тяха се, .., отлепяха с по два пръста мокрите си ризи под мишниците и духаха в пазвите си, за да се поразхладят. Г. Карас-лавов, Избр. съч. II, 57. Скоро момчето се развесели .., успях да му направя няколко книжни параходчета .. След малко отново го видях край коритото, изнесено на двора. Като духаше енергично с уста, той под-карваше насам-натам своята малка книжна флотилийка. П. Вежинов, НС, 15-16.
5. Прех. Разг. Гася (газена лампа, свещ и под.). Когато вечерта духам лампата,.., вече не зная коя мъка изпълва по-голямата част от сърцето: моята или на Кадир. Л. Александрова, ИЕЩ, 334.
6. Рядко. Свиря на духов музикален инструмент. В Живовци .. духовата музика измисли да свири по ноти .. В селцето музикантите бяха слухари, стараеха се да духат добре. Й. Радичков, СР, 101.
7. Прех. Издишвам силно въздух през едната или другата ноздра, за да си почистя носа; секна се. Чу се, че в съседната стая някой силно духа носа си.
8. Прех. Остар. Дишам. Ти си юнак. — Твоят живот от смертта са разделя само с една реч. —Аз не дадох тая реч да изречем: Ти ми си потом должен за твоя живот, що ти остава, небото, което го гледаш, воздуха, когото духаш... все са мои. Хр. Драга-нович, НБ (превод), 31. духам се I. Страд, от духам (в 4 и 5 знач.). Така огън не се духа. По-скоро ще го загасиш. II. Възвр. от духам (в 4 знач.). Опарих се и сега се духам да не ме боли. духам си. Възвр. от духам (в 3 и 4 знач.). Катя седна и започна да си духа с кърпичката. М. Грубешлиева, ПП, 16. И мене ме носят в едно носило с покрив и си духам с китка шарени пера. Н. Русев, П, 159.
ДУХА МИ несв., непрех. Образува се, става въздушно течение, което обикн. не ми е приятно .Въобразяваше си, че ще настине, ако се разхожда по-дълго. Тоя необясним страх от настинка го преследваше непрекъснато — все му се струваше, че стои на течение, че му духа отнякъде. Св. Минков, РТК, 40.
ДУХАМ СЕ несв., непрех. Духам (в 7 знач.). Той изважда кърпа и силно се духа.
О Вятър ми духа в ушите. Разг. Не се вслушвам в това, което ми се говори; не слушам някого. — На бача вятър му духа в ушите, каквото и да му приказваш. Аз му виждам всичките хитрини. Ем. Станев, ИК I, 206. Гоня този (тоя), дето (що) духа. Разг. Върша нещо безсмислено, напразно, без резултат. Гони тоя що духа! — каза ми Младен с иронична усмивка. Т. Влайков, Съч. III, 170. И всеки път, когато се видим с него, се смеем от сърце на тази внезапна нощ-на тревога, която отложи заминаването ни с една седмица — тъй като вместо към Югославия ние тръгнахме към Балкана да гоним тоз, дето духа. ВН, 1959, бр. 2984, 4.
34 Речник на българския език, т. IV
Друг (нов) вятър духа някъде. Разг. Положението не е същото; условията, обстоятелствата са различни. Ама, Дойчине... нема ве-ке! Сърбия и България съюз ще правят. Имам аз вестник от София. — Той намери бързо вестника в чантата си, ..: — Ето тука пише. Друг ветър духа сега. Братство, согласие. Д. Талев, ГЧ,126-127. Духам супата. Жарг. 1. За изразяване на пренебрежително отношение, незаинтересованост от някого или нещо. Новата ми любознателност не се задоволява с модния канал. МТВ.. също духа супата. Намирам ВВС Prime. Ег, 1999, бр. Зо, 87. 2. Търпя неуспех, провал, не постигам това, което желая. Няма да гласувам повече за СДС. Премиерът няма вече да има вот на доверие. Ще духа супата! С, 2001, бр. 2956, 3. За да не си помисли някой, че генералът от запаса не е наясно и по въпроса кой ще командва парада и кой ще духа супата в най-близко бъдеще, той обобщава: „.. не искам да разклащам правителството преди 1 януари...“ . Банк., 2006, бр. 24 [еа]. За този (тоя, онзи), който (дето, що) духа; за вятъра, дето (що) духа. Разг. 1. Без полза, без смисъл; напразно, безсмислено, безполезно. И наистина, нашата работа не беше нищо друго, освен работа за тоя, дето духа .., извършеното от нас едва заплащаше труда ни толкова, колкото беше необходимо за един едва сит живот. Ст. Чилингиров, ХНН, 176. Още не беше му преминало, задето ходи напразно до каменоломната. „Да хлопам аз празна каруца, да трепя добичетата за тоз, дето духа...“ Н. Нинов, ЕШО, 101. 2. Без да има защо, без основание, без причина. — Сега — каза лекарят, като измъкна от някакво шкафче лъскави клещи — ще ти измъкна един зъб, за да се разбере, че не си идвал за тоя, дето духа. Бива ли? Г. Караславов, Избр. съч. VI, 319. Откъде му идват тия мисли и идеи. Никога не е членувал в няка-кава организация, а виж го какво говори! Ще си изпати за тоя, що духа. С. Таджер, РМ, 172. Какъв (кой) вятър духа. Разг. Какво е истинското положение, какви са обстоятелствата в момента. Той бързо долови какъв вятър духа в дисциплината на отреда: че при новата обстановка всички отдават голяма почит и доверие на Червенокосия. Ив. Хаджимарчев, ОК, 278. Какъвто вятър духа. Разг. Каквито условия, обстоятелства съществуват в момента (като предпоставка за някакво действие). Накъде духа вятърът. Разг. Каква промяна се очаква във връзка със съществуващото в момента положение. Накъдето духа вятърът; <според> както духа вятърът. Разг. Съобразно със съществуващите в момента условия, обстоятелства или създалото се положение (с оглед на някакво действие, обикн. за лична изгода). Ще (да) ми духа кон зад (на, по) врата. Разг. Ще (да) съм арестуван. Веднага им кажи да си обират партенките, че иначе ще им духа
