3. Двамата изпълнители на такова музикал-но произведение; дуо. В програмата бяха включени главно хорови песни .. Освен това бяха изпълнени и няколко песни за вокален дует и вокален квартет. ВН, 1958, бр. 2199, 4.
— От ит. duetto.
ДУЗДЙСАМ. Вж. дуздисвам.
ДУЗДЙСВАМ, -аш, несв.\ дуздйсам, -аш, мин. св. -ах, се., прех. Диал. Дюздисвам. Протечеха седумдесет чешми / злато и стребро; / уще толку они такамъ дуздиса-ха, / и на себе и на коне, / що им сърце сака-ше. Сб. БрМ, 29. дуздисвам се, дуздйсам се страд.
ДУЗДЙСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дуздисвам и от дуздисвам се.
ДУЗЕН м. Диал. 1. Инструменти, сечива на занаятчия. Станал Богдан на стан за женитба. / Саде одил Богдан, саде обиодил / да си найде на дузен дузене, / да си найде на лице прилика. Нар. пес., СбНУ 44, 133.
2. Ред, порядък, обичай. Нищо на турци не харесах: / едно им дузен харесах: / кога седнат да ручат, / они се с вода омият. Т. Панчев, РБЯд, 104.
— От тур. diizen ’ред, порядък’. — Друга форма: д газен.
ДУЗЙНА ж. 1. Дванайсет еднакви предмета, обикн. от стока. Докато скиташе из града, той срещаше познати старци от Рельово, дошли да продадат някоя кокошка на дюкянджиите и дузина яйца събрани през Петровите пости. А. Христофоров, А, 131. Търговецът го посъветвал да вземе и десетина дузини макари за шиене на дрехи. Г. Караславов, ОХ II, 398. Едновременно една дузина пушки блъвнаха дим и огън. Л. Стоянов, Б, 147. Той получаваше „Търговски вестник“ и списание „Пчела“, а в домаш-ната си библиотека освен няколкото библии и евангелия, останали от баща му, лъщяха с кожените си подвързии дузина търговски алманаси. А. Гуляшки, ЗР, 31. Дузина чорапи. Дузина носни кърпи.
2. Обикн. в съчет. с цял. Доста голям брой лица или предмети. Млад мъж,.., стъпи на един стол и започна да говори. Но изведнъж като изпод земята се появиха цяла дузина полицаи. Ал. Бабек, МЕ, 235. Могъл бих да посоча цели дузини поеми и романи, в които природата, и страстите са разбрани и пречувствувани само през книгите. Ив. Вазов, Съч. XV, 100. След тоя ловджийски анекдот акушерката съобщава съвсем поверително още цяла дузина най-скандални сплетни от четирите краища на града. Св. Минков, РТК, 14-15.
— Ит. duzzina през гр. vxou^iva.
ДУЗЙНКА ж. Умал. от дузина. Ванге-лов ги [децата] гледаш с любов. — Най-голямата е на дванадесет годинки, а най-малкият — на две. Още сме млади. Ще ги докараме до дузинка. С, 1954, кн. 3, 92.
ДУЗПА ж. Спорт. Наказателен удар при футбол от единадесет метра пред вратата. Съдията отсъди дузпа и сините увеличиха резултата.
ОБия дузпата на някого. Разг.Изгонвам, отстранявам категорично някого отнякъде. Аз нея [медицинската сестра] най-строго ще я накажа! Без предупреждение ще я уволня! Дузпата ще й бия аз на нея още сега! Ч. Шинов, БС, 58. „Е, хайде! — рече Марта и си дръпна ръката. — Какво ме гледаш така? Додето ми мине, на теб ще ти бият дузпата. Лека нощ!“ / „Чакай, Марто! — извика той, .. — .. Размина се!“ Г. Стоев, КЛ, 41.
— От фр. douze pas.
ДУК, дукът, дука, мн. дукове, м. Истор.
1. Само ед. В някои страни от Западна Европа (Франция, Италия, Испания) през феодалния строй — титла на благородник, по-ниска от принц; херцог. Дук Алузий, възрастен, уморен, отегчен човек, .. разсеяно шареше с поглед из стаята и безсмислено се усмихваше. Й. Вълчев, СКН, 88-89. Пишат от Виена, че Француският посланик в тоя град Г-н дук де Грамон,.., донесъл едно офи-циално писмо от Француският император. Дун, 1866, бр. 80, 2. Две години след това Византия изпратила против България войските на савойския дук Амедей, който бил дошел за помощ на цариградското правителство против турците. Ист. X- XI кл, 83.
2. Лице, което има такава титла. Папи, кардинали, дукове, князе се надварят да му засвидетелствуват своето уважение и да спечелят благоволението му с ордени, с подаръци, с пенсии. К. Величков, ПССъч. III, 131.
— От фр. duc. през рус. дук.
ДУКА м. Истор. През Средновековието в страните на Балканския полуостров — управител на област. Царските владения били разделени на области. Начело на всяка област, наречена хора, стоял военног-раждански управител — дука, катепан или кефалия. Ист. X. и XI кл., 74.
— От лат. dux ’водач, вожд’.
ДУКАТ м. Първоначално златна, а по-късно сребърна монета, сечена за пръв път във Венеция през XIII в. с образа на дука, а след това и в други страни предимно в Западна Европа; дукато. Дойде и вест, че генуез-ците, разсърдени на нашия цар, задето об-лагодетелствувал техните съперници, нападали с кораби българското крайбрежие, завладели Созопол и поискали откуп от жителите — перпер за мъж, дукат за дете и два перпера за млада жена. Ем. Станев, А, 38. Доктор Лоренцо получаваше доста, за да лекува шехзаде Селим .. венецианските дукати и френски луидори, австрийските
