и духом — не трепереше от страх пред отворената рана, пред страданията му, а бързаше да му помогне. Д. Талев, И, 294. В средата на политическите затворници те бързо укрепнаха, заякнаха духом, възмъжаха и узряха не за годините си. Г. Кара-славов, Т, 92. Покъсани [затворниците], боси и гологлави повечето пъти, измършавя-ли от глад, от студ, убити духом, плаче ти се от жалост, като ги гледаш. К. Величков, ПССъч. I, 67.
О Нищ духом. Книж. Човек, който е с крайно ограничени интереси, стремежи, желания, с беден духовен живот. Богатите сродници го провъзгласиха със съжаление за пропаднал интелигент. Макс не ги намрази, защото ги считаше нищи духом. Д. Димов, Т, 72-73. В кръчмата бяха влезли и други неколцина пиячи,.. — Никой не ме интересува. Нищи духом. Дошли са да се давят с ракия. Д. Талев, ГЧ, 78. Падам / падна (отпадам / отпадна) духом. Книж. Отчайвам се, унивам. В този момент Евтимий приличаше на неустрашим войвода, който макар и победен веднъж, не пада духом, но събира нови сили, за да нанесе нови победи. Д. Динков, ЗБ, 62. Наистина него ден ние не намерихме вода. Нито на следващия. Нито през нощта. Ала някяк си вече не падахме духом. Ст. Дичев, Р, 155. —Доведи го тук! — извика плешивият. „Свърши се с мене!“ — отпусна се Орфей. Но си спомни за Кир, който никога не отпадаше духом и винаги се изплъзваше, в каквото и тежко положение да беше изпаднал. Г. Караславов, Избр. съч. V, 350. Тялом и духом; духом и тялом. Книж. Всецяло, напълно. Будевска е с чувство на голямо уважение към поета и драматурга [Яворов], защото той е вторият след П. Славейков, който тялом и духом е предаден на театъра. Ст. Грудев, АБ, 83. А той защото във времето на страшната буря от много тичание и работа и тялом и духом, без сън, без почивка, беше захро-мил с две нозе и не можеше право да стъпи, беше принуден да остане на кораба. П. Ки-симов, ОА (превод), 67-68.
ДУХОТА, мн. няма, ж. Диал. Задух1; ду-шно. Той ще се яви на сцената .. Блясък, шум, духота. Д. Немиров, Д N 9, 64.
ДУХТЯ. Вж. духтям.
ДУХТЯМ, -яш, несв.; духтя, -иш, мин. св. -их, се., непрех. Диал. Побягвам, хуквам; духвам. Ръснаха първите едри капки. Иван Верицата облече елечето си, озърна се на-сам-натам и пак духти да бяга с кофите. Хр. Пелитев, ХО, 59-60. Ей спре, изправи се [детето], на устни палец турна —/но зиналата паст на мъртвия низам / и погледа му тъп съгледало едвам, / през портите назад то духти изведнажка. П. П. Славейков, КП
ч. III, 133. Че аз си конче възседнах / че си момиче подгоних. / Духти момиче да бяга / през къпинява поляна. Нар. пес., СбВСт, 624.
ДУ ЧЕ, -то, мн. няма, ср. Специална титла на фашисткия водач в Италия Мусолини.
— Ит. duce от лат. dux, ducis 'водач'.
ДУШ, душът, душа, мн. душове, след числ. душа, м. 1. Приспособление, уред в баня с решетка, през която водата изтича на тънки струи за обливане на тялото при къпане. — Вие навярно искате да се изкъпете? — попита старата негърка, като отвори тясната вратичка на банята, където имаше само душ. Ал. Бабек, МЕ, 83. Тя бе влязла в банята, от която се чуваше свис-тене на душ и плискане на вода. Д. Димов, Т, 626. Долу под училищните стаи имаше отделения с душове с топла вода и там учениците можеха да се къпят под надзора на учителите. Ал. Спасов, С, 47.
2. Къпане под водна струя от такова приспособление. Закаляващ ефект оказва всекидневният петминутен душ с постепенно понижаване на температурата на водата. ЖД, 1967, кн. 7, 21. Хората от нашия град .. ще ти попречат навреме да направиш своя душ и да отпочинеш леко след туй в мекото легло и в сладък сън да повториш победата си в маратонското бягане. БР, 1931, кн. 4-5, 131. • Обр. Той вдигна яката си .. и забърза към къщи. Съвсем неочаквано беше изтрезнял. Дали от преживяното или от студения душ на дъжда? М. Грубе-шлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3.
О Вземам / взема (един) душ. Изкъпвам се набързо. — Ти скоро ли ще дойдеш? — Ей сега, след десетина минути. Докато вземеш душа си, аз пристигам. М. Грубешлиева, ПИУ, 277. Сутрин Малагения взимаше един душ, закусваше сама в просторната трапезария и излизаше да се разходи в двора. И. Попов, СЛ, 48. Обливам / облея (поливам / полея), заливам / залея) <като> със студен душ някого. Казвам или направям на някого нещо неочаквано, което му действа крайно неприятно. По това време главният инженер Алексиев се завърна от световното изложение в Дюселдорф и ги заля със студен душ: една швейцарска фирма правеше същите чашки с вакуум. Р. Михайлов, ПН, 32.
— Фр. douche.
ДУША, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. 1. Обикн. за животно — вдишвам усилено с ноздри, като се старая по дъха, по миризмата да разпозная някакъв предмет, да открия нещо. Изведнъж булдогът се закова на мястото си, разшири ноздри и започна да души. Обонянието му откри, че в сянката на отсрещната сграда се крие човек. Ив. Планински, БС, 51. Той [Балкан] е близо вече и лесно се вижда: опашката му е отпусната, главата наведена близо до земята и, макар той да тичаи бързо, на всяка крачка внимателно души. И. Йовков, Разк. I, 120-121. Следата като че опря в реката и
