дувари бяха направени от суха зидария. Кр. Григоров, Н, 7. С високите си дувари,.., този хан приличаше на стара крепост. Гр. Угаров, ПСЗ, 24. Това мазе с потъмнели от влага дувари, с почернели дебели греди,.., отново говореше за вечността на времето, изпълваше ме с някакъв трепет. Ив. Хаджийски, БДННII, 22.
2. Зидана ограда на двор и под. Дуварът ограждаше големия, тревясъл двор. В. Мутафчиева, ЛCB I, 50. Прескочил Ариф дувара, пролазил през царевицата в градината и се свил под прозореца на любимата.
Н.Хайтов, ППД07. Показаха се хубавите къщи, заградени с високи дувари. И. Йовков, СЛ, 124. Неусетно Евгения си спомни градинката на родния си дом, малка, закътана отвсякъде с потъмнели дувари. Ст. Дичев, ЗСI, 597.
— От перс. през тур. du var.
ДУВАРЕЦ, мн. няма, м. Простонар. У мал. от дувар ; дуварче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДУВАРЧЕ, мн. -та, ср. Простонар. У мал. от дувар; дуварец. Ясен като слънцето, весел като лястовичките, озовах се аз у Янини,.. А Яна, както всякога там, но сега не между цветята, а до дуварчето — седнала и шие на прага. Ц. Церковски, Съч. III, 75. Сумракът вече беше изравнил двора с пепелявото, мазано с белилка дуварче.
В. Ченков, ПС, 11.
ДУГЕН, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Дюкян За какво му е [на Ламбито] да стърчи по цял ден в тоя празен ду ген. В.Попов, Избр. пр, 1988, 29. Проклетий .. душепродавец Шишков, като са извясти за избягванъето (отървание) на горепоменатите страдалци [С. Станчев и П. Мильов] отива веднага на турското правителство и наклеветява сина на [горепоменатия ни гражданин] г-на Петка Мильов, именно Милъо Петков, за кометаджия, когото веднага земват от дугеня. СП, 1876, бр. 29, 115.
— Други форми: д ю г è н, д ю к è н, дугян.
ч ДУД* дудът, дуда, мн. дудове, след числ. дуда, м. Диал. 1. Дървото черница ( Н. Геров, РВЯ).
2. Плодът на това дърво; дуда, черница, мура3, муренка, барабонка, бобонка, бубон-ка. Софрата не се поддавала на описание: .. А плодове! Покрай благоухаещите кауни и карпузи — .. — покрай гроздето „чауш“ и цариградски дуд, бял и морав, и екзотичните: фурми, ананас, нарове, смокини. Хр. Бързицов, НЦ, 302.
— От араб, през тур. dut.
ДУДА1 ж. Диал. Плод на дървото черница; черница, дуд, мура3, муренка, барабонка, бобонка, бубонка. Той пристига, нарамил един кош, в който има краставици, череши, ягоди, дуди като бял корал. А. Ка-ралийчев, С, 40.
ДУ ДА2 ж. Диал. 1. Некръстено момиче (Ст. Младенов, БТР).
2. Неуредна, нечиста, мързелива жена; пов-лекана (Ст. Младенов, БТР).
3. Дебела жена или дете.
— От тур. dudu 'дебела жена'. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
ДУДАКЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. Бърнест. Дошел църн арапин дудак-лия во Солунско равно поле. Ст. Младенов, БТР I, 608.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДУДИЧКА1 ж. Диал. У мал. от дуда1.
ДУДИЧКА2 ж. Диал. Умал. галъов. от дуда2 (в 1 и 3 знач.). —Погледни, дудичке, навън. Виж месечината дали е слязла зад Белия камък. — Како, навън е тъмно като в рог. А. Каралийчев, В, 74.
ДУДКА ж. Рядко. Свирка. Боцманска-та дудка за трети път предупредително се обаждаше. Гр. Угаров, ПЗС, 51.
— Рус. дудка.
ДУДНА, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. 1. Издавам глух шум, тътнеж; тътна, буботя, дъдна. Къде обяд откъм Балкана се зададе облак — грамаден и бял като пряспа сняг. Облакът наближаваше и непрекъснато дуднеше; повя студен вятър, замириса на колендро. Ил. Волен, ДД, 143. Мрачината правеше неуверени гласовете и на двама ни — без да щем подвиквахме, та думите ни дуднеха в циментовата маза, като че излитаха от устата на някакви подземни духове. О. Василев, ЖБ, 139.
2. Мърморя за нещо; дъдна. Хм. Рекоха, че ще му смъкнат пагоните, и го върнаха пак в село. Какви завистливи хора, ей! — дудне Бонъо Дървото. Ст. Даскалов, СЛ, 48. Пи-жо . . Мене обичайо знае мойта Злата, / зе-ме ли да дудне, че спи при свинята. Ел. Пелин, Съч. V, 154.
ДУДНЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дуд-на; дъднене. Нощем, при тихо време, взе да се чува далечно дуднене — това бяха първите топовни гърмежи. Ил. Волен, НС, 39. Отдолу из тъмната бездна долетя глухо, зловещо ръмжене, което се превърна в сърдито гъргорене. После едно още по-страш-но насечено дуднене прекъсна тези странни звуци. Л. Дилов, КТ, 36.
ДУДОВ, а, -о, мн., -и, прил. Диал. Прил. от дуд; черничев. Това е стар първак, пет години е киснал в дудово буре. Т. Харман-джиев,КВ, 334.
ДУДОВИЦА ж. Диал. Черничева ракия.
— От Т. Панчев. Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДУ- ДУ и ду-ду-ду междум. За наподобя-ване на звук, издаван със свирка, тръба и др. Нали така Любке? — обърна се той внезапно към малката. -А? Какво ще кажеш ти? Ти на какво си мнение?... Бу-бу-бу, .. Ду-ду-ду. ..Д. Калфов, Избр. разк., 389. Какво се
