флоринти и английските фунтове течаха редовно в кесията му. В. Мутафчиева, ЛСВ
1, 275. Под мешина бе наблъскано златото — цванцугери, венециански дукати, наполе-они. Й. Вълчев, РЗ, 151.
От ит. (1исаЮ (вж. Л. Ванков, Към историята на някои
заемки от западните романски езици в български..., ГСУ, 1960, 55).
ДУКАТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Наниз, огърлица от дукати. На хорото жените играеха с жълти влечки, .. На слънцето блеснаха нанизи, дукатници, гривни, колани. К. Петканов, Избр. съч., 55. Ге-ургаки, наше бакалче, .. / Утоирай пари хубави, / да си гиздилу нашиям, / гиздилу гу-лям дукатник. СбНУ 10, 28.
ДУКАТО, мн. -а, ср. 1. Стара дребна монета със стойност 1/3 от парата; аспра, бод-ка. На всяка мома пей даде, / на всяка мома и пара, / на всяка мома дукато. / На Тота мома две пари. СбВСт, 318. Султанът дума Стояну: / „Стояне, мечка стръвнице! / Искай, Стояне, що искаш: / Искаш ли дребни дуката?“ Христом. ВВ II, 121. Парата има три дуката.
2. Дукат. В началото еничерската заплата бе едно дукато на ден. БКн, 1859, кн.П, 222. О За дукато, нямам вяра. Остар. Никак (нямам вяра). Ни дукато, не струвам. Остар. Нищо (не струвам). Ни (нито) <за> счупено (червено) дукато. Остар. Никакъв. Ние мислиме, че „Читалище“ е изразходува-ло до сега повече от 1000 жълтици за печат и за хартия, а народът ни не е добил от него полза ни за червено дукато. Л. Ка-равелов и Хр. Ботев, ЗК, 26. Ни (нито) <ед-но пробито, счупено, червено> дукато. Остар. Никакави пари, нищо. Послушайте да ви прикажа историята на едно дете, което, зачтото знаеше да пести, спечели голямо богатство, ако и да не бе му останало от баща му ни едно дукато. С. Радулов, НД(превод), 37-38. Ангел няма ни дукато, / Ни педя държава, / Една книга пее само — Книга хляб не дава! Ив. Вазов, Съч. IV, 75. Не, аз го изпровождам в училището не за това. Аз не би дал нито червено дукато за това, ако той би изучил само гръцките части на думите. Знан, 1875, бр. 2, 27.
ДУКАТЦЕ1, мн. -а, ср. Умал. от дукат; дукатче1. Като чу това царят каза на слугите си да му [на просяка] дадат едно ду-катце. П. Р. Славейков, СК, 112.
ДУКАТЦЕ2, мн. -а, ср. Умал. от дукато; дукатче2. Как са моми заскъпнали, / а момци са отпаднали! / Сама мома за хиляда, / Със коса й за два града. / Трима момци за кош плява, / три калпаци за дукатце! Г. Раковски, П, 16.
ДУКАТЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от дукат; дукатце1.
ДУКАТЧЕ2, мн. -та, ср. Умал. от дукато; дукатце2. „Къделите и краваете са купуват за пари, а ти и твоят син не сте до-несле досега в къщата ни нито червено дукатче“ — викаше старата економка и скърцаше от яд своите осем зъба. Л. Кара-велов, Съч. IV, 233.
ДУКЕСА ж. 1. Жена дук. Формоза ме води на всички тържества в Латерана, иска да ме жени за една млада дукеса, но аз си дружа с моята арабка. Й. Вълчев, СКН, 306 — 308.
2. Жена или дъщеря на дук. Към 11 часа пристигнаха Негово Царско Височество Господаря,.., и техни Крал. височества Дукът и дукесата Пармски, придружени от свитите си. С, 1894, бр. 1319, 2.
— От фр. duchesse.
ДУКИНЯ ж. Остар. Дукеса. Днес е станала в Ливадия божественна служба в чест на възцаряванието на Царя Николая. На службата присътствували — новия цар, императрицата — .., Кобургската дукиня. Своб., 1894, бр. 1512, 1. Дукиня Мария Ан-тоана де Парма доби тази сутрин син. Своб, 1894, бр. 1497, 1.
ДУКС, дуксът, дукса, мн. дуксове, м. Остар. Дук. — Защо ти говориш по същия начин като дукс Борис? — попита шепнеш-ком папата. — Нима сте в непрекъсната връзка? Й. Вълчев, СКН, 555. — Ти бивал ли си пред дуксове и севасти, та знаеш как те разпитват? — попита полека Момчил, без да си снема погледа от него. Ст. Загор-чинов, ДП, 83. Като ся знаеше, че тези момичета са твърде богати, много търговски синове ги искаха да ся оженят за тях; но двете по-големи отговаряха, че немаха никога да се оженят,докат не намерят някой дукс. Кр. Пишурка, МК, 42.
ДУКЯН м. Остар. и диал. Дюкян. Само на редките турски дукяни имаше хора. К. Величков, ПССъч. I, 30. — Татко, нека остане Стефан днес в къщи, че ще ми трябва. — Как тъй ще ти трябва? — погледна я старият слисан и кафето му се разплиска в чашката. —Ами дукяна? Д.Та-лев, СК, 9. — Нямаме кооперация — тихо каза Руси. — Язък! — Ами така по — големичък дукян, или по — богатичък човек има ли? П. Спасов, XX, 52.
ДУЛАК, мн. -ци, м. Диал. Дувак; вало, каврак, магдан, прекрив. Излезнаха из не-мечка града./Девойкя си ду лак подигнала, / та си гледа мъничко Огнянче, / че играе коня пред сватове. СбНУ 43, 141. Ми повеха еден тихок ветар, / е отвел ду лак от невеста: /и я виде млада зетащина. СбБрМ, 120.
— От тур. dulak.
ДУЛБЁР неизм., прил. Диал. Дилбер. Велико дулбер бугарко, / Велико една на мама! /Да знаиш, мило, да знаиш / како е жалба за младост. Сб.БрМ, 401.
ДУЛЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Част от съд във формата на тръбичка, през която се из-
