284. Те бяха дребни души, радваха се на своето бездарно съществуване и задъхано разправяха, че и при новата власт може да се живее! М. Марчевски, П, 150. Тук имаше хора от Дряновско и Севлиевско .., от Еленско и Габровско — бунтовни души, които още помнеха кланетата от седемдесет и шеста година. В. Геновска, СГ, 34.
3. Прен. Разг. Човек. Белее му се къщичката на слънцето, люлеят се нивите, цъфтят ливадите, но никаква душа сега се не мярка там. Елин Пелин, Съч. IV, 188. Хайдутите, наскачали подир войводата заобиколиха Николина и зачакаха думите й. Коя ли душа бе пострадала от поганците тоя път? А. Христофоров, А, 331. Те [преселниците] се впуснаха да коренят тая прекрасна гора за ниви — коренежи. Да им раздели някой гората съразмерно на къща или на душа, нямаше — всеки коренеше и заграбва-ше, колкото може повече. Ц. Гинчев, ГК, 280. — Какво искаш, мари? — Разбрах, че са ти дошли много гости, та рекох, че дириш жени да шетат. Сама душа съм, ако ме искаш да дойда в конака. А. Дончев, ВР, 68. Излезте на полето: сега е красен май. .. О вий, кои мечтайте, души, кои търпите, / страдалци ил поети, излезте днес навън. Ив. Вазов, Съч. II, 15. // Само ед. Обикн. зват. Разг. Гальовно, интимно обръщение към жена. Прощавай, сестро, прости ми, душо, ама и аз трябва да бягам, че ако ме подушат .. ех, живот, и мойта се не знае. Ем. Коралов, ДП, 131. Море, Доне, китка китиш / на глава си русокоса, — / дай ми, душо, стрък босилек, / ляво-дясно да го носа. К. Христов, СК, 6. Пусто в пътя, — ала ето / ален шал се мярна там .. / колко щеш си крий лицето —/знам коя си, душо, знам! Д. Бояджиев, С, 14. — Момиче, момиче, / гиди мряна рибо, / не стой срещу мене, душо, / изгорях за тебе! Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 245. Милна моме, милна душо! / Що ме мил-но погледнуеш? Нар. пес., СбНУ XI, 64. Оро са вийе край манастира — / да идем, Кино моме, да идем, / да идем, сладка душо, да видим! Нар. пес., СбНУХЬУ1, 212.
4. Прен. Само ед. Обикн. членувано. С не-съгл. опред. с предл на. Главен вдъхновител, организатор на нещо, централна личност някъде. Смилец беше изчезнал, но патриархът остаяше, душата, представителят на победената партия, покорила се на неотразимостта на събитията. Ив. Вазов, Съч. ХГУ, 144. С качествата, коите обладаваше, при благоприятни условия, той би могъл да стане душата на една от ония борби, които прославляват завинаги историята на един народ. К. Величков, ПССъч. I, 93. Душа на патриотическата група в Букурещ, замислила една народно-просвет-на организация в по-широк мащаб, е бил познатият емигрант Александър Хаджик. М. Арнаудов, БКД 1,51.// Прен. Само ед. Обикн. членувано. С несъгл. опред. с предл.
на. Същността, основната част, сърцевината на нещо (някакви идеи, действия). Нямаше организация, душата на всяко предприятие, нямаше общ план. Ив. Вазов, Съч. VII, 145. Концерните бяха душата, есенцията, мозъкът на Германия. Д. Димов, Т, 512.
5. Само ед. Вдъхновение, чувство, вживява-не в нещо. Мъглят се от влага и очите на Арифа, млъкват елите, занемяват и скалите на Персенк. Тогава почувствувах какво е песен с душа! Н. Хайтов, ШГ, 44. Продан страдал от това нейно бездушие и взел да й говори, да я съветва: — Чуй, Магдалена, вложи душа в това танго! И. Попов, БНО,
98. Цялата бригада беше като попарена. Работеха без душа, насила. Т. Монов, СН, 58. — Главното, което липсва в поезията му, .. то е животът, душата .. затова неговата поезия е мъртва поезия. Ив. Вазов, Съч. IX, 179.
6. Според религиозните представи — безсмъртно, нематериално начало у човека, което обитава тялото, вдъхва му живот и го напуска при смъртта; дух. Издъхна с усмивка. Дали, че в рая му е тогава душата влязла, или че ракийка видя, това никой не може да каже. Елин Пелин, Съч. I, 30. И в тая чудна предвечерна тишина те долавяха сякаш и летенето на архангела, който пренася горе на небето душите на божиите праведници. Т. Влайков, Съч. II, 304. „Подръж ми, боже, душата, / до войводови да ида, / че войвода ми се фалеше, / че има къщи са-райе, / че има двори мермери, / че има порти чемшире!“ Нар. пес., СбНУ ХЬVI, 146. Душа да му излезе, че дума да не му излиза. По-гов., Н. Геров, РБЯ I, 383. // Безплътно, безсмъртно същество, което остава след смъртта на човека; дух. — Мълчете! Недейте разплаква покойниците —.. Техните души ходят сега между нас. А. Каралийчев, ПГ, 74. "На тез две сенки, кои в едно там / в въздуха леки минават бързолетно, / искал бих да говоря в тоя час, .. Щом вихъра към нас ги завъртя, / казах им: "О души страдални, мене / кажете, моля, своята беда. " К. Величков, Ад (превод), 46.
7. Прен. Само ед. Признаци на живот, жизнени сили; живец. Цял той беше усукан с въже като вързоп .. Колкото душа беше му останала, беше се събрала в очите му: те горяха, не примигваха. Й. Йовков, ВАХ, 126. Първата минута бях останал като без душа — вдървено, куклено въртях очи. И. Волен, МДС, 20. // Разш. Живот. — Каквото щете ме сторете, от една душа повече нямам — отговори твърдо старецът. Ив. Вазов, Съч. XXII, 187. Душата е по-ми-ла от парата. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 383. Душа давам — коня си не давам, / коня давам — мома не менявам. Ц. Церковски, Съч. I, 158.
8. Като прил. неизм. а) Мек. Десет коли сено вадеше от нея [ливадата] и отавата отделно. И какво сено! Меко и миризливо —
