още тогава да не петним човек, бе? .. Сега отчете ли се? —Дума да не става! Отчете се, та и отвъд... Ст. Даскалов, БМ, 55. 2. Невъзможно, изключено (употребява се като категоричен отказ или отричане на нещо). — ще кажеш ли на полицията, че си ме видял тук? ... — Аз ли да кажа?! Дума да пяма! — твърдо отсече ловецът. К. Ламбрев, СП, 24. Защо не го оставиш, като ти вреди?.. —Дума да не става. Без хляб мога, без тютюн не мога. Г. Караславов, Избр. съч. I, 330. Дума дупка не прави. Разг. Употребява се, за да се покаже, че нещо, което е само казано, обещано, едва ли ще се изпълни, ще се осъществи. Твърде много в тази статия се говореше за милосърдие, за хуманизъм. Какво пък — дума дупка не прави. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 212. Дума не обелвам / обеля. Разг. Мълча, нищо не казвам, не проговарям. Стано Мухтар се правеше, че нищо не забелязва, не обелваше дума със снахата за Първан и Добрито.
В. Мутафчиева, ЛСВ I, 420. Дума по дума. Разг. Всичко подробно, буквално, точно. Пророчеството дума по дума ще се изпълни. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 39. — Казах му, каквото ми бе заръчал, дума по дума. Той внимателно ме изслуша. Г. Дръндаров, ВЗ, 16. Думата <ми> е за някого или нещо. Разг. Става въпрос, говоря за някого или нещо. Селяните го посрещнаха със закачки: — Хо, Панко! Казвай какви новини е донесъл свети Аврам. Думата им беше за Ерусалем Захаров. Д. Ангелов, ЖС, 71. Сега даже невероятно ще ви се види,.., че ний давахме бала, за който е думата, в мизерничкото салонченце на буфета при градската градина. Ал. Константинов, Съч. I, 290. Думата ми на две не става / стане. Разг. 1. Изпълнява се това, което казвам, не ми се отказва това, което искам, желая. Когато делото се заведе, Жанката беше кмет на селото и думата му в околийското управление на две не ставаше. Петдесет души се явиха да му свидетелствуват. Г. Караславов, СИ, 185. 2. Не се отказвам от това, което съм казал или обещал. Чудно момче е той — като каже нещо и думата му на две не става. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 261. Дума<та> ми се не мести. Диал. Винаги се изпълнява това, което аз заповядам, кажа, винаги се зачита волята ми. Думите ми падат / паднат на място. Разг. Това, което казвам, говоря на някого, постига своята цел, има резултат от това, което казвам. И старецът започна да се усмирява. А Петканов, като чувствуваше, че думите му падат на място, нанасяше все по-силни удари, до пълното ома-ломощяване на старческата упоритост. К. Калчев, ЖП, 347. Държа си думите под езика. Разг. Мълча, въздържам се да говоря, обикн. за да не кажа нещо, което не искам, или за да не издам тайна. — Ти дръж думите си под езика, старо-харо! Па пий! Ст. Загорчинов, ДП, 476. Държа (удържам / удържа) <на> думата си. Изпълнявам, каквото съм казал, обещал. Стоян бе удържал думата си — на хора като него можеш да вярваш — не се затри Становата рода.
В. Мутафчиева, ЛСВ II, 550. Капитанът удържа думата си. В светлината на портокаловия изгрев Пената и Бизона изнесоха носилката на палубата. Сл. Чернишев, ЛО, 119. Изваждам / извадя <лоша> дума на някого. Диал. Създавам лошо мнение за някого, като злословя за него. Излиза ми / излезе ми дума из устата. Разг. Неволно казвам нещо, което е трябвало да пазя в тайна. Излиза ми / излезе ми <лоша> дума. Разг. Говори се лошо, злослови се за мене, опозорен съм от мълвата. Като дойде до женене, всеки се тегли назад — такваз била, онак-ваз била, сиреч, излезе дума на момичето, не я щат. Й. Йовков, А, 11. Та и какво да правят да не вардят, като знаят, че ако излезе лоша дума, а оно ще е срам и укор на цялата задруга! М. Георгиев, Избр. разк.,
62. Изпускам (изпущам) / изпусна (изтървавам / изтърва) дума. Разг. Неволно казвам нещо, което е трябвало да се крие, да се премълчи или е неуместно. Само веднъж личният слуга на пашата, Селим, изтърва дума, че неговият стопанин плакал много за мъртвата си жена и се проклел. Ст. Сив-риев, ПВ, 151. Имам думата. Получавам разрешение да се изкажа на събрание. — Другари, тази вечер ще се занимаем с най-важния въпрос за момента — пролетната сеитба.. Има думата другаря Драган Цонев, председателя на селсъвета... Кр. Григоров, Н, 25. Имам думата за (по) нещо. Разг. От мене зависи решението на някакъв въпрос, от моето мнение зависи да се реши нещо. — Колкото за осиновяването на Михаил, само царят и царицата имат думата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 470-471. Тук той ми се оплаква като същинско момче, че е влюбен в тебе. Това си е ваша работа и по нея имаш ти думата. Кр. Велков, СБ, 146. Искам (поисквам / поискам) думата. Искам, поисквам разрешение да говоря, да се изкажа (обикн. на събрание и под.). Той направи къса пауза, .. Но другарят му,.., вдигна внезапно ръка с два пръста нагоре, сякаш беше на събрание и искаше думата. Д. Димов, Т,
217. Казвам / кажа думата си; казвам / кажа своята дума. 1. Изразявам, изказвам становището си по даден въпрос, произнасям се за нещо. Асеновият град бе обграден от всички страни от една войска на въоръжени селяни, които искаха да си кажат своята дума в управлението на царството; досега никой не ги бе зачитал за нищо. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 455. Божил — Зася ли той [бригадирът] пет и половина тона овес на преспата? Зася ги... Какво има да говорим.. Преди да сме направили плана за сеитбата, преди да си е казал думата колективният ум на съвета. Т, 1962, кн. 1, 70. 2. Оказвам решаващо въздействие, влияние
