ко проклети, закла светия отец?" — Петко Чукала, душегубецът, го е сторил. Дано опашатият го накара да се обеси! Ем. Станев, А, 153-154. — Дай ми парите, душегубец, толкова майки и вдовици си разплакал. Д. Спространов, ОП, 311.
ДУШЕГУБЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, прил. Остар. Книж. Душегубец.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДУШЕГУБЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Душегубен; душе-пагубен, душепогибелен. И молитви мълвях — не за спасение на неговата душа, а себе си да опазя от внушението душегуби-телно, което ми рисуваше в примамни видения неговият разказ. П. Спасов, ГЛЗЗ,
91. Поученията им [на лъжливите пророци] не са душеспасителни, но душегубителни. КТЕМ, 118.
ДУШЕГУБКА1 ж. Разг. Неодобр. Жена душегубец; убийца.
ДУШЕГУБКА2 ж. Херметическо затворено помещение в немскофашистки концлагер, където умъртвявали жертвите с отровен газ. Както са лъгали хората, че отиват на баня, за да ги вкарат вътре пред бесилото, така са ги лъгали за друга една стая — душегубка, дето са ги затваряли херметически и са пускали отровен газ „Циклон Б“. П. Велков, СН, 474-475. Газовите камери, душегубките, разстрелите .. са били широко и постоянно прилагани в многобройните хитлеристки концлагери. РД, 1950, бр. 101, 3.
— Рус. душегубка.
ДУШЕГУБСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Погубване, убиване на хора. Детоубийство! Женоубийство! Болни хора! Колко е тежко за мене това душегубство!
H. Бончев, Р (превод), 54.
2. Измъчване, потискане на някого. — И ко-рист, и алчба за богатство, и душегубство към по-бедния, по-слабия срещнах навред и у тия най-вече, които са поставени отгоре като пастири над стадото — издума тихо с горест в гласа Теодосий. Ст. Загорчинов, ДП, 389.
ДУШЕН1, -шна, -шно, мн. -шни, прил.
I. Който мъчно, трудно се диша, който задушава; задушен, задушлив. Барда Склир излезе в градината. И небето му се стори по-високо, дървесата не тъй чужди и въздухът не тъй душен. А. Дончев, СВС, 568. Слънцето печеше силно в тоя южен край, пътниците се задъхваха от жегата и от тоя душен въздух. М. Марчевски, ТС, 19. Предната линия на ложите живописно се протакаше със своите багрени птичи крила, .., вояли, корсети, ганти, .., които произвеждаха хлад въз загорещените от душния въздух физиономии. Ив. Вазов, Съч. X, 82. Изправят ли пребити в труд тела — / облъхва ги вълна от душен вятър.
Н. Хрелков, ДД, 75.
2. В който мъчно се диша, в който дробовете се задушават; задушлив, задушен. Излезли из душните улици и запушени кафенета на София, те тука пак се нагуркват в тесните градини. Ив. Вазов, Съч. XVII, 17. През една късна лятна вечер реших да се разходя нагоре, към семинарията. Отдавна не бях напущал душния град и тази вечер исках да подишам на простор пресен боров въздух. Г. Райчев, Избр. съч. II, 218. Те са живеели сред мизерия в тъй наречените работнически казарми. В една тясна душна стая са се помещавали по няколко семейства. Н. Фурнаджиев, МП, 42. В широкия, но душен магазин трептеше дъх на кафе, на различни парфюми, на нафталин. М. Гру-бешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1. Облените в пот пътници бързо напуснаха душните вагони и се спуснаха към изхода. Ст. Дичев, ЗС, 418. Душна кръчма. Душно кино.
3. През който или когато трудно може да се диша. През обедната почивка работниците отново изпълниха двора на рафинерията. Денят беше слънчев, горещ и душен, въздухът — наситен с миризма на шарла-ган и слънчогледово масло. Д. Ангелов, ЖС, 103-104. Нощите бяха душни, напоени със солена влага, от което каменните стени бяха хванали мухъл. Ст. Сивриев, ЦВ, 42. От черната пръст на земята / вълшебници в труд упорити / изкарват през душното лято / имането скрито в браздите. Ив. Бурии, ПТ, 33. Повлякоха се сенки в небесата, / и тежка, душна нощ нависна там. К. Христов, Избр. ст., 195. След душен ден прохлада гали и опива, / и птиците в гнездата си заспиват. М. Петканова, КС, 65.
4. Прен. Който потиска, измъчва, ограничава, не дава възможност за развитие. Понякога отчаянито връхлита поета така, че единственото спасение се оказва пълната самота, или го обхваща неудържим порив за бягство от душната действителност в някаква далечна страна на покоя и справедливостта. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. В тази душна атмосфера на чиновническия, помешчичес-ки, търговски провинциален руски град от първата половина на миналото столетие, Хлестаков се явява съвсем естествен образ. Н. Фурнаджиев, МП, 25. — Защото исках .. защото и аз имам право да изляза от това душно село и да видя свят! И. Петров, МВ, 77.
ДУШЕН2, -шна, -шно, мн. -шнй, прил. Само в съчет: Душна събота. Диал. Задушница. Ханченки хоро играят, .. ката ден, ката неделя / и на душната събота. Нар. пес., СбГЯ, 199.
ДУШЕН2, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Благоуханен, ароматен; душист. Показваше им [на девойките] как ся меси и пече харен и душен хляб. И. Груев (превод), КН 4, 84. Винопийците достигат да разли
