дрехите си — .. С това тя счете тоалета си за привършен, тъй като за миене не можеше да става и дума. Д. Димов, Т, 557. Не намирам / намеря думи. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Не мога, обикн. поради силно вълнение, смущение, да изразя, да изкажа нещо, което чувствам, мисля или искам да кажа. — Вашият адрес тъй дълбоко ме трогна, че не намирам думи да кажа нещо повече за себе си от това, което вий казахте. Ст. Костов, Г, 81. Митруш наведе глава и замълча. Искаше да каже, че Спас е бил винаги прав досега, че той най-добре знае кога какво трябва да се прави, но не намери думи. Д. Добревски, БКН, 202. Не направих дума за нещо\ не ще направя дума за нещо. Разг. Не предявих (не ще предявя) никакви искания, претенции; не протестирах (не ще протестирам). Не си оставям думата в пепелта. Разг. Не премълчавам, реагирам, когато ме засегнат. Не ще <и (ни)> дума. Разг. Безспорно, без съмнение, разбира се. Не ще и дума, че раждането на човека е събитие от голямо значение. Св. Минков, РТК, 11. Не ще ни дума, че докторът беше по-силно угрижен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 130. Ни дума, ни ума. Диал. Никакъв отговор, пълно мълчание вместо отговор. Нямам думата. Нямам право да давам мнение за нещо, да се намесвам в нещо, не ме питат за нещо. —Доне! — наклони се към него Те-ню. — Ти нямаш думата, ти ще мълчиш! Т. Караславов, Избр. съч. И, 72. Отварям / отворя (повдигам / повдигна, правя, направя) дума за някого или нещо. Разг. Повеждам разговор, споменавам за някого или нещо. Като отвориха дума [Божил и консулът] за хубавия климат на Подгорие, на който ще се радват консулът и невястата му, като поприказваха за малкото им момиченце, .., минаха към идещите събития. Д. Яръмов, БП, 168. От министрите пръв подигна дума за оставка Т. Икономов.
С. Радев, ССБ I, 427. Тя по цели часове му разказваше за малките теленца, за кравите,.., но че имат такъв висок бряст и че на този бряст има такова голямо шърково гнездо, за това и дума не направи. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 230. Отнемам / отнема думата на някого. Не позволявам някой да говори повече (обикн. на събрание, на заседание и под.). По разпоредбата на председателя на съда полицейските насила накарват Димитров да си седне на мястото. А съдът, след кратко съвещание, му отнема думата. Ст. Благоева, ГД, 145. Помни ми думата. Разг. За подчертаване, че нещо, което съм казал, ще стане, ще се изпълни. — Няма да го бъде, помнете ми думата. Не други, а хаджи Вълко щеидаде дъщеря си на тогоз пиения Василча. Й. Йовков, CЛ, 64. Последна дума на нещо. Разг. Това, което е най-ново, най-усъвършенствано в дадена област, обикн. в техниката, в науката и др. Върнахме се по моста „Вашингтон“. Той представлява последната дума на техниката. Дълъг приблизително три километра и половина, този мост се държи на стоманени въжета, дебели осемдесет сантиметра в диаметър. Г. Белев, КВА, 169. Претеглям / претегля (тегля) думите на някого. Разг. Преценявам, разглеждам критично казаното от някого. Разбираме си от ду-ма<та>. Разг. Допадаме си и се разбираме, погаждаме, тъй като имаме еднакви мисли, разбирания, интереси. Вечерта,.., видяхме надписа на един немски ресторант, влязохме там и се почувствувахме като у дома си. И от дума си разбираме, и яденето вкусно, и бирата прекрасна. Ал. Константинов, БПр. I, 60. С една дума; с две думи. Разг. Обикн. вметнато. Накратко казано. Сега тяхната работа беше само да посрещат и изпращат пътниците, да преглеждат багажите, да прехвърлят и да теглят стоките, да вършат, с една дума, вечно едни и същи формалности при преминаването на границата. Й. Йовков, ПК, 117. Най-напред си сигурен в кандидатите за народни представители. Все изпитани патриоти, .. И все хора с положение — фабриканти, едри търговци, .. С две думи — солидно, изпитано нещо. Г. Караславов, Избр. съч. И, 436. Става / стане дума. Разг. Споменава се в разговор за нещо, обикн. между другото. — Сеното от селската мера аз го пренасях .. две коли в общината, две — у него .. „Ако стане някаква дума за това сено, сбърках, така да кажеш...“ учеше ме, когато го карах. Г. Караславов, СИ, 106. Стана дума за огромните зидове, които бяха вдигнати за новия манастир, за това, че стените му трябва да се зографисат. Вл. Свинтила, СЗЗ, 266. Твоите думи в божиите уши. Разг. Дано се сбъдне (употребява се като отговор, когато се пожелава някому нещо хубаво). Улавям се / уловя се (хващам се / хвана се) за думата. Разг. Обръщам особено внимание, придавам голямо значение на нещо, казано обикн. между другото. Лазар отвори дума и в общината за своя дълг: .. Стана дума дори да му отсекат лихва. Той веднага се улови за тая дума, макар да я изрече само един от общинарите: — Е, харно. И лихва, щом искате. Кажете колко лихва ще ми вземе общината. Д. Талев, ПК, 802. Не се ядосвай. Не ти обясних точно! Не се хващай за думата! Цедя думите си. Разг-.
1. Изговарям бавно, натъртено всяка дума отделно. 2. Говоря малко, скъпя думите си. Хвърлям си / хвърля си думите на вятъра. Разг. 1. Безуспешно, без полза, без резултат говоря, съветвам някого за нещо или напра-зно искам от някого нещо. Цяла вечер разговаряхме, не успях да я склоня. Хвърлих си думите на вятъра. 2. Обикн. с отриц. Говоря празни приказки. Чак когато една вечер Кабакчиоглу —.. — вдигна глас в кръчмата и каза пред еничарите, че сега тяхна надежда срещу опасните приумици на Селим
