О Да го духнеш, <и> ще падне. Разг. Много слаб, немощен. „Що така, бе?“ — мърмори си под носа Доньо. — „Нищо и никаква си старица — да я духнеш — ще падне! Ама — я се опитай да я отместиш от пейката!“
В. Пламенов, ГШ, 51. Гледам го, израсъл, ама бузите му хлътнали, под очите му сенки. Да го духнеш, ще падне. Кл. Цачев, СШ,
32. Друг (нов) вятър духва / духне някъде Разг. Положението, обстоятелствата стават други; настъпва промяна в положението. — Не виждаш ли, че напоследък малко са омекнали. Откакто се върна князът от Русия, друг вятър духна. В. Геновска, СГ, 209. Духвам / духна под опашката на някого. Разг. Изпъждам, изгонвам някого, обикн. от работа, от служба. Всеки ден издаваше заповеди за глоби .. И какво ми направи? Нищо! Не на мен, а на него му дърпаха ушите отгоре .. А като му дойде времето, духнаха му под опашката, а аз си останах. М. Мар-чевски, П, 190. Минчо приближи малкия, .. и тревожно запита: — Лошо ли, а Щерю?
— Може да стане и лошо... Ние да бързаме [ремонта] с тази проклета машина [на крайцера], че ще ни духнат под опашката. Д. Добревски, БКН, 170. Духвам си / духна си на краката. Разг. Побягвам, бързо се махвам отнякъде.
ДУХВАНЕ ср. Отгл. същ. от духвам и от духвам се. За един ден не става суша, вярно е, ама зрелите класове могат да се изронят с едно духване. П. Бобев, ГЕ, 76. Стени, врати, прозорци, мазилка, и под. — всичко бе изпокъртено, олющено, печално, готово да се събори от едно духване. Елин Пелин, Съч. IV, 143. Той им показа златни потири и сребърни лъжици,.., пръстени с камеи на цезари, венци от тънки златни листове, които трептяха от най-слабо духване. Ст. Загорчинов, ЛСС, 23.
ДУХЛО, мн. няма, ср. Диал. 1. Силно въздушно течение или силен вятър. Пушекът от срещния комин, брулен от духло-то, летеше полегато на противната посока. Ив. Вазов, Съч. XII, 47. Но свикналия със стръмни планински места добитък,.., устоя на силата на духлото и премина бла-гополучно най-премежливата точка и зави по една пд-малко стръмна наклонност. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 10.
2. Въздушна струя от някаква пролука, дупка (Н. Геров, РБЯ).
3. Дупка на пещ, през която минава пламъкът от долната част в горната, където се пече хлябът (Н. Геров, РБЯ).
ДУХЛО, мн. -а, ср. Диал. 1. Зимовище на змии.
2. Кратер на вулкан.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДУХОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Само в съчет.: Духов музикален инструмент. Музикален инструмент, при който звукът се получава от движението на въздуха, вкаран в корпуса му, обикн. посредством духане с уста или механична струя. Заяко бе опитал всички духови инструменти, кога имаше пари, купеше, .., а пък една глинена окарина не струва кой знае колко. Й. Радичков, СР, 79. Градината на Щърбана беше изпълнена. Шопският оркестър — в пъстра народна носия — е в пълен състав. Духовите инструменти дерат ушите и оглушително бухат тъпаните. А. Страшимиров, Р, 187.
2. За музика, оркестър и под. — който е съставен от такива инструменти. И как съжаляваме ние, че сега на брега не свири флотската духова музика с големия тъпан и звънките чинели. П. Незнакомов, МА, 46. В Живовци .. например духовата музика измисли да свири по ноти .. В селцето музикантите бяха слухари, стараеха се да духат добре. Й. Радичков, СР, 101. Под дългия навес на перона гръмнаха медните тръби на духов оркестър. Неколцина мъже и жени се затекоха към първокласния вагон, почнаха да прегръщат гостите. Ем. Ма-нов, ДСР, 348.
ДУХОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил.
1. Който се отнася до вътрешния, психически живот на човека, до неговото съзнание, психика, дух, душа. Противоп. физически, материален. Той би бил хиляди пъти по-благодарен, ако наистина беше попаднал в селендурска обстановка. Тогава би чувст-вувал поне своето духовно превъзходство. Г. Караславов, Т, 12. Просто копнеех да попадна колкото се може по-скоро тука в тоя мрачен дрънголник, за да почна деловата работа за моето духовно издигане. П. Вежинов, ЗНН, 9. Героите в зависимост от жизнените обстоятелства се борят: нападат, отвръщат на удари, търсят и пр. — действуват. Тия действия, тая жизнена линия от действия характеризира героя, в нея е изразена духовната същност на героя, неговият характер. Т, 1954, кн. 5, 17. А аз се опитвах да напиша .. разказ, в който главният герой да няма име — .. — да няма физиономия, портрет външен и духовен. Ст. Даскалов, ЕС, 204. Духовна нищета. Духовна сила. Духовна красота. // Който се отнася до психологията, мирогледа, идеите и убежденията, начина на мислене на някого, който се проявява по отношение на тях. Той е духовен баща и вдъхновител на много от модерните немски поети. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 146. Не бе минало година, откак той [Вазов] бе чествуван за своята седемдесетгодишнина и то тъй, както никой духовен водач не бе чествуван дотогава. К. Константинов, ППГ, 354. В „заговора“ влязоха и другите сътрудници на „Мисъл“ —.., но не само от солидарност към своя приятел и духовен брат Пенчо, а и по дълбокото си убеждение, че Славянският събор в София е едно „реакционно“, не „всеславянско“ дело. М. Кремен, РЯ, 228.
