Вездесъщов е един добър и приятен човек, весел и духовит. Въобще, забележил съм, че приятните хора всякога са весели и малко или много духовити и задължително умни. Елин Пелин, Съч. IV, 207. Георги Райчев беше духовит човек. Той умееше да се шегува и да извлича хумористични изводи от най-невинните случки. А. Каралийчев, С, 252. Рашева му каза, че е много красив и навярно подлудява момичетата. Той се опита да бъде духовит и отговори, че досега клинични случаи нямало. Ст. Христозова, ДТСВ,
63.
2. Който съдържа, изразява остроумие, хумор. Вечерта двамата седнаха на една малка масичка в червения салон на „България“, поръчаха бутилка бяло карловско вино и разговорът отново потече лек, приятен, духовит. П. Незнакомов, БЧ, 128. Ванко бе успял да се сприятели с дядо Георги, .., от чиито духовити забележки малката опушена кръчма често се разтърсваше от смях. М. Грубешлиева, ПИУ, 118. Той имаше изтънчен усет за хумор и всеки духовит образ веселеше сърцето му. А. Каралийчев, С, 249. Разказа няколко нови вица на генерала, .. Но генералът не ги намери за много духовити. М. Грубешлиева, ПП, 250.
3. Остар. Умен, даровит. Един от първите му [на Ал. Хумболт] учители бе Камп, тоя драг и духовит списател, на когото ся стои да благодарим за един вторий Робен-сон и за една полезна история върху откритието на Америка. Лет., 1873, 130. И вижда са да е много духовит, понеже написа за Вас бързешком едно съчинение. И. Адженов, ВК (превод), 25. Питайте духовитите френци, .. — те всички едногласно щат ви отговорят, че са длъжни на книгата и то само на своята народна книга са длъжни за това, щото днес са и могат всичко. Лет., 1871, 159.
4. Остар. За алкохолно питие — който въздейства върху психическото състояние на човека. Тя зачна в главата си една такава безумна мисъл: да допълни храна и спокойствие с духовити пития. Изпърво почна да пие весма по-малко .. и тя мало по мало тъй привикна да пие, чтото не можеше вече да живее, ако не е почти постоянно пияна. С Радулов, НД (превод), 11.
ДУХОВИТО нареч. С остроумие, с находчивост и чувство за хумор; остроумно. Църквата не вижда богомолци селяни, .. „Селяните отиват там, само когато ги кръщават или венчават, или опяват“, забележи духовито бай Иван. Ив. Вазов, Съч. XVII, 48. За всеки един случай той ръзпола-гаше с по няколко анекдота, които макар и да бяха слушани много пъти, не бяха никому омръзнали, главно поради рядкото умение да разказва забавно и духовито. Д. Не-миров, Д № 9, 13. За това мое стихотворение, новост в него време, с което осмивах и духовито подигравах гръцките въобще владици, се разчу не само в Търново, а и в околността. П. Р. Славейков, БПII, IV.
ДУХОВЙТОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на духовит; остроумие. Това, което го отделя от другите, е необикновената му духовитост. Той разсмива цялото село. Н. Попфилипов, БД, 11. Обиколил доста земи,.., той беше видял много свят и още по-много нещо можеше да разправи, благодарение на своята духовитост и на умението си да съчетае всичко видено и чуто във всевъзможни комбинации. Ст. Чи-лингиров, ПЖ, 38. Веселяк беше геологът и не отстъпваше на Светла по остроумие и духовитост. А. Христофоров, П, 20. И казваше, че това что наричат духовитост .., дарба (талант), то са наистина едни способности, подарени от бога. Й. Груев, ССП (превод), 104. Духовитостта на забележките му ме изненада.
2. Обикн. мн. Думи, изрази, които са казани остроумно, находчиво, които изразяват остроумие и чувство за хумор; остроумия. — В турско време един от нашите чорбаджии си присвоил всичките хубави земи на изток от града, друг взел земите на север, .., а трети, като се разсърдил, че за него нищо не останало, той пък заграбил половината от балкана .. Кметът и останалите се усмихнаха, смятайки, че околийският е казал духовитост. Ем. Станев, ИК I, 251. Засягаше всичките въпроси: .., пъстрейки речта си с нетърсени духовитости и глу-ми. Ив. Вазов, Съч. XII, 162. Той украсяваше разказа си с много прибавки и духовитости, та караше другарите гласно да се смеят. СбАСЕП, 320. След този номер се яви артист, който тичаше с микрофон в ръка по сцената и разправяше духовитости. Г. Белев, КВА, 145. Често разказът му се обагряше и с някоя тънка английска духовитост. Д. Спространов, С, 127.
ДУХОВНИК, мн. -ци, м. Лице, което има духовен сан; служител на църквата. Противоп. мирянин. Свещеникът го изведе и дълго му говори .. Отначало Найден го слушаше и мълчеше, обронил глава, .. Но подире вдигна ненадейно очи и погледна чи-ча си. Духовникът се зарадва. Г. Райчев, ЗК, 126. — Няма никого, светиня ви, — отговори къщната бабичка и хвърли метлата да дойде да се поклони и цалува ръка на духовника. Ив. Вазов, Съч. XXII, 144. Даскал Ботя извърна лице към младия духовник. — Отче Игнатий, та това си ти, за бога! — рече той смаян. Ст. Дичев, ЗС II, 73. Само две съсловия от тая група [интелигенцията] — офицерите и духовниците — се отделяха от останалите, не участвува-ха нито пряко, нито косвено почти в нито една обща инициатива. К. Константинов, ППГ,31.
ДУХОВНИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Духовнически. Но и при това оста
