си и сега бавно проникваше през многобройните врати към етажа ни. П. Вежинов, ЗНН, 21-22. Той говореше задъхано и бършеше потното си лице .. В това време по ролетките на отсрещния дюкян — ресторанта на Адамови — се чуха думкания и подвиквания: „Отворете!“ П. Славински, ПЗ, 34. Само думкането на тъпана ясно се издигаше над това далечно море от шум. Ил. Волен, НС, 83. Наблизо с нова сила писна кларнето, придружено от тъпото дум-кане на тъпана. Елин Пелин, Съч. I, 147.
ДУМКАНИЦА ж. Разг. Силно, продължително думкане. Започна горе думканица, врява, / разбираме добре що става там: / решил е Рошлъо да не се предава / пред цяла глутница палачи — сам. Т. Харманджиев, П, 55ч
ДУМКАР м. Железопътен саморазто-варващ се вагон за насипни материали.
— Все го чистиме, все е натрупано — казва стрелочникът Владимир Недялков. — Особено се пилеят стоки от думкарите. При най-лекия удар долните капаци се отварят и голяма част от товара пада на линията. ВН, 1964, бр. 3879, 2.
— От англ. сютрсаг.
ДУМЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Приказлив, бъбрив. Царо имал една черка. Она била много хумна, ама и много думли-ва. Никой не можел да я наддума. СбНУ 44, 396.
ДУМНА. Вж. думвам.
ДУМТЕЖ м. Рядко. Думтене, думкане. Дигаше [жената] глава и с протегнати нагоре ръце тъпчеше живите въглени, без да чува нищо наоколо, освен ситния писък на гайдата и думтежа на тъпана. Д. Яръмов, БП, 85.
ДУМТЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от думтя; думкане. Чу се силно думтене. Някой чукаше на външната врата.
ДУМТЯ, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. думтял, -а, -о, мн. думтели, несв., неп-рех. Рядко. Думкам (в 1 и 3 знач.). По цяла нощ думтят войнишки чизми, / ма някак хее, изглухо: дум... дум... дум, / та ще речеш гробари гробе копат. Сл. Красински, БН,
44.
ДУНАВЕЦ1, мн. -вци, м. Мъж, който е роден или живее край река Дунав. Преслав-ци няма през Коюн-Гяур и Петра / да гонят Ески-Полос-Карамза, / ни дунавци: да пият те боза / и да ядат тахан във Ямбол наши. К. Христов, ЧБ, 263.
ДУНАВЕЦ2, мн. няма, м. Диал. Вятър, който духа от север, откъм река Дунав; гор-няк, северняк. Задуха остър вятър от североизток. „Дунавецът!“ — помисли Недъо тревожно и започна да подръпва поводите на воловете. В. Геновска, СГ, 430. Духай, ветре дунавецо, и откарай момчетата здрави и читави на отвъдния бряг. Г. Ка-раславов, ЮМ, 90.
ДУНАВКА ж. Жена, която е родена или живее край река Дунав.
ДУНАВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до река Дунав или е свързан с река Дунав. През първите още дни аз посетих дола при Стъклен, славния оня кът на дунавския бряг. Ив. Вазов, Съч. XI, 39. Един студент от руски университет, .., беше си купил един дръглив кон с мях, и ходеше из браилските улици да продава дунавска вода. Ив. Вазов, Съч. VI, 10. На седми ноември, 1879 година — пет часа сутринта, в Ломпаланка пристигна големият дунавски параход „Албрехт“. А. Каралий-чев, ПГ, 182. Дунавска риба. Дунавски рибари.
2. Който се намира край река Дунав, по бреговете на река Дунав. Всичките, освен мене, бяха от Северна България, от дунавските градове. Ив. Вазов, Съч. XII, 93. И новият председател — .. — намери пари, прати човек в Балкана за сено, прати друг за зърнени храни, надолу по дунавските села. Ил. Волен, МДС, 185. Тя стоеше пред една отворена врата в мазето, .. Тук беше някога хамбарът. Греяла бе като злато добруджанска пшеница, дунавска царевица. В. Геновска, СГ, 163.
ДУНАНМА ж. Диал. Шумотевица, шум-но веселие. Сватбата стана тихо и без ду-нанма. Вл. Свинтила, СЗЗ, 343. Та как ще убиеш с крясъци един страх, .. Ще го изгониш точно толкова, колкото прадедите ти са успявали с крясъци и дунанми да прогонят злите духове от дворовете си. Л. Дилов, МСП, 49.
— От тур. donanma. — Друга форма: донанма.
ДУНАПРЕН, мн. няма, м. Мека, пореста пластмасова материя, използвана в промишлеността и във всекидневния бит като добър звуков и топлинен изолатор. Ти просто ще седиш отпуснато на меката седалка (това, че зелената изкуствена кожа е малко разпрана и дунапренът се подава отдолу, те кара да се чувствуваш още по-удоб-но). Д. Цончев, ЧС, 44. Гъба от дунапрен. Дунапрен за дюшек.
ДУНАПРЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от дунапрен. Дунапренов дюшек. Дунапренова гъба.
ДУНДА ж. Разг. Пренебр. Дебела жена или момиче; дебелана. — Остави, остави! Аз за черпня ли съм? Я ме виж каква дунда съм... Б. Болгар, Б, 227.
ДУНДЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг.
1. Пренебр. За човек — дебел, пълен. Господ не я надарил с хубосчица: дундеста като каче, едното око черно, другото сиво, па и кривоока. Ив. Вазов, Съч. XIX, 17. Мъжът беше строен и сух, .. ; жената ниска и дундеста. Г. Караславов, Избр. съч. I, 269.
