вя ся на благоразумието духовниково, каква и на колко време да налага на каещия ся епитимия. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 146.
ДУХОВНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на духовник или се отнася до духовник. По-късно той [Друмев] разширява умствените си интереси като семинарист в Одеса, гдето се сближава с Раковски и доказва увлечението си от величавите му кроежи за освобождаване на отечеството, като постъпва в Белградската легия (1862); а след това мисли за учителска и духовническа дейност в България. М. Арнаудов, БКД, 123. — Екзарше! Помисли, че ще дойде ден, когато цялата ти духовническа пасмина ще дава отговор за тези противонародни работи на христовото войнство. НБ, 1876, бр. 53, 207.
ДУХОВНИЧЕСКИ нареч. Остар. Книж. Както духовник.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДУХОВНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Занятие, служба на духовник, духовно, църковно поприще; духовност.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДУХОВНО нареч. 1. По отношение на духа, на психическия живот на някого. Той ни се видя необичен, със сух характер, духовно чужденец нам. Ив. Вазов, Съч. X, 161. Борис изглеждаше духовно ограничен, но олицетворяваше трезвия реализъм, упорството и волята. Д. Димов, Т, 220. Обхвана го съмнение, че такава хубава и умна жена (той реши, че тя е не само умна, но и че го превъзхожда духовно) няма да се ожени за него. Ем. Станев, ИК I, 94.
2. Остар. По отношение на църквата и религията. Тука може да причислим и следните села, които правителствено се отнасят към Кумановската каза, а духовно към Кратовската и са известни под име „Сре-доречки“,.. Дреняк, Осина, Дейловци. ПСп, 1876, кн. 11-12, 129. Във времето на Йоана П-го синките епархии, които тогаз влазяха в състава на българското царство, синките духовно са подчиняваха на новоучрежде-ния Търновский Патриарх. Т. Шишков, ИБН, 215. Ако тоя [черковен] вопрос е канонически, то турското правителство не би имало право да изпроважда епископите ни в заточение; а ако е той економически, то патриархът не би имал право да проклина, да отлъчва от черковата и да наказва духовно. С, 1872, бр. 34, 265.
ДУХОВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж.
1. Качество на духовен (в 1 знач.). Тук изострената емоционалност се ражда едновременно с интелектуалната яснота, всичко в тая поезия е твърде земно и всичко е пронизано от лъчезарна духовност. К. Константинов, П, 96.
2. Интелектуална и емоционална дейност, духовна същност на човека; душевност, психика. И изкусните удари на длетото на скулптора търпеливо са ваяли възвишената красота, за да подхранват духовността на хората. Защото без етична духовност, .. ще рухне всичко, което може да ни направи единни. М. Яворски, ЕСВ, 181. Ние жадуваме за него, за твореца-титан, чийто образ дава отражения върху духовността на цяло поколение, за новатора, който формира художествения лик и вкусове на своето време. ЛФ, 1957, бр. 31, 4. // Психическа и интелектуална издигнатост, съвършенство; наличие на духовни интереси, на богат духовен живот. Тоя ентусиазиран интерес към народните четения бе най-хубавият признак, че в нашия народ жаждата за знания и копнежът към духовност не са замрели. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 261.
3. Остар. Нематериалност, невещественост. Душата е самостоятелна сила и живее у тялото ни; споряд духовността и ми не можем да я видим повече. Й. Груев, KЛ (превод), 4.
4. Остар. Духовничество. А долните общи училища черковни и манастирски произвеждаха такива набожни ученици, от които по-голямата част посвящаваха живота си в духовност — в попство или калугерст-во. У, 1871, бр. 11, 163-164.
ДУХОМ нареч. Книж. 1. По отношение на духа, на вътрешния, психически живот, на душевността на някого. — И тоя човек е враг на ромеите — все тъй тихо изрече Ха-чатур. — Враг... Ала и той си има слабо място. Като всички чисти духом хора Самуил е доверчив. А. Дончев, СВС, 36. Грубият някогашен печелник влезе в света, заглади козината си. Лихваринът стана бан-керин, някогашният кошничар се трансформира в магазинер, .. Но еснафлията си остана еснафлия духом и тогаз, когато на-тегна от злато. Г. Бакалов, Избр. пр, 325.
2. С мислите си, съзнанието си, с душата си. Потънал в дълбок и сладък сън, той още живееше с вълненията на миналата нощ. Духом и в съня си, той още беше там, в малката гостна стаичка, дето миришеше на застоял въздух, .. и дето шеташе тя — най-хубавата от всички моми на света. Г. Караславов, С, 24-25. Гаврил се стряска: /— Тук съм аз! / От срам и уплах се поти. / — Да, телом, драги, ти си в клас, / но духом другаде си ти. Цв. Ангелов, НП, 72. Тя цяла е духом в борбата: / с нас радва се, тръпне, премира. Ив. Вазов, Съч. V, 30.
3. По отношение на психическите и нравствени качества с оглед на устойчивост, издръжливост при трудности. Готов ли съм духом за всичко, ще стана ли твърд, самоуверен, непреклонен? Й. Вълчев, СКН, 151. Тя беше храбра, силна девойка, а той се нуждаеше от всяка помощ .. Силна беше тя
