Ето Пейчо! — .. — А това, дундестото
момиченце с пепитената рокличка, е Анка. Б. Болгар, Б, 137.
2. За предмет, обикн. съд — изпъкнал, издут. Доилел човекът, .., ама защо не дойде сам, ами идва заедно с една дундеста дамаджана, пълна със селско вино. Г. Краев, СТ, 8.
ДУНДУРЙКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Дундуркам. Дошли всички, а Кара Ильо, .., взел синчето си в дясната шепа, повдигнал го високо и започнал да го дундурика. П. Япов, ГД, 26-27. Поп Антония седеше в двора на Дано Коцов и държеше на коленете си своите внучета — .. Дано Коцов хлопна и затвори портата — .. —Дундурикаш ли ги? — подхвърли му той. Т. Харманджи-ев, КЕД, 204. дундурикам се страд.
ДУНДУРЙКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дундурикам и от дундурикам се.; дундур-кане.
ДУНДУРКАМ, -аш, несв., прех. Разг. Друсам, люлея дете; дункам. Тази чудна машинка е истинска благодат за всички, но особено за бабите, които не само дундур-кат плачливи внучета по балконите на четвъртия или петия етаж. ВН, 1959, бр. 2411, 2. дундуркам се страд.
ДУНДУРКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от дундуркам и от дундуркам се; дункане.
ДУНДЬО, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Дебел мъж или момче; дебелан, шишко. Това момче непрекъснато яде. Виж какъв дун-дьо е станал.
ДУНКА1 ж. Диал. Умал. от дуня; дю-личка. „Ой те тебе, Петре, мило братче, / Кой навръне Дунав у дворове, / окол Дунав дунки да насади — / Може само мене да ме земе!“ Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 136. Родило дръвче две дунки, / родила макя две черки. Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 269.
ДУНКА2 ж. Диал. Пета по ред зълва, заварена от снахата като мома. Снахата наричаше деверите си по възраст от най-големия надолу така: брайно, .., а етървите си: калино, малино, убавке, ябълко, дунке. Ив. Хаджийски, БДННI, 154.
ДУНКАМ, -аш, несв., прех. Разг. Дундуркам. Кака Мита ме носила из двора и ме дункала да не плача. Чудомир, Избр. пр., 160. дункам се страд.
ДУНКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от дункам и от дункам се; дундуркане.
ДУНЯ ж. Диал. Дюля. „Защо ми Лалу хвалеше, / дека е много юбава: / бела, църве-на у лице, / како петрова ябука; / а она жълта и бледа, / како ле дуня презрела!“ Нар. пес., СбНУ ХХП-ХХШ, 34. Веднага си дво-ри преградили: / между двори Дунав да си тече, / Край Дунава дуни посадили. Нар. пес., СбНУ ХЬУ, 347.
— Друга форма: д у н а.
ДУНЯ ж. Диал. Дюня. Бре каква дуня настана... Ни срам, ни грях. Плюскат си през рамазана, не се молят. Б. Несторов, АР, 91. А помниш ли, Фукара, като работеше едно време при мене? Хляб — колкото искаш!.. — Фукара, кажи си правичката, че не си видял по-добър живот, откато беше при мене! Е-ех, как се обърка пустата му дуня! Добре си поминавахте вие при мене! СбСт, 1957, 227. Арно имаш, сине, до две деца, / едно дете, сине, за кръщение / я другото, сине, за плетиво. / Покани си отци духовници, / и покани старите кумове, / и покани наокол дунята, /.., / сал не кани Дон-коте комшиа. Нар. пес., СбНУ XLIII, 367. Мар е Раде, бело Раде, / .. / Доста носи бела сая, / у саята плетен гайтан, / у гайтано заплитано / дробно биле омайниче! / Сева дуня омаяло, /женено и неженено. Нар. пес., СбНУ XLV, 357.
ДУО, мн. няма, ср. Муз. Дует (във 2 знач.). Привлечен от музиката и танците, от къщата излиза Пламен. Той се вглежда втренчено в танцуващото дуо. П. Незна-комов, СНП, 216. С интересна програма ще се представи берлинското дуо Пишнер — чембало, и Шмал — цигулка. ВН, 1962, бр. 3247, 1.
— От лат. duo 'две'.
ДУ О ДЕН АЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Анат. Който се отнася до дуоденум; дванадесетопръстен.
— От лат. duodenalis.
ДУОДЕНЙТ м. Мед. Възпаление на ду-оденума.
— Лат. duodenit.
ДУОДЕНУМ м. Анат. Дванадесетопръстник. В непосредствена близост със стомаха дуоденумът образува горната си част, която е известна в рентгенологията като луковица. Ал. Гюровски, АЧ, 217.
— Лат. duodemun.
ДУПВАМ, -аш, несв.; дупна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, дупнат, св., прех. Разг. Бода, мушкам нещо веднъж, еднократно. И той дупна коня си по корема, проби през войниците и изчезна в Узун Чаршия. Ив. Вазов, Съч. XXV, 192. Челото и бузите й изсъхнале, прежълтеле, сякаш че да дуп-неш с игла, кръв нема да пусне. Т. Влайков, Съч. II, 39. дупвам се, дупна се страд.
ДУПВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от дупвам и от дупвам се; бодване, мушване. Инжекцията никак не е страшна. Само едно дупване с иглата.
ДУПЕ, мн. -та, ср. Тази част от тялото, на която човек седи; задник. Дупе бито, ама гърло сито. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 154. Доде дупе не пръдне, не замирисва. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 146. Детето не слушаше и го набиха хубаво по дупето.
◇ Да ми види дупето път. Разг. Подигр. Употребява се, когато някой отива някъде,
