бил цар, ще рече — ние господари. — Така ами... — Браво, Ивац, ти взе думата от устата ми. М. Смилова, ДСВ, 98. Вие взехте думите ми из устата... Аз имах да ви направя същата молба. Ив. Вазов, Съч. IX, 30. Вземам / взема думата; Поемам (поема) думата. Остар. Изказвам се, говоря на събрание, заседание и под. Повечето моряци седяха и само внимателно слушаха, без да се намесват, а неколцина по-изтъкнати личности непрекъснато взимаха думата, за да кажат своето мнение. Е. Кузманов, ЧДБ, 5-
6. След Милена отново взе думата Иван, за да уточни някои въпроси. К. Калчев, ЖП, 217. Бе свикано събрание .. Един от инициаторите обясни целта на това събрание .. Пръв пое думата господин Каменов. Т. Влайков, Съч. III, 68. Вземам си / взема си думите назад. Разг. Отказвам се от това, което съм казал (при несправедлива обида или критика към някого). Впрочем, може би казвам една клевета и затова взимам си думите назад... Ив. Вазов, Съч. XV, 15. Връщам / върна дума на някого. Диал. Отказвам се от уговореното с някого. Връщам се / върна се на думата си. Продължавам да говоря по даден въпрос след известно отклонение. — Та, отче Софроние — върна се на думата си той. — Как да изкараме сега писмо от България? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 425. Газя си (погазвам си, потъпквам си) думата. Обикн. с отриц. Диал. Не изпълнявам това, което съм казал, обещал. Газя (тъпча) думите (дума) на някого. Обикн. с отриц. Диал. Не зачитам съветите, нарежданията на някого и не ги изпълнявам. Голяма дума (големи думи) не казвам. Разг. Не прибързвам с необмислени изявления или обещания. — Не си прав. Не я познаваш.. Аз мога да заложа за нея името и честта си .. — Не казвай големи думи! Л. Станев, ПХ, 126. — Дойдох, .. да се повидя пак с тебе.. А ти, да не казвам голяма дума,, си един от най-първите ми приятели. Ст. Чилингиров, ПЖ, 41. Да не казвам голяма дума, но мисля, че до края на месеца ще напиша рецензията. Губя (загубвам / загубя, изгубвам / изгубя) <и> ума и дума. Разг. Силно съм смутен, объркан, обикновено от голяма уплаха или изненада и не мога нищо да правя или да кажа; стъписвам се, смайвам се. Камен заговори гневно с пленника: .. — Подписал си смъртната си присъда, негоднико! .. Двамата пленници, като видяха какво се готви на Ахмед, съвсем загубиха и ума и дума. К. Ламбрев, СП, 383. Бедният Симантов изгуби и ума и дума, и колкото повече ножът се издигаше над него, толкова по-малко, по-хилаво и безжизнено ставаше тялото му. Ст. Загорчинов, ДП, 268. Губя си (изхабявам си / изхабя си, хабя си) думата (думите). Разг. Напразно говоря някому нещо, напразно му искам нещо или го съветвам, защото няма да бъда послушан. — Ти си неграмотен и прост. Напразно съм си хабил думите — изръмжа Анастаси. Ем. Станев, ИК Ш-1У, 304. Гълтам (глътвам / глътна, преглъщам / преглътна, поглъщам / погълна) си думите. Разг. 1. Замлъквам, занемявам поради силна уплаха, смущение или учудване от нещо; стресвам се, слисвам се, смайвам се. 2. Съзнателно млъквам, за да не кажа нещо, което не трябва, или за да не издам нещо пред някого. Милин отвори уста, за да му каже шеговито: „заповядай, мене това ми стана занаят“, но преглътна думите си. X. Русев, ПС, 6. Давам / дам дума на някого. Обещавам, поемам ангажимент за нещо пред някого. Философът се зави в одеялото от камилска вълна, личен подарък от областния управител, и си даде дума занапред никога да не води ученици при жив пророк, а да се задоволи просто със свободен преразказ на чутото. И. Попов, БНО, 40. На другия ден докторът до-де рано сутринта;.., той поръча да повторят еще същите лекове и даде дума, че след неделя раната ще оздравее. ИГ (превод), 114. Давам / дам думата на някого. Разрешавам на някого да се изкаже на събрание. Десетки правостоящи се тълпяха по пътеките, та дори и зад масата, дето .. Касабов даваше думата на Теофан. Ст. Дичев, ЗС II, 365. Две думи, казвам. Разг. 1. Малко, накратко (казвам). За да довърша беглото описание на жилището ни, трябва да кажа две думи и за лицата, с които случаят ме беше сбрал под един покрив. Ив. Вазов, Съч. XII, 93. 2. В отриц. изр. Нищо (не казвам). Пък Парпула е едно плямпало! .. Две думи не могат да си кажат Христофор и Мона в негово присъствие. Б. Болгар, Б, 36. Две думи <на кръст> не мога да кажа. Разг. 1. Не умея да говоря, да се изказвам. 2. Занемял съм от смущение или уплаха. Дето е думата; дето има една дума. Разг. Вметнат израз. При подчертаване на общоизвестна истина, на нещо, което обикновено се казва в подобен случай; както се казва, както е известно. Тия слухове вие там отгоре трябваше да разбиете, дето е думата, на пух и прах. А. Гуляшки, СВ, 90. Без мене, дето има една дума, сватба не ставаше. Дохождам си / дойда си (идвам си) на думата. Обикн. в св. вид. Разг. Продължавам прекъснат разговор, отново се връщам към това, за което сме говорили. Та да си дода на думата, снощи като чух каруцата, слушах, слушах, па тозчаси си рекох: „Туй е каруцата на Чауша..“ И. Йовков, ПК, 21. — Кажи сега какво още ще бъде необходимо за празненството? — идва на думата си той. Дума да няма; дума да не става. Разг.
1. Безспорно, без съмнение, разбира се. Залесяването е голямо нещо: .. Хубава работа, дума да няма — чиста! Н. Хайтов, ДР, 199-200. — Силен характер! — каза най-после той замислено. — Дума да не става! — отзова се с готовност Червени. — Опасен човек! П. Вежинов, НС, 221. — Казах ли ви
