ДРЯНОВИЦА ж. Сопа, тояга, направена от дрян; дряновина. Непознатият ме забеляза и тръгна към мене — среден на ръст, .. в потури, препасани с кожен поя-сок. И с дряновица в ръката: тежичка и .. застрашителна. Н. Хайтов, ШГ, 75. „И все пак... — тъжно се усмихваше ограбеният ловец, като гледаше дебелата си, обкована с желязо дряновица. — Каквото направя — с тоя кривак трябва да го направя!“ О. Василев, 33, 18. Купувачът на овни приближава Билянкините вратници. Кучетата го налайват, но Билянка им се скарва и те млъкват. Нейният глас кънти: — Какво сте лавнали? Не сте ли видели човек? По-скоро лягайте, че да не грабна дряновицата! К. Петканов, ОБ, 5. И двамата бяхме изяли огромно количество бой с всякакъв вид пособия, като се почне от обикновената бащина ръка и се стигне до специално окастрените за целта дряновици. П. Нез-накомов, АБМ, 3.
ДРЯНОВКА ж. Жена, която е родена или живее в град Дряново; дряновчанка.
ДРЯНОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до град Дряново, който е свързан с град Дряново. В града влизаха момци и зрели мъже — по дряновското и севлиевското шосе. В. Геновска, СГ, 317. Сегашната църква на манастира, .., е строена през 1847 г. от прочутия дряновски майстор-самоук Никола Фичов (Кольо Фичето). Ст. Михайлов, БС, 106. Дряновски обичай.
ДРЯНОВЧАНИН, мн. дряновчани, м. Мъж, който е роден или живее в град Дряново; дряновец. Нено, дряновчанинът, в захлас се беше по превил напред, стиснал с ръце подвити колена. Д. Марчевски, ДВ, 19. Новият учител отведнъж влезе в очите на дряновчани: едър, широкоплещест, той крачеше уверено и твърдо по неравния калдъръм из улиците. Д. Марчевски, ДВ, 61.
ДРЯНОВЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в град Дряново; дряновка. В Трявна нямаше грозде, нямаше череши, зарзали, кайсии. Само в празничен ден те се появяваха пред черквите в кошници, донесени от дряновчанки. Д. Казасов, ВП, 59.
ДУАЛИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м.
1. Филос. Учение на манихеите, възприето от богомилите, павликяните и месалианци-те, приемащо, че във вселената съществуват две начала — добро и зло — небесният свят и душата на човека са творба на доброто начало, а видимият свят и тялото на човека — творба на злото. Противоп. монизъм.
2. Истор. Политическо обединение на две автономни страни в една държава с общ държавен глава. Скоро се появил и мемоар от букурещки „революционери“, предлагащ на султана дуализъм. Защо не? Нали австрийският император е и цар на Унгария? Хр. Бръзицов, НЦ, 126. В този мемоар Екзарх за пръв път в нашата политическа история подхвърля, макар и плахо, идеята за дуализъм между България и Турция, за българска автономия в рамките на империята. Т. Жечев, БВ, 65.
3. Рел. Вярване в съществуването на две начала — добро и зло. Следи от първобитен религиозно-нравствен дуализъм може да се доловят в пословицата: Злото е по-старо от света. Б. Ангелов, ЛС, 74. От там [Халдея] магьосничеството се е разпространило сигурно в съседната Мидия, у персите, гдето също тъй е намерило добра почва за разпространение поради силно развития там Зендски дуализъм — вяра в два бога. БР, 1931, кн. 6, 202.
— От лат. (ЗиаНв ‘двойствен’.
ДУАЛИСТ м. Привърженик на дуализма. — Вие сигурно сте от партията на ду-алистите. Нали угадих? Вие искате да станем като Австро-Унгария, само че не под скиптъра на Франц-Йосиф, а на султан Азис. Л. Стоянов, Б, 30. Дуалистите предприели нова атака срещу Каравелов — те се опитали да разкъсат връзките между Каравелов и вътрешната революционна организация, създадена и ръководена от Левски с помощта на Привременното правителство в Ловеч. Ив. Унджиев, ВЛ, 165.
ДУАЛИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до дуализъм; дуалистически. Те [средната буржоазия] се боят да не изгубят обширните турски пазари, затова и тяхната политическа програма не отива по-далеч от образуването на турско-българска дуалистична държава. Ив. Унджиев, ВЛ, 18. Голяма част от ка-менно-релефните изображения отразяват дуалистичното народно схващане за вечната борба между двата свята — доброто и злото. О, 1977, кн. 11, 19. Дуалистична философия. Дуалистични възгледи.
ДУ А Л ИСТЙЧЕ СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Дуалистичен. Изтъкваха една ком-промисна с Турция дуалистическа програма: България да получи чрез благоволението на султана .. една полуавтономност със султана, провъзгласен за български цар, и с двойна камара. Г. Бакалов, Избр. пр, 113. По същество искането на старите не се различава от дуалистическите искания на ТЦБК. Ив. Унджиев, ВЛ, 109. Правейки позив към него [султана] — символа на дуа-листическата държава в чисто формален смисъл — да приложи смелия спасителен план, комитетът се е обръщал същевременно и към българския народ. М. Арнаудов, БКД, 52.
ДУАЛЙСТКА ж. Жена дуалист.
ДУБАРА ж. 1. При игра на зарове и табла — 2 и 2. Учителчето погледна часовника си и занарежда пуловете. .. — Ду бара! —
