кон зад врата. В. Нешков, Н, 84. Тия думи се бяха разнесли, та беше идвал при Гогоша приставът да го предупреди да си гледа сиромашията, ако не иска кон да му духа по врата. Н. Хайтов, ДР, 124.
ДУХАНЕ ср. Отгл. същ. от духам и от духам се. — Боже мой, боже мой! — мислеше си той, като теглеше хубаво предниците на ямурлука въз гърдите си, за да не пропуща острото нощно духане. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 149. Настръхнало от студ, то гледаше печално към сбраните около печката деца и мъчеше се да сгрее с духане зачервените си от студ ръце. Г. Райчев, Избр. съч. I, 100. Докато стъкваше огъня и го разпалваше с духане, мърмореше. И. Радичков, СР, 126.
ДУХАЧ м. 1. Музикант, който свири с духов инструмент. Цигуларите притиснаха цигулките с бради, духаните издуха бузи и първите звуци на симфонията се посипаха в стаята. Г. Мишев, ЕП, 39. С изненада софиянци чуха от тази военна музика пиеси, за които не допускаха, че могат да бъдат репертоар на духани. П. Мирчев, СЗ, 133.
2. Работник в стъкларската промишленост, който извършва специфична операция — чрез духане на нагрято стъкло му придава различна форма.
ДУХВАМ, -аш, несв.\ духна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. духнат, св. 1. Неп-рех. За вятър — започвам да духам внезапно, изведнъж. Вали, вали, вали — напои хубаво майка земя, па духна тих ветрец. Елин Пелин Съч. I, 149. Ще сляза, чакай само да видя добре ли сме направили с теб покрива, здраво ли сме заковали гредите и дъските. Че ако духне вятър, да не ги отнесе в гората — пошегува се Ивайло. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 280. Духва попътен вятър.
2. Прех. За вятър — правя нещо да се помести от мястото си, да падне или да се придвижи в някаква посока. Ух, тоя вятър! — каза Калина, като си закри очите от праха, що топлият вятър духна от двора към нартиката. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 99. Неколцина от селяните хвърляха овърша-ното жито високо във въздуха с широки дървени лопати. Засилилият се вечерник духваше встрани ситната плява. Д. Талев, И, 22.
3. Непрех. Предизвиквам въздушна струя веднъж или няколко пъти с движение на някакъв предмет. Тя духва с ветрилото няколко пъти, но нищо не усеща.
4. Прех. и непрех. Изпускам еднократно въздушна струя от устата си, за да разгоря или изгася, стопля или изстудя, придвижа нещо и др. Мита се наведе, взе приготвените сухи клечки и дърва, коленичи, сложи суха шума върху въглените, духна няколко пъти и огънят пламна. К. Петканов, 33, 238. Милчо млъкна. Той измери с очи Ванко и духна е премръзналите си ръце. М. Грубеш-лиева, ПИУ, 297. Старият човек отиде и зае мястото си зад бюрото. Пресегна, взе един от филджаните, духна по стар навик димящата кафява течност и отпи. Д. Спространов, С, 78. Калчо изтръска хубаво треските из цевта, погледна вътре с едно око, духна в нея и погледна самодовол-но гостите си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 73.
5. Прех. Изгасявам изведнъж с духане (газена лампа, свещ и под.). В това време забелязва запаленото в иконостаса кандило, духва го, после изведнъж бързо се дръпва към прозорците. П. Тодоров, Събр. пр II, 118. Ройдю запали цигара, духна кибрита и хвърли бърз поглед към тримата. И. Йовков, ЖС, 140. Вардарски бързо се приготви за спане, легна на твърдото, тясно легло и преди да дръпне завивката върху себе си, духна светилника. Д. Талев, ПК, 86.
6. Прех. и непрех. Йздишвам веднъж въздух, дим и под. Вардарски обърна към него окото си, взе кесията и пак си сви дебела цигара. Запали я, духна пушек. Д. Талев, ПК, 41.
— Хубаво го наредихте и тоя! — обади се младият писар в ъгъла и духна силно с ци-гаренцето. Д. Калфов, Йзбр. разк., 16. //Дъхвам някому. — Ами ти, бре?... И ти ли пушиш тютюн?.. Аз събирам още по-че-връсто разпилените плодове и се преструвам, че не съм я чул. Тя се приближава до мене, хваща ме за ухото и ме изправя на крака: — Духни ми! К. Калчев, ПЙЖ, 68.
— Ти не бързай да ме правиш на пиян! Е на..
— духна му той. Ст. Даскалов, ЕС, 332.
7. Прех. и непрех. Издишвам еднократно, веднъж силно въздух през едната или другата ноздра, за да си почистя носа; изсеквам се. В този именно момент той приложи големия пръст на дясната си ръка към дясно-то отвърстие на носа си, изкриви си малко очите и устата на дясно, понаведе си главата, че като духна през лявото отвърстие на носа си... Ал. Константинов, БГ, 21.
8. Прен. Непрех. Побягвам, избягвам бързо отнякъде; хуквам, драсвам2. — Бре, що има там? — попита докторът, като показа на една човешка сянка, изправена до зида. В същия миг непознатият духна нататък. Ив. Вазов, Съч. XXII, 131. Момчето, което пазеше встрани, дотича и зяпна изненадано. — Брей! Той е офейкал! — и почервеня от гняв. — На ви сега старец. Разбрал е, че му знаем спатиите, и е духнал. С. Черни-шев, ВМ, 107. След бомбардировките той все ругаеше, че господарите му го оставили да пази кооперацията, а те духнали. Вл. Полянов, ПП, 266. Единият от гавазите изръмжа глухо, свлече се и тупна. Тогава другият се сниши, сякаш залепна за коня, и духна да го няма. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 101. духвам се. Страд. от духвам (във 2, 3 и 4 знач.). Свещите на становете се духват, ала в собата не е още съвсем видело. Т. Влайков, Пр. I, 113. духвам си. Възвр. от духвам (в 3,4 и 7 знач.).
