без да е било наложително или без работа, само да си губи времето. Тръгнал да пътува, колкото да му види дупето път. Дупе и гащи. Разг. Ирон. Много близки, неразделни приятели. „Е, бати Нейко, вий как се поменувате с аретликя си Фариз молла бея, вий сте с него дупе и гащи.“ М. Кънчев, В,
45. Двамата са станали дупе и гащи. Виждам ги постоянно заедно. Завирам / завра у куче дупе някого. Диал. Грубо. 1. Нахоквам, накарвам се жестоко на някого. 2. Отмъщавам си на някого, наказвам някого, като го поставям в затруднено, безизходно положение и го направям безсилен, безвреден. Кога ковач кова, кога му дупе почерня. Диал. Подигр. 1. Употребява се, когато някой изказва компетентно мнение за неща, за които има съвсем малък опит.
2. Употребява се, когато някой получи висока длъжност и започне да се големее, да се надува.
ДУПЕДАВЕЦ, мн. -вци, м. Простонар. Ирон. Човек, който заради личния си интерес е готов да даде всичко, готов е раболепно да угодничи.
ДУПЕН, -а, -о, мн. -и и -пна, -пно, мн. -пни, прил. Диал. Пробит, продупчен. Завел ге [жена си] у гората и ге турне у едно дуп-но дръво, заделя дръвото и й замаже очите с восък и си бегал. СбНУ XLI, 459.
ДУПЕНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от дупя и от дупя се.
ДУПЕНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от дупя
се.
ДУПЕНЦЕ, мн. -а, ср. Разг. Умал. от дупе. Ударих детето по дупенцето.
ДУПЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Който има голямо дупе; гъзест.
ДУПИЩЕ, мн. -а, ср. Простонар. Пре-небр. Увел. от дупе.
ДУПКА ж. 1. Отвор, обикн. кръгъл, в някакъв предмет, получен от скъсване, счупване или пробиване. Макс седна на одъра и бързо сви краката си, за да скрие дупките на скъсаните чорапи и голите си, премръзнали пръсти. Д. Димов, Т, 229. Един войник извади от сухарната торба консервна кутия, проби върху капака й две дупки с ножче и я подаде на учудения подпоручик. Д. Кисьов, Щ, 193. Описвана е много тая джамия, .. Едничкото ново нещо в нея беше околчаста дупка в кубето, отде-то е минала една наша граната. Ив. Вазов, Съч. XIII, 43. — Земи поизмажи килеря, по-изпуши дупките, дето са ги направили мишките. Й. Йовков, В АХ, 181. Той ту в ковачницата вдигаше тежкия чук и заедно с Франц ковяха някое нажежено желязо, ту някаква дупка въртеше с желязна машина. Елин Пелин, ЯБЛ, 14.
2. Отвор на някакъв предмет, на нещо. Ке-ров, по длъжност, правеше преглед на това сондажно тунелче, .. Дупката на входа, останала далеко, светеше ярко. Ив. Вазов, Съч. X, 127-128. Той беше извадил флейтата си и я настаняваше. Най-после, като прекара пръсти върху дупките и като понаведе глава на една страна, той засвири. Й. Йовков, ЧКГ, 160. Ванко зачака, наведе се и надзърна през ключовата дупка на вратата. Кр. Велков, СБ, 51. Лицето й беше бяло като прясно сирене, ..; носът й тънък, прав, с малко продълговати дупки, които от дъхането на буйните й гърди едвам се забелязваха, че малко се отварят. Д. Гинчев, ГК, 19-20.
3. Вдлъбнатина, обикн. кръгла и дълбока, в земя, скала или в някакво друго твърдо тяло. Под нея се отвори малка дупка,.., добре измазана, дълбока и празна. Елин Пелин, Съч. III, 61. Насреща подножието на бърдото бе препасано от грамадни сиви канари... В тях зееше една дупка. Ив. Вазов, Съч. XIII, 149. Но дупката в хралупата бе в сянка и лъч в нея не можеше да проникне. О. Василев, ДГ, 32. По помръзналата кора на снега се редяха следи от меки, прилични малко на котешки, стъпки, но с разперени пръсти и с тънки дълбоки дупки от остри нокти. Елин Пелин, Съч. IV, 243. // Изкоп в земята, обикн. кръгъл; яма. Ванко изрови набързо една дупка зад мелницата и скри кутията. М. Грубешлиева, ПИУ, 129. Напълниха го [топа] хубаво с джепане, заковаха го здраво за земята с колове и изкопаха зад него широка дупка за прикритие на ар-тирлеристите. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 123. Хората копаеха дупки в земята и се криеха в тях като зверове. Й. Йовков, Разк. II, 88. // Обикн. мн. Шупла, кухина в някакъв предмет. Че като се разбързал оня ми ти кметски наместник, че като се разшетала жена му, като се разтичало домочадието му, па бре пържени яйца, бре печени луканки, бре мазно сирене без дупки. Чудомир, Избр. пр,
154. Хляб с дупки, сирене без дупки. П. Р. Славейков, БПII, 196.
4. Жилище, убежище на диво животно, обикн. издълбано в земята или другаде; леговище. Ту тук, ту там пред тях пробягва-ше някой лалугер, изправяше се за миг, .. — и мушваше се в дупката си. Й. Йовков, АМГ, 93-94. Случайно, около мястото, дето ставаше гоненицата, забелязах една дупка на язовец. Д. Калфов, Избр. разк., 289. Той и лисичи дупки ходи да опушва зиме. Й. Радичков, СР, 115. Зима — всеки се навърта край огнището, всеки гледа под сушина да е, на завет, като горските зверове и живинки по бърлоги и дупки за зимен сън. Д. Талев, ЖС, 357.
5. Прен. Разг. Пренебр. Тясно, тъмно, нехигиенично помещение, което обикн. се използва за жилище. Милена сънена подигна глава, изненада се, че мъжът й се готви да излиза и го помоли: — Стояне още е рано за овцете, не бързай! — В тая дупка и пладне да стане, все рано ще ти се струва.
