ослушваш, а? Ду-ду-ду, ду-ду-ду... А пък какъв е музика-а-ант... Настоящ музикален талант! Д. Калфов, Избр. разк., 172.
ДУДУК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дървена или глинена свирка, подобно на цафара. Вечерта на ловците беше открита .. . Чуваше се едно непрекъснато бръмчене, бучене и трополене, сред което отекваха звънливите бутилки на бирата, или се извисяваше цигулката и дудука. Д. Цончев, ЧС, 136. Една [стомна] свири дебело, друга свири тънко, трета на пресекулки се обажда, като че ли цялата ми каруца е пълна с дудуци и дудуците са се разсвирили. И. Радичков, ББ, 26.
О Деветата дупка на (у) дудука. Диал. Пре-небр. Човек, който няма значение, влияние; ненужен, излишен човек. Какво можем да направим ние? Бръсне ли ни някой? Не сме и деветата дупка на дудука. Кр. Григоров, ТГ, 22.
— Друга форма : д ю д ю к.
ДУДУК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Стомна.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДУ ДУ К АМ, -аш, несв., непрех. Издавам звук ду-ду. Гайдата бръмчеше и дудукаше, двете хора край огъня се въртяха. Д. Та-лев, ЖС,314.
ДУДУКАНЕ ср. Отг. същ. от дудукам. На 21 юни избирателите дойдоха в Търново на огромни тълпи... „Който е за княза, да се отдели!“ — повтори той. Отделиха се двама души: .. Появяването на двамата тия монархисти биде посрещнато от мно-голюдието със смях и дудукане. С. Радев, ССБ, 297.
ДУДУКЧИЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Човек, който свири на дудук. После той намигна на дудукчията и дудукчията изведнъж пресече песента на кючек. Д. Цончев, ЧС, 137. ^
ДУДУМ частица. Нар.-поет. В народни песни — за оформяне на ритъма. Шетала е ду дум Донка, / я мор, Донке, ду дум Донке, / дудум Донке Трявналийке! / От сарая до ге-раня. Нар. пес., СбГЯ, 188. — Тоне ле, дудум батюва, / Тоне ле, я нъл ти рекох, / Тоне ле, у нас да дойдеш. СбНУ 25, 1909, 73
— От тур. dudum ’моя госпожо'.
ДУДУЧЕ1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от дудук1. Веднъж се видя застанал край стадото, надул шареното дудуче. Всичко се е захласнало в свирнята му. Г. Русафов, ИТБД, 225. Секнеше ли българската музика, подхващаше сръбското дудуче с цигулката. Г. Алексиев, PH, 57.
ДУДУЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от дудук2. Тръгнах при дядо, а той задрямал на Самодивския трон, дудучето му в нозете се търкулнало. Г. Марковски, СК, 91.
ДУЕЛ м. 1. Двубой за възстановяване на накърнена чест (средновековен рицарски обичай, запазен в аристократичните кръгове на Европа до началото на XX век). Вери-гаровите секунданти заявиха, че те са опълномощени още сега да се споразумеят със Стремскевите,.., и върху другите точки на дуела. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 65. Хаджиева... Дуел... дуел за тази кръвна обида. Той опозори цялото ни семейство... Ст. Костов, Избр. тв., 369. Той имаше вид на благородник, който веднага би обявил дуел, ако някой се усъмни в честта му. Д. Димов, Т, 525.
2. Прен. Двубой, състезание между двама. Напоследък султанът се бе даже противил много на назначението на Уайта за посланик в Цариград:... Уайт биде при все това назначен. Между него и Нелидова щеше да започне отново дуелът, който те водиха в конференцията по Съединението. Как щеше да се свърши тоя дуел? С. Радев, ССБ, 373. Последните [компатриотките] не оста-ят длъжни, и се почва дуел на остроти. Ал. Константинов, Б Пр, 34. След словесния дуел принцът и Симоне сядат на почер-пушка. Хр. Смирненски, Съч. III, 53.
— От фр. due^ през рус. дуэль.
ДУЕ ЛИРАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Участвам в дуел, бия се на дуел. На 27 януари,.., двамината противници се дуели-рат, Пушкин пада тежко ранен и след едно денонощие умира. П. П. Славейков, Събр. съч.УП, 86. Всеки един от скараните ненадейно се досети, че противникът му е недостоен да се дуелира с него. Ив. Вазов, Д, 18. • Обр. Дуелират се и двата местни ежедневници, без да се вижда ясно кой какво становище отбранява. К, 1927, бр. 106, 3.
ДУБЛИРАНЕ ср. Отгл. същ. от дуели-рам се.
ДУЕЛИСТ м. Остар. Човек, който се дуелира. Маска та. Ще ви се иска кървав отговор за една позната сълза .. Фиеско . Дозволено ли е да попитам за името на този чудноват дуелист. Ч, 1875, кн. 15, 20.
ДУЕНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от дуя; духане, веене.
ДУЕНЕ2 ср. Простонар. Отгл. същ. от дуя се; надуване.
ДУЕТ м. Муз. 1. Музикално произведение, написано за два гласа или за два инструмента без или с акомпанимент. Както в операта, тъй и в църквата се пееха дуети, квартети, соло от мъже и от жени. Ал. Константинов, Б Пр, 62. Хубавата нежна песен,.., е била замислена като дует. В. Йонова и др., Б (превод), 194-195.
2. Изпълнение на музикално произведение от двама. На дуетът й с г-н П. Димитров „Прости меня“ от Глинка [на певицата] липсваше малко енергия. БДНД909, бр.11,2.
