ДУМБАЗКА ж. Простонар. Неодобр. Богаташка, чорбаджийка.
ДУМБАЗКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Неодобр. Който се отнася до думбазин. Дамян. Нали го знаеш. Наистина излезе думбазко мекере. Когито веке се разгоря пукотевицата, той се промъкнал и освободил арестуваните от дранголника. П. Здравков, НД, 239. През лятото машината би всички нейни посестрими, произведени в Европа. И в думбазки двор не влизаше. Вършееше само на бедните. РД, 1961, бр. 89, 2.
ДУМБА-ЛУМБА междум. За наподобя-ване на звукове от удряне върху нещо (обикн. тъпан и под.). Думба-лумба, тамка-тумка! / На живота от хорото / тъпан тумка, гайда свири. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 94.
ДУМВАМ, -аш, несв.\ думна, -еш, мин. св. -ах, се., прех. и непрех. Думкам веднъж, еднократно или няколко пъти. Димитър извъртя юмрука си и думна по таблото на кревата. Л. Михайлова, Ж, 57. Същото безпокойство навярно е обземало далечните им космати прадеди, когато вардачите по гъстия клонак са думвали тупаните, за да обадят, било, че едър звяр се промъква към жилищата им, било че чуждйнци лазят с криваците си. О. Василев, ЖБ, 31. Дъщерите й рядко слизаха в селото, макар да заиграваха моминските им сърца, когато Стоян циганинът думнеше с тъпана и Никита започваше да надува кларнета. ВН, 1958, бр. 2037, 4. Вратата се обаждаше напевно, на различни гласове, и леко думваше. Влизаше Христака с любопитно отправен към кравите поглед. И. Волен, МДС, 191. Звънтяха тежки мечове и щитове. Думнаха кожени тъпани. Д. Линков, ЗБ, 21. думвам се, думна се страд.
ДУМВАНЕ ср. Отгл. същ. от думвам и от думвам се.
ДУМИЦА ж. Умал. от дума (обикн. в 1, 2, и 4 знач.); думичка. Професорът грееше на камината бебето и му бъбреше някакви еднообразни неразбираеми детски думици. П. Славински, ПЩ, 116. Към средата на третия кръг Момчил се изравни с Иларио-на, .. и подвикна в лицето му: — Довиждане, момченце! И бързо го отмина. Дали тия думици пресякоха силите на ромееца, та отпадна така изведнъж? О. Василев, 33, 45. Ала Стаматко не беше, изглежда разположен да отговаря на питанията им, та ту се усмихваше, ту изпускаше някоя думица, колкото да залъже тяхното любопитство. Ст. Загорчинов, ДП, 298. Без да каже думица повече, подпоручикът хукна като ужилен към оръдията. С. Северняк, ВСД, 176. Случи ми се също, че в един магазин за туристически и други пътнически артикули старият продавач знаеше руски. Така можахме да разменим малко думици. Кр. Белев, 3, 10.
ДУМИЧКА ж. Умал. от дума (обикн. в
1. 2 и 4 знач.); думица. — Мамо... Тази кратка и любима думичка стига до слуха й, гали я с топлината си. Ст. Марков, ДБ, 219. „И Стойко, Боже мой, и той!“ плачеше Севда. „Защо, ако е добре, не драсне само две думички — жив, здрав, — и толкова!“ Г. Караславов, С, 187. Те взеха да я гледат още когато тя туряше юздите на коня, подсмиваха се, очите им лукаво примигваха, — .., чакаха само повод, за да подхвърлят някоя остра думичка за Нона. И. Йовков, ЧКГ, 8.
ДУМКАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Обикн. с предл. п о. Удрям върху някакъв предмет, при което се чува глух, тъп звук.; думтя, бумкам. Без да чака повече директора, Ро-синка притича до желязната врата на килията, стисна единия си налъм и започна с всички сили да думка по нея. Ударите прое-чаха по целия коридор и сепнаха глухотата на затвора. Д. Ангелов, ЖС, 562. Той беше още млад човек и думкаше по вратата тъй, че изгнилите дъски подскачаха на гвоздеите. Л. Михайлова, Ж, 126. Тогава Гита стъпи на един камък до прозореца и започна силно да думка по капаците на спалнята. К. Калчев, СТ, 80. Пък дядо ми все дири имане. Къде ходим, все думка с тоягата, все казани му се присънват и злато играе нощем пред очите му. Ст. Даскалов, ЗС, 49.
2. Прех. Произвеждам специфични звукове, като удрям по ударен музикален инструмент (тъпан, дайре и под.); бия, бумкам. В лявата си ръка той държи малко дааренце,.., а с другата ръка го думка. М. Кремен, СС, 132. На сватбата имаше и един тъпанджия. Думка тъпана и се налива с вино. ВН, 1955, бр. 187, 4.
3. Непрех. За ударен музикален инструмент (тъпан, дайре и под.) — издавам специфични звукове при удряне; бия, думтя, бумтя. Кларнето рязко пищеше, а тъпанът бавно и монотонно думкаше. Елин Пелин, Съч. I, 142. Турците забелязаха отдалеко въста-нишките позиции, повървяха колебливо още някое време,.., но после всички се спряха на пътя в гъста тълпа, само тъпаните започнаха да думкат по-бързо и зурлите завиха по-рязко, сякаш напук някому. Д. Та-лев, И, 548. По едно време, драги ми господине, чувам голяма донанма, че иде по пътя, зурли пищят, думкат тъпани и ухото ми и дайрета долавя. Й. Радичков, НВ, 123. думкам се. Страд. от думкам във 2 знач.
ДУМКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от думкам и от думкам се. Край вратата се бяха събрали няколко души и яростно думкаха по нея с обувки и налъми .. Като чул думкането, дежурният офицер се върнал обратно, взел почти целия караул със себе
