нато помещение се дублират на български език всички чужди късометражни филми. ВН, 1959, бр. 2516, 1. II. Взаим. от дублирам (в 1 знач.). Зорка Йорданова играе в някогашния Свободен театър в „Потоп“ от Бергер ролята на Лици — роля, в която се дублира с артистката Марта Попова. Н. Лилиев, Съч. III, 400.
ДУБЛЙРАМ СЕ несв., непрех. Съвпадам напълно с нещо, равностоен съм, еднакъв съм с нещо. Дейността на комисиите не трябва да се дублира.
ДУБЛЙРАНЕ ср. Книж. Спец. Отгл. същ. от дублирам и от дублирам се. Един от кинотеатрите в Париж е превърнат в „Многоезично кино“. Когато се прожектира чуждестранен филм, се пуска и дублиране на френски или на друг език. ВН, 1960, бр. 2865, 4. Вляво се вижда нов канал, съвсем еднакъв с тоя, по който ние се движим.. Защо е било нужно такова дублиране? П. Вежинов, ДМ, 13. Дублирането на едни и същи дейности у нас е голяма беда. Ст. Поптонев, НСС, 43-44.
ДУБЛОН м. Стара златна испанска и френска монета. Софка я [кутийката] отвори и изсипва в шепата си купчина златни пари и накити: петдесет и осем лири и на-полеони, една пендара, два дублона, десет други ситни златни паренца. Д. Талев, СК,
67. Hà, тоя стар дублон, например. Днес оназ вдовица го донесе мен. Ив. Вазов, ИГП (превод), 103.
— Фр. doublon.
ДУБЛЬОР1 м. Спец. 1. Актьор,втори изпълнител на една и съща роля в театрално, балетно и др. представление. За дублъор на Кирков в ролята на Хлестаков бяха поставили мене. Изпитвах голямо безпокойстс-во. Ив. Димов, АИД, 123. // Човек, който дублира в спортно състезание и под.
2. Заместник на актьора във филм при рисковани, опасни за живота сцени, каскади; каскадьор. -Ти си авиатор, нали? — запита Джим. — Бях. — Ела! Търсят дублъор за филм. Пали не държиш много за кожата си? — Сега — никак! П. Бобев, К, 89. На манежа не е като в киното- дублъори, монтажи... в. Труд, 1981, бр. 247, 3.
3. Изпълнител на текст на роля във филм, който се превежда на друг език.
— Фр. doubleur.
ДУБЛЬОР2 м. Техн. 1. Машина за сгъване на тънки стоманени листа на две преди валцуване.
2. Машина с валяци, която слепва гумирани тъкани от два или повече пласта.
ДУБЛЬОРКА ж. Спец. Жена дубльор. Почувствувах се неразположена и помолих дублъорката си да ме замести. Д. Димов, ЖСМ, 67. Анета Цанкова създава много жив и ефектен образ на маркиза дьо Сен Кул; в значително по-малка степен това се удава на нейната дублъорка. ОФ, 1950, бр. 1931,4.
ДУБЛЬОРСТВО, мн. няма, ср. Спец. Дублиране. На примадоната никога не се зловидеше дублъорството на по-младите, защото от дублирането смяташе, че печели само изкуството. Ст. Грудев, АБ, 186. Повика ме директорът и ми съобщи, че ми се дава дублъорството на Адриана Будевс-ка в ролята на Настася Филиповна от драматизацията на „Идиот“ от Достоевски. ВН, 1953, бр. 291,4.
ДУБРОВНИЧАНИН, мн. дубровнича-ни, м. Мъж, който е роден или живее в Дубровник, град в Хърватия. Аз съм дубровни-чанин; а този юнак е куманец. Ив. Вазов, Съч. XXI, 10. Кавказки лък е това. Пет мечи и трийсет вълчи кожи съм дал за него, а и два кервана без награда преведох през планината, докато склоних дубровничани да ми го дадат. О.Василев, 33, 8.
ДУБРОВНИЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Дубровник, град в Хърватия.
ДУБРОВНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Дубровник и до дубров-ничанин. Като разбра, че е безполезно повече да уговаря войводата, дубровнишкият търговец се прости с него и си излезе. М. Марчевски, П, 77. Няма средновековната София на дубровнишките търговци. От техния „безистен“, пълен с платове от Дубровник, Флоренция, Венеция, черни и червени кадифета,.., метални и стъклени изделия — сега са останали само развалини и спомени. А. Каралийчев, ПГ, 193. Запад-ното влияние е прониквало преди всичко благодарение на сношенията между България и малката дубровнишка република. Б. Пенев, НБВ, 16. Дубровнишка литература, Дубровнишка флота.
ДУБЪЛ, мн. дубли, след числ. дубъл а, м. Филм. При снимане на филм — един от заснетите неколкократно варианти на един и същ кадър. Снимаме втори дубъл.
— От фр. double.
ДУВАК, мн. -ци, м. Диал. Тънко алено сватбено було; вало, дулак, каврак, магдан, прекрив.
— Тур. duvak. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДУВАЛЕ, мн. —та, ср. Диал. Бяла или цветна женска забрадка. Заран крена на оранъе, / тизе седиш на портите / пременена, натокмена — /. . / на ду вале забрадена. СбНУ 7, 1892, 23. Трепти небето ще падне/ със звездите заедно, / както вардиш дува-лето, / покрито със аляна язмица / и завиваш руса коса / с морава пандолка. С. Зафи-ров и др., БГ, 41.
— От тур. duvak 'було, воал'.
ДУВАР м. Простонар. 1. Стена, зид на сграда. Това бе една стара сграда, чиито
