душа. Г. Караславов, С, 131. Омесиш го и щом го хлъзнеш у фурната, надуе се като свински мехур. Душа хляб, ти казвам. Кр. Григоров, Р, 171-172. б) Добър. Дечо е душа момък, той и на мравката път прави. Г. Караславов, Избр. съч. II, 68. А жена му
— душа човек,.., говори благо: — Почини си, Спасе, тя, работата в къщи край няма! Й. Попов, ББ, 56.
О Бера душа. Разг/, Боря се с душа. Диал. Намирам се на смъртно легло; агонизирам. Хората мислели, че има кой знае колко хайдути в колата, а когато приближила: в нея лежал Стефан Караджа ранен, вързан .. — Защо са го вързали? — Ранен, кръвта му изтекла — душа бере, а го вързали в колата. Д. Габе, МГ, 126-127. Караибрахим лежеше със затворени очи. Цялото му лице беше разсечено, разсечени бяха и гърдите му. Може би береше душа. А. Дончев, ВР, 274. И полетя бързо тя надолу; .. А къде ли сам се той потайва? / Божичко! При-тъпкан на земята, / [Босилко] тежко диша и с душа се бори. П. П. Славейков, ЕП I, 167. Бръквам / бръкна в душата на някого. Диал. Предразполагам някого към себе си, като силно го разчувствам. По нашите села наоколо по-добър агитатор от тебе няма да има.. Ти знаеш хала на народа. С две приказки можеш да му бръкнеш в душата.
В. Геновска, СГ, 228. Бъркам в душата на някого. Диал. Искам, стремя се с нахално любопитство да узная най-съкровените мисли, чувства на някого. Вадя (изваждам / извадя, изкарвам /изкарам) душата на някого.
I. Разг. Мъча, измъчвам или притеснявам някого. — Върбане, бре? Ти какво ни вадиш душите! Че може ли чиляк деня и нощя да работи? Ст. Марков, ДБ, 206. В открехнатата врата стоеше човек със зелена униформа, с брада, препасан с колан и сабя. Турски офицер .. — Чети, .. чети нататък, Ангеле! — рече тихо офицерът .. Изведнъж всички зашумяха. — Ти ли си бай Левски!
— Ама душата ми изкара, ей! Ст. Дичев, ЗС
II, 460-461. 2. Диал. Лишавам от живот някого; умъртвявам, уморявам. (Грабва [Македонски] кемера с една ръка, с другата фа-ща Хаджият за гушата). — Не приближавай, че ти изкарвам душата! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 66-67. Разбила мечката вратата и Лиса се вмъкнала вътре. Тогава петелът рекъл на вола: — Натисни я с рогата до стената! Волът я натиснал така хубаво, че й изкарал душата. Елин Пелин, ПР, 211. Вадя (изваждам / извадя, изкарвам / изкарам) с памук душата на някого. Разг.
1. Мъча, измъчвам някого незабелязано, без да показвам това външно. — Не бой се, възразяваше Хасан чауш, няма да те убия, няма да умреш така лесно, душата ти с памук ще изкарам. К. Величков, ПССъч. I, 59.
2. Ловко, по деликатен начин постигам каквото искам. Но на такъв човек можеш ли отказа? Той душата ти с памук ще извади.
М. Кюркчиев, ВВ, 138. Такива [нервни] купувачи все пак се понасят. Но онези — кротките и смирените, които с памук вадят душата на продавача, те са страшни! Ст 1965, бр. 1005, 3. В дъното на душата си. Книж. Дълбоко в съзнанието си, дълбоко в себе си. В дъното на душата си секретарят го мразеше необяснимо, и това беше омразата на мъчителния мравешки труд срещу лесното грабителство на хищника. Д. Димов, Т, 122. Вземам / взема душата на някого. Разг. 1. Лишавам някого от живот, отнемам живота на някого; умъртвявам, убивам, премахвам. — Моят мъж ми здравето взема, Господ душата му да вземе! Елин Пелин, Съч. II, 147. — Животно, кретен! Искаш да ти вземем душата ли, не ти ли е мил животът? Казвай, твойта мамка. РД, 1965, бр. 227, 4. 2. Пленявам, омайвам някого с красотата си. Дивната гледка ми взе душата. 3. Диал. Измъчвам някого с непосилен труд. Вземам / взема на душата си някого. Диал. Наемам се да се погрижа, да помогна на някого, на когото съчувствам, към когото съм разположен благоприятно.
— Е, Атанасе .. загинахме .. — въздъхна, едва ли не проплака един от селяните..:
— Богоя ни я нареди тая работа!.. И ако трябва да го [Богоя] стисне за гърлото — той трябва да го стисне — Атанас, макар да му е шурей. Той, Атанас, взе най-напред на душата си тия люде. Д. Талев, ПК, 568-581. Вземам си / взема си (навличам си / навлека си) грях на душата. Разг. Извършвам някаква осъдителна постъпка или престъпление спрямо някого, прегрешавам спрямо някого, който е невинен. Всеки ловец е потенциален бракониер. И за да не взема грях на душата си, отказах да остана. И. Петров, ОЗап., 12-13. — Не думай така, Тошо!
— сепна се старата. — Болно ще да е момчето, не си навличай грях на душата. Г. Караславов, С, 164. Влизам / вляза в душата на някого. Разг. Бивам харесан и обикнат от някого. Той местеше погледа си по огъня и навсякъде виждаше младата жена. Виждаше я ясно и се чудеше на тая игра на огъня и на своето въображение. Ния Глаушева беше в мислите му, тя бе влязла в душата му. Д. Талев, ПК, 161. Гледам си душата. Разг. Угаждам си, грижа се за себе си. Грях ми (е) на душата. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. и със следв. изр. със съюз ако. Не съм прав, не съм справедлив (употребява се като укор, когато се прояви незаслужено лошо отношение към някого или нещо). — Я го виж как му светят очите като на котарак през март. — Грях ви на душата, ако и за този човек кажете нещо! — махна с ръка Геню, стана, отърси си потурите и си излезе поразсърден. Г. Караславов, СИ, 23. Давам / дам душа на нещо. Одухотворявам, оживявам, давам живот на нещо. Непознат на Димка учител заговори за учителките: той кротко показа, че учителките еднич
