върху нещо. Огромното немско огнево и числено превъзходство почна да си казва думата — българските части бавно се огъваха и отстъпваха назад. П. Вежинов, ЗЧР, 146-147. Казвам / кажа (имам) последната дума; моя е последната дума. Обикн. някъде, е, за нещо. Книж. 1. С решаващо значение съм за нещо, от мене зависи изходът на нещо. Но както в древността, така и днес
— последната дума имат не боговете и богините, а народите, които унищожиха азиатските сатрапи и сигурно ще унищожат и съвременните им закъснели последователи. Т. Генов, Избр. пр, 214. 2. Имам много голямо влияние в някаква област, най-на-преднал съм. Казвам / кажа последната си дума; казвам / кажа своята последна дума. За осъден на смърт — написвам предсмъртно писмо, завет преди смъртта си. Първата работа, с която се зае в затвора, беше да напише писмо — да каже своята последна дума. К. Ламбрев, СП, 40. Казвам / кажа (река) две думи на някого. Ходатайствам за някого. Читалище, дето се обнародваше преводът, не посмя да каже две думи в негова защита. Как можеше да се говори в полза на един човек, който се обвиняваше с такива неопровержими доказателства, че си е позволил да осакатява Омира! К. Величков, ПССъч. VIII, 107. Погнеха ли го, той дохождаше при нея: — Речи две думи да ме оставят! Ст. Даскалов, ЕС, 164. Меря (премервам / премеря, претеглям / претегля) думите си; меря (премервам / премеря, претеглям / претегля) всяка своя дума. Разг. Говоря внимателно, премислям всичко, което казвам. Въкрил не бързаше да отговаря на въпросите, които се посипаха от всички страни, но когато отговаряше, той мереше думите си, приказваше умно, уверено. Г. Караславов, ОХ II, 203. Минава ми / мине ми (слуша ми се, тежи ми, чува ми се / чуе ми се, хваща ми се / хване ми се) думата; моята дума минава / мине (слуша се, тежи, чува се / чуе се, хваща се / хване се). Разг. Вслушват се в мнението, в съветите ми, изпълнява се това, за което се застъпвам; имам влияние, авторитет. — Доктор Карлов,.., му дирил по-напред една богатс-ка мома, загатнал на баща й, но не минала думата му. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 111. И тя, като всяка тукашна жена, знае едно
— мъжът има право на всичко, неговата дума се слуша .. А защо сега това момиче не слуша? Как така ще върви против волята му? Б. Несторов, СР, 125. Трябва да ви обадя, че нашият Айтос е султански град, град на знатни турци, на които и в Стам-бул се чуваше думата. П. Росен, ВПШ, 51.
— В града има по-силни и от него [околийския началник]. — Има — трици! — извърна се раздразнено към нея Кръстю. — Сега той коли, той беси... Сега само неговата дума се чуе. Г. Караславов, ОХ IV, 264. На всяка дума капак. Разг. Готов отговор (употребява се за бърз, остроумен отговор при спор, за умело направено възражение). На думи. Разг. 1. Обещано, казано (обикн. се отнася за нещо, което в същност няма да се изпълни или няма да се осъществи). А младежите защо са? Не общежитие, а палат ще ти изградят, .. — На думи лесно — въздъхна директорът. — Ти хора ми дай. Ра-ботна сила. А. Гуляшки, МТС, 36. 2. Приви-дно. Тесняците, които на думи са против парламентаризма,.., вземат сега в Народно-то събрание живо участие в дебатиране-то. Б, кн. II, 66. Направям / направя (правя) дума за някого или нещо. Обикн. в св. Разг. Споменавам, казвам нещо за някого или нещо. Той [памукът] и от вълната е по-скъп. Не е било такова чудо. — И не му се вижда краят — каза майката. — Пък за надниците дума не правят. Г. Караславов, ОХ II, 640. Не вземам / взема (не разбирам / разбера) от дума. Разг. Не се вслушвам в съветите, които ми се дават; упорит съм, вироглав съм. Разсилният, който пазеше откъм коридора, за да не нахлуе множеството, открехна вратата и показа глава .. — Не може, де, не може... А бе вие хора ли сте, че от дума не вземате? Ст. Чилингиров, ПЖ, 174-175. — Тогава ще ви съставя акт и ще отида да извикам милиция! Щом като от дума не разбирате, аз знам и другояче! Кл. Цачев, В, 29. Не давам / дам и дума да се издума (да се изрече, да се каже, да става / стане). Разг. Категорично, решително се противопоставям на нещо, в никакъв случай не съм съгласен с нещо. И двамата млади и хубави, и двамата готови чудеса да правят и да се вземат, но лелята на Ширин не дава и дума да се издума за такова бедно момче като Ферхада. Д. Немиров, Б, 178. Бащата не дава и дума да се изрече за училище и занаят. И. Бурин, НП, 19. Бащата почти бе склонен да даде съгласието си, но болнавата й майка не даваше и дума да става. РД, 1949, бр. 111, 2. Не кърша (не правя, не прекършвам / прекърша, не скършвам / скърша, не счупвам / счупя, не троша, не чупя) думата на две на някого. Разг. Изпълнявам винаги безпрекословно това, което някой казва, желае, заповядва. Обичат го всички, тачат го. Приказката му никой не минава, думата му на две не прави. Г. Караславов, Избр. съч. I, 97. Така й каза той, а неговата дума тя на две не трошеше. На своя глава тя не можеше да направи нищо. Г. Караславов, ОХ П, 286. Не ми излиза / излезе дума <из (от) устата>. Разг. 1. Не проговарям, не казвам нищо, пазя тайна. 2. Само несв. Мълча, не говоря, мълчалив съм. Не може и дума да става за нещо. Напълно невъзможно е, изключено е (обикн. за реализирането, осъществяването на нещо). Аз доста се чудех какво да занеса. Яйца нямаше, пилета също, а за пари и дума не можеше да става — никой нямаше да ми даде. Г. Белев, ПЕМ, 73. Варвара стегна
