Балкан приклекна до брега, изви муцуна и продължително изръмжа .. — Балкан, какво — умори ли се?.. Не, ти си силен за десет вълци! .. Балкан, миличък, души врага! Ще ни избяга! Б. Несторов, СР, 111. Пред него припкаше жълтеникаво куче с вмирисана опашка и токо се навеждаше ту отсам, ту отвъд пътя да души лалугеровите дупки. Т. Влайков, Съч. II, 73. Право пред бай Атанас идва лисица.. Върти рунтавата си опашка и души напред с муцунката си. И. Петров, ЛСГ, 104. Момчето почна да души въздуха, защото и в гъстия му мирис на чер пипер и сапун, на газ, катран и влага от наскоро поливаните дъски на пода имаше нещо непознато и тайнствено. О. Василев, ЖБ, 87.
2. Възприемам с обонянието си; мириша1. Дошлите вече хищници посрещаха всяка нова глутница с радостен вой. Скачаха около тях, душеха убития дивеч и тракаха зъби. О. Василев, ДГ, 55. Вървя по брега, търся да стигна бързея и кучката подир мене: скимти, души ми краката и ме гледа в очите. М. Грубешлиева, ПП, 116. Щом й [на лисицата] поднесохме кокошка, очите й засвяткаха. Протягаше врат, душеше с муцуната, озъбваше се. Кр. Григоров, ОУ, 6. Порманите душат непознатите благоухания, ноздрите им се разширяват, разширяват се и зениците им, макар блясъкът да ги ослепява. А. Дончев, СВС, 15. Стамат, който беше гладен и непрекъснато душеше апетитната миризма на лука, се изви към него и рече. Д. Ангелов, ЖС, 238.
3. Прен. Следя, търся нещо, дебна да открия нещо. Слухът, дето пуснахме за двамата души, приспа читачата. Но аз пък ще душа. Ив. вазов, Съч. XXII, 98. Но той беше свикнал с тайните агенти, които често душеха по следите му и знаеше как да се справи с тях. В. Геновска, ПЮФ, 59-60. Не можеше да търпи тя старата жена, която бе свикнала да живее по чужди къщи,.., да души и подушва къде какво има и сетне да я разнесе из целия град. Д. Талев, ЖС, 99. душа се. I. Възвр. от душа (във 2 знач.). От време на време тя [вълчицата] изпъшкваше, душеше се по хълбоците и по корема. Г. Райчев, Разк., 5. II. Взаим. от душа (във 2 знач.). Цербер, .., се здрависва и души с всеки срещнат едноплеменник. Но той ужасно се разсърди и залая с бяс, когато се подадоха из една напречна улица кучеловците. Ив. Вазов, Съч. X, 17. Двата врага не губят време, както друг път, да се душат, .., а направо се нахвърлят един върху друг. И. Йовков, АМГ, 141.
ДУША СЕ -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Разг. Сговарям се, споразумявам се, сближавам се с някого; сдушавам се. След малко, .. всички учудено гледаха към гилотината, където двамата довчерашни противници приятелски беседваха .. — Усетихте, че става горещо и започнахте да се душите — каза презрително Керин. Д. Кисьов, Щ, 371.
ДУША, зват. душо, ж. 1. Вътрешният, психически живот, духовната същност на човека, неговото съзнание, мислене, чувства; психика, дух. Само Лазо не заспа. Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини една след друга по-мъчителни. Елин Пелин, Съч. I, 14. При другото, и красноречивият и пламенен език на Каблешкова омайваше душите на членовете. Ив. Вазов, Съч. XXII, 38. И е душата ми, като отдавна видян сън, долитаха тихите вълни от сребърния звън на стадата, идиличният лъх на старите овчарски повести. Й. Йовков, Разк. II, 94. От Кръстовден Станка не беше виждала учителя .. Станка се прибираше в къщи с душа потисната и угнетена, пълна със съмнения и тревожни предположения. Г. Караславов, ОХ I, 94. Ала една черна мисъл, .., неволно помрачава душата й. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 37. // Стесн. Емоционална същност, чувствата, преживяванията на някого; сърце. Тя като неопитно момиче, не знаеше какво да прави пред тоя човек, когото пазеше в душата и мислите си като мъртвец, в чието възкресение не вярваше. Елин Пелин, Съч. III, 34. Днес очите на мойте деца / доверчиво се спират на мене. .. И душа им към мен се стреми, / от покой и възторг озарена. М. Петканова, Ст, 47. Трепна му душата. А Разбрах, че тя няма душа.
2. В съчет. с качествени прил. Типични, основни черти в характера на някого, определящи неговата същност. Повърхностен, ограничен, с дребна душа, той не съзира величието на подвига на жена си, а е засегнат от едно мнимо престъпление, фалшификацията на подписа. Ст. Грудев, ББ, 61. Тя бе едра, породиста жена, .., с весело сърце и с търговска душа. Елин Йелин, Съч. III, 12. Буйната, неукротима обида нахлу с всичката си сила в неговата честна душа, едва когато излезе от кръчмата. „И такива разбойници управляват България!“ — гневеше се в себе си старият тесен социалист. Г. Караславов, ОХ I, 472. Не беше възможно тая честна физиономия да крие предателс-ка душа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 19. Артис-тична душа. II Прен. В съчет. с качествени прил. Човек с такива типични черти в характера си. — Възможно ли е да съществува такова увлечение, което да застави една нежна и любяща душа да забрави всичко скъпо и драго на света? Ив. Вазов, Съч. XII, 70. Десетина дни след заминаването на Дима, Велика получи писмо от него. Той й съобщаваше, че бил добре нареден — ротният бил блага душа. К. Петканов, МЗК,
15. — Вижда се, добра душа е този Момчил — рече след кратко мълчание Теодосий. — Съжалил се над девойката и я пуснал на свобода без откуп. Ст. Загорчинов, ДП,
