та трупа .. и образуват „Свободен театър“. Ст. Грудев, ББ, 102.
7. Прен. Само ед. Със съгл. или несъгл. оп-ред. с предл. на. Настроение, разбиране или някакви взаимоотношения, които съществуват, налагат се в даден колектив, общество, среда и под. Те всички — .., бяха уверени, че щом превземат конака, .., ще се дигнат с оръжие поне още стотина мъже, ще се дигнат на крак всички преспанци. Такъв дух владееше над целия християнски народ в Пр )еспа, та и по селата също. Д. Талев, ПК, 683. Заедно с нея от къщата на Гераците изчезна добрият и строгият дух, който държеше всичко в ред. Елин Пелин, Съч. Ш, 13. —Дойдох, .., да се по видя пак с тебе. А ти, .., си един от най-първите ми приятели. Ако не беше твоя милост, един ден не можех да остана в тоя с турски дух град. Тъй ами? Не можеш жена да погледнеш. Ще те изедат. Ст. Чилингиров, ПЖ,
41. Духът на кражбата, грабежа и разбойничеството е проникнал даже и в оние свещени учреждения, които имат назначение да преследват тия престъпления и да защищават обществото от злодейците. Ив. Вазов, Съч. IX, 92. Тези неудобства се премахват ако не напълно, то в значителна степен от смесените синдикални организации, които имат и това важно морално преимущество, че способствуват за сближението между хора от разни занаяти, като възпитават в тях духа на взаимност и солидарност. Г. Кирков, Избр. пр I, 72. Духът на разединение и фракционерство отслабва волята за борба. Ив. Унджиев, BЛ, 213.
8. Само ед. Филос. В идеалистическата философия — основно, нематериално начало на битието.
9. Според религиозните представи — безсмъртно, нематериално начало у човека, съставящо същността на живота му, което обитава тялото и го напуска при смъртта; душа. Според преданията на селцето, ако духът на Човека след смъртта му се завърне подир време на земята .., той отново добива плът и става като всички останали хора, само че се храни с кръв. И. Радичков, СР, 203. Но Човекът беше недвижим и нямаше дух в него. И напразни бяха усилията на Сатанаеля да съживи Човека. Н. Райнов, БЛ, 20. Отидох у дома си. Боже мой, / как бе изпит, как бе увехнал той!... / Смъртта го бе прегърнала всецяло /— не бе оставила ни дух, ни тяло. К. Христов, Т, 21. // Според религиозните представи — безплътно, безсмъртно същество, което остава след телесната смърт на човека; душа. В къщата на Аврам Немтур не живееше никой .. Не бе имало никога много радости в тоя дом, но сега приличаше на гробница и като че ли в него се бе поселил мрачният дух на умрелия му стопанин Аврам Немтур. Д. Талев, ПК,
90. Тук витаеше още невидимият дух Асенов, видим само от ангелите и херувимите по стените. Ив. Вазов, Съч. XIV, 8. — Защото, чувал съм — .. — че там има погребан човек.. — случвало ми се е понякога минавам оттам вечер,.., няма вятър, а изведнъж гората се раздвижи и зашуми.. Уж нищо няма, пък шуми.. Сигурно, викам си, това е духът. Й. Стоянов, ПД, 42. Лина предлагаше да викат духове. Загасяваха всички лампи, събираха се край масата. М. Грубе-шлиева, ПП, 224. Дор в пламъците взирах се с внимание, / учителят със глас каза ми тих: / „Туй духове са: тук за наказание, / увити в пламъци, безспир вървят, / обзети от най-горко отчаяние“. К. Величков, Ад (превод), 216.
10. Според религиозно-митическите представи — безплътно, свръхестествено същество, добро или зло, което може да приема различен образ. Духът плеснал с ръце и пред него застанал един малък роб — смешен воден дух с ципести пръсти, жабешки очи и крила като перки на риба. Н. Райнов, КЧ, 49. Разправяха, че когато дошло християнството, старите езически духове, които населявали дърветата, потоците, пещерите, избягали нанякъде и оттогава никой не може да се посъветва с тях. А. Дончев, СВС, 121. На тези божества се правят жертви, хранят се на селски курбани. Ние видяхме, че с такива общи трапези се гощават, обслужват и духовете на болестите. Ив. Хаджийски, БДНН I, 46. Ловецът остана съвсем сам в малкото подземно чакало до блатото.. Зимната нощ беше страшна, и душата на ловеца беше тревожна.. По покрива на подземието връзлетя-ха тъмни сили. Бясна конница от зли духове притупурка и отмина надалеч. Елин Пелин, Съч. V, 26-27. Аз каквато съм страхлива! / Плашат ме като дете / тъмни духове планински, / дето бродят тук ноще. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 55.
11. Остар. Дъх. Сладка притома обезсили Лепо. Духът му се спря. Елин Пелин, Съч. I, 95. И когато в неговото въображение ярко изпъкваше тая картина, мускулите му се напрягаха и духът замираше в гърдите му, като че вече тичаше под изстрелите и усещаше смъртта зад себе си. Ем. Станев, ВТВ, 5. Алеко е писал из един дух, повечето под непосредствено впечатление, като е имал пред очи, в най-общи черти, мотива, който е засягал въображението му. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 151.
О Изпускам (изпущам) / изпусна дух; предавам / предам богу дух. Умирам, издъхвам. Когато Калоян, великий вожд, / тук нейде кървав богу дух предаде, / слух радостен из Солун се раздаде, / че ангел го промушил с остър нож. Ив. Вазов, Съч. II, 80. Присъствие на духа. Състояние на спокойствие, душевно равновесие и стабилност. Те [артилерийските офицери] трябва „да си разбират от занаята“. Това ще рече, че е необходимо
