лива водата; дулец. Между людете се появи един голям букар с вода и тръгна от ръка на ръка, тежък, с железно дуле за пиене. Д. Талев, ПК, 377.
2. Чучур на чешма; дулец. Напраи чеишу шарену / с дванаесе дулета / изведи воду студену / на твои среди дворове. СбНУ, XIX, 232.
ДУЛЕЦ, мн. -лци, след числ. -леца. Диал. 1. Дуле (Н. Геров, РБЯ).
2. Ибрик. Бог да биет руса Мара Баирката / що си стана сутро рано во неделя, / Па си зеде дулец вода, личен леген. Сб.БрМ, 404.
ДУЛИЦА ж. Диал. Свинска зурла.
— От Н. Геров, Речник на българский язик, 1895.
ДУЛО, мн. -а, ср. 1. Преден отвор на цев на огнестрелно оръжие. И изведнъж на стотина метра пред мене затрещя картечница. Много добре видях пламъчетата, които бълваше нейното дуло. П. Вежинов, ЗНН, 179. — Брадата ти ще оскубя! — завика турчинът, но отведнъж побледня и разпери ръце. Пред очите зейна дулото на голям пищов. Д. Марчевски, ДВ, 7. Край на ужаса пред връхлитащия вражи самолет, пред зловещо зиналите дула на оръжията му, пред бляскащите огънчета на тези дула. П. Бобев, К, 82. Раненият ветеран се наведе надолу и откри върху голямата планинска ливада своите нападатели. Тяхната верига бе все така стройна и от дулата на карабините излиташе дим. И. Радичков, ГП, 107. / / Разш. Цев на огнестрелно оръжие. Саната прескочи масата, хвана ръката му и измъкна олузгания през войните парабелум с дълго дуло. Ем. Станев, ИК II,
153. Горският се изправи, погледна пушката си,.., после хвана дулото, вдигна оръжието и го удари в купчина камъни. П. Стъ-пов, ЧОТ, 22. Скоро почнаха да срещат първите ластовички на сражението — санитарни коли, .., и дори една съветска батарея от най-тежък калибър, разположила оръдията си близо до шосето. Огромните дула стърчаха като стоманени кули остро към небето. П. Вежинов, ВР, 116.
2. Диал. Големият отвор, устие на стомна или отвор на тръба и под. ( Вл. Георгиев и ДР., БЕР).
ДУЛЦИНЕЯ ж. Шег. Любима, възлюбена жена ( по името на героинята от романа „Дон Кихот“ на Сервантес). После Байряков се наведе към него и попита ниско: — А дулцинеята? Ив. Вазов, Съч XXVI, 9.
ДУ ЛЯ ж. Диал. Стомничка.
— От Н. Геров, Речник на българский язик, 1895.
ДУМ и удвоено дум-дум между м. 1. За наподобяване на звукове от удряне върху нещо; гърмеж, шум при падане на тежък предмет и под. Дум-дум! — чуха се изстрели.
2. Разг. В сказ, функция. Стрелям, гърмя.- А бай Горан с вас ли е? Нека ми се покаже .. /
— Лесно ти е на тебе! — стрелва го с очи кака Ненка. — Ходиш си из горите, дум с пушката натам, дум нататък, а ние. В. Ту-рийски, Д, 44.
ДУМ-ДУМ неизм., прил. Само в съчет. Куршуми дум-дум. Взривяващи се куршуми, които се пръскат в засегнатата част на тялото и причиняват много тежки наранявания.
— От инд. собств.
ДУМА1 ж. 1. Обособена единица на човешката реч, която представя граматическо оформено съчетание от звукове (рядко един звук), свързана с определено значение. — Бре женкеря, ти ли пазиш детето? — Къде е оная? Юрдан разбираше под думата „оная“ дъщеря си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 16. Какъв е точният смисъл на тая дума [Съдба]? Защо хората я произнасят тъй силно, тъй кресливо всякога, когато им падне на уста? Ел. Пелин, Съч. V, 44. Ти не гледай, че са такива мазни (бай Ганьо искаше да каже учтиви, но тая дума е още нова в нашия лексикон, забравя се). Ал. Константинов, БГ, 6. Ирина не разбра нищо от речта на Херакли, Бимби долови само отделни думи от нея. Д. Димов, Т, 507. // Тази единица на човешката реч, отбелязана графически. Дрипата беше къс от вето знаме; на него бяха остали само думите: „или смърт“! Ив. Вазов, Съч. VI, 34. Всяка вечер Ян Бибиян почна да чете тая книжка, да се занимава, да учи букви, срички и думи като дете от първо отделение. Елин Пелин, ЯБЛ, 18.
2. Това, което някой казва, говори, разказва. Дълго време поп Стефан говори на дяда Недка,.., кротост и доброта лъхаше от думите му. И. Йовков, Ж, 97. Само един от тях потвърди думите на поп Ангел, той беше водачът, с когото бяхме пътували от Брацигово. К. Величков, ПССъч. I, 118. Тя сещаше колко много я обиждат думите на Свилена ийсе искаше да му каже, че той не мисли право. Елин Пелин, Съч.1, 82.Слугата триеше със стиска сено потните слабини на коня, а от време на време се спираше и се ослушваше с ухилено лице в ядните думи на господаря си. Ст. Загорчинов, ДП, 241. — Усети ли те някой? — беше първата дума на Левски. Ив. Вазов., Съч. VI, 69. Тежка рана заздравя, лоша дума не се забравя. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 160. По-добре сол и хляб със сладки думи, а не голяма гозба с горчиви приказки. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 57. Блага дума желязна врата отваря. Послов. Казана дума, хвърлен камък. Послов.
3. Само мн. Нещо, което се говори за някого, приказки за някого, обикн. лоши; клевета. — Не са за тебе тия мои размишления, Йоте. Ти си още дете. Не се плаши от хорските думи. Д. Немиров, Б, 57. И както всякога става около такова събитие, чуха се разни думи, пуснаха се клюки и клевети.
