атанасе, хайде готви се. Утре в три часа сутринта ще те водя за зайци ..
— Добре, съгласен съм. Имам работа, ама зарязвам всичко, че ми е изгоряла душата за заек. Елин Пелин, Съч. IV, 227. 2. Силно съм измъчен, изтърпял съм много мъки и страдания. — Кой? Кметът ли? Що иска, война ли? Харно му беше на него, награби се, широко му е около врата... Нас да пита той, нас — дето ни изгоряха душите. Г. Караславов, СИ, 265. Изкривявам си (из-кривям си) / изкривя си (кривя си) душата. Разг. Казвам нещо невярно, умишлено лъжа, излъгвам, изопачавам истината. — Познавам Захари Друшков.. Той е честен човек .. той не може да изкриви душата си. Г. Караславов, ОХ IV, 592. Дето има хляб за нас, ще има и за него. А що да си кривим душата: работа и хляб има за всички. Д. Талев, ЖС, 112. — Къно, не си криви душата — обади се Гергин. Не съм пропуснал месец да не дойда. Ем. Манов, ДСР, 115. Изливам си / излея си душата някому или пред някого. Разкривам пред някого, споделям с някого мислите си, чувствата си, преживяванията си. Само една майка досещаше неговата мъка и не един път е той зинвал да излее душата си пред нея, но сепвал се е от свян, преглъщал е всичко. Ц. Церковски, Съч. III, 108. Излиза ми / излезе ми (изскача ми / изскочи ми) душата. Разг. 1. Обикн. в св. В агония съм, умирам, издъхвам. — Чети по-полека, — забележи отец Онуфрий, като посочи с поглед болния .. — Слушай, Игнатий, на оня човек там душата му излиза, а ти си му задрънкал над главата като воденица. Елин Пелин, Съч. II, 140. 2. Измъчвам се много от непосилен труд или от голямо притеснение. Рядко и много рядко ще премине човек от едното село в другото. Стръмно, докато отидеш горе, душата ти излезе. Д. Талев, ГЧ, 123. Каквото ми душа иска (поиска). Разг.; Каквото ми душа сака. Диал. Всичко, каквото желая, каквото ми се нрави. Аз си правя, каквото ми душа иска, а ти се пържи там на печката и изпълнявай дълга си към царската фамилия. П. Незнакомов, БЧ, 15. — Ех, обичам аз нощта, обичам! .. Ей тъй тръгнеш — не срещаш никого; върви додето ти крака държат; върши — що ти душа поиска. Ц. Церковски, ТЗ, 152. Камък ми тежи на душата. Разг. Много ми е мъчно, много ми е тежко от нещо, изпитвам мъка, скръб. А да знае какво ми е на сърцето, какъв камък тежи на душата ми. М. Марчевски, П, 202. Колкото (ти) душа иска. Разг.; Колкото (ти) душа сака. Диал. Много, в голямо количество, без ограничение. — Ти, Горане, отпусни пояс, веднъж поне яж и пий, колкото ти душа иска. А. Дончев, СВС, 163. Гъби и лобода имаше, колкото душа иска в леса, а пък дивечът идваше самичък до тремове-те, привличан денем от тракането на хро-мелите, а нощем — от светлината на огнищата. Ст. Загорчинов, ДП, 70. Късам душата на някого. Разг. Причинявам скръб, мъка, болка на някого. Лежи ми на душата нещо. Разг. Допада ми, присърце ми е нещо. Учителската професия не й лежеше на душата. Поучи тя децата две години и напусна училището. Н. Каралиева, Н, 159. Мед ми капе в (на) душата; мехлем ми капе на душата. Разг. Йзвънредно много съм доволен от нещо, става ми много драго, извънредно приятно от нещо, чувствам голямо задоволство. Мехлем ми капна (ще ми капне) на душата. Разг. Останах (ще остана) извънредно много доволен от нещо, много се зарадвах (ще се зарадвам) от нещо; почувствах (ще почувствам) голямо задоволство. Мъртва душа. Книж. Човек, който не взема никакво участие в общите дела или е без каквито и да е интереси. Ето дори и днес не се върна на заседанието, макар че е предупреден специално .. Защо го преместиха тук?
