не само да запазят присъствие на духа сред най-тежките боеве, но и да умеят да пресмятат, да наблюдават и насочват попаденията на снарядите точно в целта. Е. Ка-ранфилов, Б III, 34.
ДУХАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който е свързан с духане или с духало. В пламъка на духална лампа или в силна жар нагряваме парче кокс, върху който е направен някакъв знак с тебешир. Когато температурата стане достатъчно висока, тебеширеният знак, се очертава като тъмно петно върху силно светещия кокс. Физ. X кл, 180. За масово производство на такава [куха] стъклария са въведени автоматични духални машини, които произвеждат до 2000 бутилки в час. Хим. IX кл, 33.
ДУХАЛКА ж. Духало. С духалка върху въглен изследваме топимостта на минералите. Б. Ангелов, ЗМ, 9. Подобно е и екте-нето на окарината, когато всичките й клапи са отпушени и само палецът трепере на клапата откъм корема й, там, дето излиза въздухът от духалката. И. Радичков, СР, 148. ^
ДУХАЛО, мн. духала и духала, ср. 1. Кожен мях, с който се раздухва огън (обикн. в ковачница и др.); духалка. В ковачницата на младите съседи на бай Гоце Чанев, беше тихо. Не се чуваше повече равномерното пухтене на духалото. Д. Спространов, С, 236. Сечта в котела вече възвираше, когато у съседите звънна наковалнята, духалото задиша. Й. Радичков, СР, 164. Синът му хвана дръжката на духалото и започна да раздухва огнището. В ковачницата се задими, замириса на въглища и желязо. К. Калчев, ПИЖ, 141.
2. Част от духов инструмент, обикн. гайда, през която се духа; духалка. На гайдаря сякаш устата му бяха на духалото. Гайдата изпухтя един-два пъти, бръмна ручилото и ситните кръшни звуци на ръченицата пак развеселиха сватбарите. И. Петров, НЛ, 104. Гайдарят току нещо го нуди да надуе вече духалото. Пръстите му зашари-х а по гайдуницата, ручилото бръмна.
С. Станчев, ПЯС, 88.
ДУХАЛЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от духало. В собицата, гдето имало място и за готвене, горял силен огън, .. Отстрана имало едно малко духалце, с което един раздухвал.
3. Стоянов, ХБ, 160.
ДУХАМ, -аш, несв. 1. Непрех. За вятър — движа, раздвижвам въздуха, предизвиквам движение на въздуха; вея. Есенен вятър духаше и разнасяше по покривите сухите листа. Ив. Вазов, Съч. IX, 57. Всеки ден от пладне насетне почваше да духа морският вятър. Й. Йовков, Ж 1945, 240-241. Духаше силен вятър, прелиташе сняг, на места пътищата бяха затрупани с високи преспи, на места бяха изметени като с метла. Г. Караславов, Тат., 227. Времето беше слънчево, духаше топъл южен вятър. П. Вежинов, НС, 12. // Прех. и непрех. За вятър — вея обикн. силно в определена посока към някого или нещо. Очите ти зачервени, духал те е вятърът. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 53. Ако ли сме наистина настинали, или че ни прал дъжда, или че ни духал много вятърът,.., то най-добре ще сторим да си легнем. Ч, 1875, кн. 7, 315. Вятърът духаше върху изпотените им тела и ги разх-лаждаше. А Силният вятър духаше в гърба му и го караше да бърза. II Непрех. За въз-душна струя — движа се в някаква посока към някого или нещо. Ти как-как гледай утре да събереш няколко абонамента да платим барим половината на печатаря и да променим счупеното стъкло на прозореца, че страшно духа студ, пък соба не палим, та не мога да държа перото. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 73. Прегледа по-внимателно и са увери, че сякой от двата кревата лежеше над един вид врата, не добре слепени с другите дъски, защото усети струя от въздух, който духаше отдолу. Н. Ми-хайловски, ПА (превод), 69. И седнаха близо при отворения прозорец, за да им духа хладен въздух. Псих. 1861, 102.
2. Само безл. духа. Има вятър, образува се, става въздушно течение; вее. Стефан ги очаква при черквата: — Хайде влизайте, че тук много духа и дъждът ще ви измокри. П. Здравков, НД, 86. Под навеса наистина е сухо, но затова пък този ъгъл е дяволски ветрилник. На ъглите е винаги така, защото ако от едната улица не духа, от другата непременно ще духа двойно. Б. Райнов, ДВ, 162. Погледна в краката си — подът беше от груби, на места проядени дъски, навярно отдолу духаше. Б. Несторов, СР,
68. И леглото, което ми дадоха, сигурно никой не иска да го заеме, защото е под прозореца и духа. Кл. Цачев, СШ, 143-144.
3. Непрех. Предизвиквам въздушна струя с движение на някакъв предмет; вея. Янков се разсъблече, поразкопча пепелявата си риза и взе да духа, да прави вятър. Личеше, че е запотен, топло му е, макар и да прелитаха от декемврийската лютевина дребни снежинки. Кр. Григоров, Н, 179.
4. Прех. и непрех. Изпускам въздушна струя от устата си, обикн. за да разгоря или изгася огън, за да стопля или изстудя нещо, да придвижа нещо и др. Филчо тича в къщи, донася един медник и сипва студена вода в аранията. Пъха съчки между двата камъка, коленичва и духа. Огънят се разгаря. К. Калчев, ПИЖ, 118. Милка се е навела и духа огъня, мъчи се да запали мокрите клечки. Той се сърди и от нея си изкарва яда: — Стига си духала там! К. Петканов, ОБ,
69. Бори опипваше камъните на затвора, удряше с песници по тях, духаше в застиващите си длани. Й. Вълчев, СКН, 153. — На си хапни и ти, ама духай да се не опариш. Т. Влайков, Пр. I, 184. Всички пухтяха, по-
