// Който е предназначен за развитие на човешкия дух като противоположност на материалното тяло; нематериален, невещест-вен.Но колкото е насъщен хлябът за тялото, нали толкова е насъщна за човека и духовната храна? Т. Влайков, Съч. III, 32. — Кажи ми... ти авторитетен безпартиен познавач на хората и на човека, мислител, творец на духовни блага за целия български народ, без разлика! Кажи ми, нямам ли право и аз лично да допринеса нещо за въздигането на тая държава. Елин Пелин, Съч. IV, 175.
2. В съчет. със същ. връзка, близост и под. Който съществува между двама или повече души в областта на вътрешния, психически живот, по отношение на техните идеи, разбирания, стремежи, мироглед, психология. Толкоз години откак бяха се разделили с братовчедка си, толкоз години откак между тях беше се стопила старата духов-на връзка, и изведнъж — такъв прилив на добросърдечие и взаимност! Г. Караславов, ОХ IV, 271. Крайно време е вече да скъса с вуйчо си .. Между двамата и без това няма духовна близост. Ив. Унджиев, BЛ, 40. През Средните векове славянското население, .., биваше обединявано от българската държава, която към връзките на общия език, на еднаквия бит и на общата вяра, прибавяше и политическата връзка на поданство .., все пак горните връзки далеч не бяха достатъчни, за да дадат онова пълно духовно единение, което да спои това население в народ. Ив. Хаджийски, БДНН I, 1. Духовното си родство с Климентовата проповед богомилите издават и в малкото опазени за тях вести. Н. Драгова, КО, 172. // В съчет. с любов. Който се проявява в чисто емоционално влечение, без физическа връзка; платоничен. Жените, към които силният младеж имаше преголяма слабост, защото не считаше за грях ни плътската, ни духовната любов,.., почнаха да го избягват. Елин Пелин, Съч. IV, 29.
3. Който се отнася до развитието на културата, науката, изкуството. В дейността на читалището се отразява целият духовен живот на града. К. Константинов, ППГ, 38. Обаче образователното дело достига своя разцвет едва когато в града за учител се установява Райно Попович, най-ярката фигура в духовното възраждане на Карлово. Ив. Унджиев, BЛ, 25. Градът, .., става духовно средище, което снабдява с български книги и съседните селища. Ив. Унджиев, BЛ, 27. Духовен подем. Духовен разцвет.
4. Който се отнася до църквата и религията; църковен, религиозен. Противоп. светски, граждански, мирски. Като отбелязахме тук разнообразните сношения между българи и сърби, не можем да не споменем за връзките между нашите и сръбски манастири, между българските и сръбски монаси и духовни лица. Б. Пенев, НБВ, 22. Готвил се е за духовно звание, но нуждите на отечеството му го извикаха на административно поприще. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 44. Той не е схванал тая тясна связ, която съществува между борбата за духовна независимост и политическата. К. Величков, ПССъч. VIII, 25. Духовно поприще. Духовно училище. II Който има религиозно съдържание, отнася се до религиозни лица, догми, нравственост и под. Екна духовна песен в първите редове на калугериците: „Блажен грядий во имя Господне!“ Ив. Вазов, Съч. XIII, 101. Най-напред говори поп Върбан. От чисто духовна тема то у, изведнъж преминава в политиката. И. Йовков, Разк. I,
33. Духовна беседа.
О Духовна семинария (съкр. семинария).
Средно богословско училище за подготовка на служители на православната църква. Как е изкарал дядо Цани годината, не зная; защото през месец февруари на 1875 година аз напуснах и гимназията, и Габрово, и отидох в Киев да се уча в тамошната духовна семинария. СбЦГМГ, 20.
ДУХОВЕНСТВО, мн. -а, ср. Събир. Всички лица с църковен сан, служители на религиозен култ; клир. По думите на един съвременнник на цар Петра, в тогавашно-то духовенство се развила страст към разкошен живот. Ив. Вазов, Съч. XV, 31. Австрийските сърби са поставени при много по-добри условия за духовно развитие, отколкото сърбите в Турско, понеже им е дадено право да поддържат самостойна църква, да имат свое духовенство, което се грижи за народната просвета. Б. Пенев, НБВ, 56. Вековната ненавист на патриар-шийското гръцко духовенство към нас не престава. Б, 1902, бр. 452, 2.
О Бяло духовенство. Православно духовенство, чиито представители (свещеници и дякони) предварително, преди да бъдат ръкоположени, са женени. Тая хладнина към вярата не се ли дължи главно на това невежество и материална изпадналост на бялото му духовенство? Ив. Вазов, Съч. XIII, 85. Черно духовенство. Православно духовенство, чиито представители са дали обет за безбрачие. Аз не искам друго нищо, освен да ма турят управител на калугерите да направя преобразование в живота им. Забележителен е и тоя факт, че колкото други лица от нашето черно духовенство са заслужили на народа, синките са биле отстъпници и донякъде безбожници даже. 3. Стоянов, ЗБВ I, 109.
ДУХОВИТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който проявява остроумие, чувство за хумор, който умее да се шегува, да бъде находчив и забавен; остроумен. Те се смееха гърлесто и весело за всеки нов епитет, за всяко остро наименование, което им прикачаше духовитият Хаджи Ахил. Ив. Вазов, Съч. VI, 160. От отдавна не бях го виждал и, право да ви кажа, искрено се зарадвах, защото тоя бае
