нящ дуплексен портативен радиотелефон, и бордово оборудване. АК, 1971, бр. 1, 9.
ДУПЛЕКСОВ, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от дуплекс; дуплексен. Дуплексова връзка.
ДУПЛИКА ж. Реплика на някого към отговор на предишна негова реплика. Възкръсналият парламент се превърна в безкрайна говорилня с безкрайните си пледоарии, бойкоти, реплики, дуплики и триплики. К, 1999, бр. 34, 12. Един вземе думата, после негов приятел го репликира, трети правеше дуплика. Кеш, 2000, бр. 1,3.
— От нем. ОирНк.
ДУПНА. Вж. дупвамидупнувам.
ДУПНИЧАНИН, мн. дупничани, м. Мъж, който е роден или живее в гр. Дупница. Докато двамата пишеха, дупничанинът Крекманов стоеше на пост пред вратата на тайната квартира. А. Каралийчев, НЧ, 123.
ДУПНИЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в гр. Дупница.
ДУПНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с гр. Дупница. Дупнишки обичай.
ДУПНУВАМ, -аш, (остар. и диал.), несв.; дупна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. д)шнат, св., прех. Дупвам. Сборот дупка не дупнува, ама се паметува. П. Р. Славейков, БП И, 105. дупнувам се, дупна се страд.
ДУПНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от дупнувам и от дупнувам се; дупване. Како що се срами глушецот от дупнуването на гемията от деда Ноя, така се срами и лиляко от що остана борчлия. СбНУ XIV, 109.
ДУПЦЕ, мн. няма, ср. Диал. Дупенце. Боли дупце от много (кога децата искат нещо много). Погов., П. Р. Славейков, БП I, 52.
ДУПЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех.
1. Правя дупки по някакъв предмет с нещо остро. — На ти сега, долен скъпернико! — говореше ядно той и дупчеше ли, дупчеше, докато гумите заприличаха на изпободена от стрели мишена. Тонич, ГМЗ, 43. Няколко картечници стреляха неуморимо по къщата, бронеизтребителното оръдие дупчеше безжалостно розовото й лице. П. Ве-жинов, НС, 98. Тъй много са го дупчили куршумите, / че слънцето се вижда през гърдите му! / Тъй много са го били по затворите, / че вятърът минава през снагата му! Д. Дамянов, ПОС, 69.
2. Бода, мушкам нещо с остър предмет. Рано сутрин жените напълват кошовете с разсад, метват ги на гръб и цял ден наведени дупчат с шила земята и забучват стръкчетата. Г. Белев, КВА, 243-244. Лазар Глаушев лежеше на твърдата, ръбеста постилка и не можеше да заспи.. Усещаше той как шетаха едри бълхи по тялото му и го дупчеха като с шило. Д. Талев, ПК, 379. // Бода, мушкам (обикн. кон, магаре), за да го накарам да върви по-бързо. Тоя конник, .., дупчеше усилено коня си, облян в пот. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 9. А ето и друг познайник — Клишарев Ваню. Яхнал едно магаре, дупчи го с петите е корема. Н. Хайтов, ШГ, 215. дупча се страд. Секи ден да му са дупчи [на болния] кожата с обикновена игла по пет-шест боднуванеа на разда-леч един пръст. Ив. Богоров, СЛ, 81.
ДУПЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дуп-чест; дупчелив.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДУПЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Дупчица, дуп-ченце. И бягам да се скрия в къщи, дето из едно малко дупче на прозорчето, що гледа към одаята, надзъртам с едно око. Т. Влайков, Пр. I, 235.
ДУПЧЕЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дупчест; дупчав.
— От Т. Панчев, Допълнение на Българския речник от Н. Геров, 1908.
ДУПЧЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дупча и от дупча се. Скоро ще се внедри двуветрена бормашина за дупчене на плот-чета за панти на маси. ВН, 1962, бр. 3249,1.
ДУПЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Дупчица; дупче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДУПЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с дупки, който е на дупки. Дупчеста плетка. Дупчеста решетка.
ДУПЧИЛО, мн. -а, ср. Обущарски инструмент за пробиване на дупки в кожа. Шило ся родило, / шило и дупчило —/в огън ся трошило —/неся изстопило. У, 1871, 360.
ДУПЧИЦА ср. У мал. от дупка (в 1, 2, 3 и 4 знач.); малка дупка. Затаил дъх, с пресъхнали уста, той гледа през дупчицата на завесата и вижда море от публика. Д. Не-миров, Д №9, 118. Тази нощ Йордан Балкан-джията не можа да си легне. До някое време гласи хамбара, чисти го, замаза дупчиците, отдето можеше да се провре мишка. Ст. Марков, ДБ, 322. Той се мереше в средата на бъчвите, .. Пушката подритваше. От малките черни дупчици плискаха струи. Г. Алексиев, PH, 7. Край един храст се виждаше малка дупчица в снега. Ем. Станев, ПЕГ, 73. Сърненият гущер бързал и кършил са към своята дупчица. Л. Каравелов, Съч. II, 114.
ДУПЧИЩЕ, мн. -а, ср. Увел, от дупка; голяма дупка. Зафир сонял един сън преди една година, како да беше се препнал от некой камен и беше паднал в едно дупчище длъбоко. СбНУ XXIX, 155.
ДУПЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Дупча. Откоа беше ги изтепал Марко турците, па малко време видел една
