пушка и я опитал в левата рака, като дупи куршумот. СбНУ XV, 114. Tu с остен го дупиш, той ти вели: търн ми вадиш. Погов., СбНУ IV, 247.
2. Надумвам, подсторвам, насъсквам някого (Н. Геров, РБЯ). дупя се страд.
ДУПЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Разг. Стоя приведен с издаден задник.
ДУР между м. О стар, и диал. За изразяване на заповед някой да се спре; стой, спри. Преди да навлезем в гората, срещу нас ce задеде волска влачка с трупи. — Бре, Мусо
— викна бай Петър. — Дур бе... Но влачка не се спира на надолнище. Ст. Станчев, HP, 105. Сила е той [московецът], и сила непобедима; аскерът му чет няма. Като му рече дур", на мястото си остава като камък; като му рече „напред“, върви като кьораво, от нищо не се спира. Ц. Гинчев, ГК, 237. Калофер отвърза коня и сложи крак на зенгията. Но от хана изскочиха трима еничари и хванаха юздата. —Дур! — викна единият, като измъкна големия си ятаган. М. Марчевски, П, 81.
— Тур. dur.
ДУРАК, мн. -ци, м. О стар. Глупак.
— Телешката глава се изтърколи чак на паважа. Аз лежа на земята, облят в мазнини, разни дураци се хилят, а на всичко отгоре един камион лети право срещу главата. П. Вежинов, НБК, 231. Че и този дурак Филип Славков, когото юмруците дебнат на всяка крачка, и той започна да бистри международната политика. К. Калчев, СТ, 253. — Що биеш добитъка, бе? — .. Дурак! Като си ги натоварил толкоз, разбира се, че не ще теглят. Й. Йовков, ПГ, 194.
— Какво има? — попита началникът. — Мома отвлякоха, господин началник! Скандал има — отрапортува стражарят, гледайки вторачено във Вранча .. — На мен ли рапортуваш или на коня? Дурак! Н. Поп-филипов, PЛ, 162-163.
— Рус. дурак.
ДУРАЛЕКС, мн. няма, м. Прозрачен материал, подобен на стъкло, с голяма здравина, използван за изработка на чаши, чинии и др. Все едно да си се хранил цял живот на мушама с алуминиеви вилици и после дуралексът ти се вижда кристал. Ег, 1999, бр. 21, 43. Дуралексът получава името си от названието на френската компания, която започва да го произвежда за пръв път. Сервиз от дуралекс.
— От фр. собств.
ДУРАЛУМЙНИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Спец. Сплав от алуминий с мед и малки количества магнезий, манган, силиций и желязо, която се отличава с голяма твърдост и издържливост и се използва за леки конструкции при самолетостроенето и др. Сградата на нашето учреждение бе издигната наскоро, изработена от стъкло, алуминий, дуралуминий и нещо друго. Б. Априлов, КН, 38. — Аз го нарекох хеликоптер раница, но май ще е тежичък за раница, а? — Не бихме ли могли вместо стомана да използуваме алуминий или дуралуминий? — предложи Стефанов. Д. Янакиев, ХМН-3, 68.
— От нем собств. + алуминий.
ДУРАЛУМЙНИЕВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от дуралуминий. Дуралуминиева тръба.
ДУРАЧКА ж. Остар. Глупачка. „Има си хас тая дурачка да се е преструвала на у лава и да се е сетила!“ — рече си той. Г. Караславов, Избр. съч. II, 286.
ДУРАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Глупашки. Срещу мене се показаха два плъха... Само изписках иии... — И припадна? — Точно тъй... Тя говореше шеговито, но в очите й се появи влага. Изведнъж се разка-ях за дурашкото си поведение. П. Вежинов, ЗНН, 60.
ДУХ, духът, духа, мн. духове, след числ. духа, м. 1. Филос. Само ед. Висш продукт на материята, функция на човешкия мозък, мисленето, съзнанието като отражение на външния свят. Въпросът за отношението между материята и духа е основен въпрос на философията.
2. Само ед. Вътрешният, психически живот на човека, неговото съзнание; психика, душа. Достигналите до нас гръцки трагедии, със своето богато откъм общочовешки идеи и страсти съдържание, .., са привличали човешкия дух, който и до днес още не се е наситил на ония естетични и морални ценности, които той открива в тях. БР, 1931, кн. 4-5, 142. Младото момиче стана смутено и развълнувано. — Ние дойдохме при тебе, рече то, за да ти кажа тия думи: страданието възвишава духа. Елин Пелин, Съч. V, 57. Той говореше разумно и свобод-но, .. Явно беше, че имаше буден дух на градски жител. Ив. Вазов, Съч. X, 39. Тя съзна, че у него имаше вродена дискретност, някакво равновесие на духа, което не му позволяваше да човърка нравствените рани у хората. Д. Димов, Т, 684. С буйния си темперамент и неспокоен дух и при нашите тогавашни политически нрави Антон Страшимиров можа да се задържи като учител във Видинската гимназия само две години. СбАСЕП, 34. Царят: Ти, сякаш се страхуваш? / Какво смущава твоя дух?/ Сара: Боя се винаги от нещо, / а може би така ми се и струва. М. Петканова, ЦТ, 32. // Настроение, емоционално състояние. При все това, днешните новини разстроиха духа на гостите в Танковото кафене. Ив. Вазов, Съч. XXII, 117. Със бодър дух влезнахме ний в градът, / без нийде никакво съпротивление. К. Величков, Ад (превод),
