Елин Пелин, Съч. III, 126. Зеха да се чоплят и ровят в душата й, зеха, както обикновено става, да пренасят думи оттук и оттам и да подклаждат и раздухват загорялото у стрина Венковица чувство. Т. Влайков, Съч.1, 213. — От хорски думи хас не струвай, / на свой път, със своите крака! Д. Дебелянов, ЗлП, 26. // Обикн. в съчет. със само. Нещо казано, което не отговаря на действителността или от което няма да последват дела; празни приказки. Майката... като квачка: иска пилетата й да са се около нея, до нея. — Това са само думи. Не е разумно човек да държи само на думите, а да не вижда кое е по-добро. —Думи... Ти искаш да ми отведеш сина, да го заведеш в бащинана си къща. Това не са само думи. Д. Талев, ПК, 166. Ще направа училище / за дребни дечица; .. — Не вярвам ти, брате Петре, / тука трябват сумми! / Тво-йта глава ще изветре, / ще останат думи. Л. Каравелов, Съч. 1,42.
4. Обикн. мн. Устна реч, говор. Чувства, които не могат да се изкажат с думи,.., свиваха и душеха с неистови болки сърцето. К. Величков, ПССъч. I, 37. Нашият водач,.., води ни още на едно място, гдето от една височина ни показваха нещо долу във водата, разправяха ни с думи, с мимика, но ние нищо не разбрахме. Ал. Константинов, БПр I, 57. Не му [майстор Кочо] обясняваше вече надълго и нашироко най-простите неща, с думи или с пример, като вземаше чука от ръцете му .., а му казваше с доверие: На това, за тепсийка. На това, за дъно на гюм. Д. Талев, ЖС, 90.
5. Обикн. ед., само членувано. Разг. Говорене, приказване. Мичо Бейзадето стори място на Хаджи Смиона на одърчето, клюмна му с глава приветливо и продължи думата си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 20. Той неохотно ме слушаше и току пропущаше се-гиз-тогиз равнодушно по някое А, тъй ли е?" .. Или пресичаше думата ми с някой въпрос, съвсем неподходящ с това, което му обясняваха. Ал. Константинов, БГ, 12. Кака Стана се наведе по-близо до нея и продължи думата си с шушнене. Т. Влайков, Съч. I, 223. // Разговор. После, той пак докара думата,.., за младата пътница в трети клас. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 8. Огнянов прекъсна думата си със Соколова и каза. Ив. Вазов, Съч. XXII, 119.
6. Само ед. С притеж. местоим. или членувано и с несъгл. опред. Изказано мнение, решение, желание, заповед. Разговорът бързо се менеше... Все пак всички чакаха да чуят думата на Тъкачев. Но той отклони разговора за войната и с възхищение заприказва за добрите народни традиции. Г. Карасла-вов, ОХ I, 88. Като се подпираше на дебелия си бастун, той [бай Т&шо]идеше власт-но, с походка на някакъв висш съдия, който идва да каже решителната си дума на местопрестъплението. Ст. Даскалов, БМ, 33-34. На сутринта теллали, изпратени от Индже, влязоха в лагера и завикаха: "Чуйте що казва Индже: онзи, който е тръгнал с него, трябва да слуша само неговата дума. Й. Йовков, СЛ, 130. Неговото богатство растеше,.., думата му се тачеше, но никой го не обичаше. Ив. Вазов, Съч. XXII, 49.
33 Речник на българския език, т. IV
7. Само ед. Разг. Обещание. Мурад-бей му прощаваше. И в знак, че думата му е вярна, кърсердаринът му пращаше божигробски броеници от кехлибар. И. Йовков, СЛ, 12. И как оттогава вече,.., се за това екне и
азпитва Кита, и токо й дава зор по-скоро
а доде да попита и да иска дума. Т. Влайков, Съч. II, 15. — Не, кафе ще те черпя. Дадох дума на бабата да не пия вече. И. Йовков, ЖС, 47. Тия пари аз ще ти дам, но ми дай дума, че няма да кажеш никому. Елин Пелин, Съч.Ш, 56. —Аз мога да я дам и на по-беден, на теб няма да я дам, пък тя не те ще .. Нито дума ти е давала, нито мен си питал. Ем. Станев, ИК, 1-П, 174-175. На думата си твърд бъди. Погов. П. Р. Славейков, БП 1, 283. Държа на думата си.
8. Сентенция, израз, поговорка. — Нали има дума: „За брата до вода, за либе през вода“. Ив. Вазов, Съч. XII, 8. Вода и жена накъдето ги поведеш. (Казват, че водата като чула тази дума, не рачила да слуша и се изгубила). П. Р. Славейков, БП I, 75.
9. Само мн. Разг. Текст на вокал но произведение. Аз знаех една песен. Трябва да е било много отдавна, още в детинството ми, защото не помня вече нито мелодията, нито думите. Елин Пелин, Съч^, 63. Често пъти думите на песента му се виждаха недостатъчни и той се впущаше в дълги и широки обяснения. Й. Йовков, ПГ, 45.
◇ Вадя (извадя) дума (думи) на някого или за някого. Диал. Създавам лошо мнение за някого, като злословя за него. Освен това тя се побайваше още, да не си помислат хората, че от дъщерите й си излизат, и да се извади някоя дума за тях. Т. Влайков, Съч. II, 100. Вадя (тегля, изтеглям) думите с кука (ченгел, ченгели) <от устата> на някого. Разг. Много трудно успявам да получа от някого отговор на въпросите си (за мълчалив човек или за човек, който едва отговаря на въпроси, обикн. поради незнание). От два часа, господин Александре, баща ви и аз му вадим думите из устата с ченгел. Преотстъпил на Джупуните цяла партида железарски стоки на безценица, защото не можел да ги плати на фирмата. Ем. Станев, ИК, Ш-ГУ, 84. Разпитваше и разпитваше, теглеше думите му с ченгели из устата, защото момчето май усещаше наслада от задъханото нетърпение на главата-ря.В. Мутафчиева, ЛСВ, 309. Вземам / взема (грабвам / грабна) думата от (из) устата на някого. Разг. Изпреварвам и казвам нещо, което друг в момента е смятал да каже. Нека не забравят ромеите, че Симеон им е
