се пукват пъпките на дряна, бърза да ни обади със своята песенчица, че зимата си отива и че скоро ще гиздава пролет да до-де. Т. Влайков, Пр. I, 193. Чакахме пролетта. Тя бавно надникна най-напред с цъфналия дрян. Д. Казасов, ВП, 28. Из гората светна в жълти облачета нацъфтелият дрян. П. Бобев, ГЕ, 132.
2. Само ед. Това дърво като материал или отделни пръчки, клони от него. — Па и гората, .., и тя волна и свободна да бъде като наша посестрима. .. Който иска да си отсече дрян за лък или дъбов клон за ос на колата, да влезе в нея и да си отсече. Ст. Загорчинов, ДП, 328. В рибния си склад в къщи Асен II има прътове от тръстика,.., от дрян, от леска, от стомана и не знам още от какво. Д. Калфов, КР, 29. Той се мъчеше да поправи тетивата на стар лък .. и току мърмореше нещо сърдито, защото ту яката волска жила се изплъзваше из ръцете му, ту жилавият дрян отскачаше настрани. Ст. Загорчинов, ДП, 112. И струва ти се, че ей-сега, .. на някой ъгъл на улицата ще се покажат деца, пременени и хубави, бузите зачервени от студ, в измръзналите ръце — суровакници от напъпил дрян. И. Йовков, Разк. I, 196. Тя държеше в ръка клонче жълто разцъфнал дрян и го поднасяше към порозовялото си лице. Ст. Дичев, ЗС, 288.
◇ Кучешки (кучи) дрян. Горски храст или ниско дърво, високо до 1-2 м, с бели цветове и дребни, черни, сухи костилкови плодове. Cornus sanguinea. Към чешмата водеше широка пътека, побита в гъстия плет от лески, смрадлики и кучешки дрян. Г. Мишев, НЖ, 37. Бай Иван ми обяснява надълго и нашироко, че дрянът, от който се правят гайдуниците, не е обикновен, а кучи дрян .. Той по високото не расте, а по ниското — търси топлото. Н. Хайтов, ШГ, 41.
ДРЯНКА, мн. дpèнки, ж. 1. Плод на дрян. Имахме чудесна дренова гора, за която казват, че давала дренки, колкото сливи големи. Д. Немиров, КБМ, 111. За да се избави от уроци, той по цели дни се скиташе по кърищата, по планината, като се хранеше с дренки или трънкосливки. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 20. Зачервят ли се дрен-ките и падне първа слана, всички майстори — копачи, .., нарамваха торби и триони, канапи и чукове и подир щъркелите отлитаха незнайно къде. Ламар, ГМ, 41. Седенки с „фурки“ и шишови зимно време ставаха само у роднини: стрини, лели, каки. Никакви момчета. Момичетата се разсънваха от дрямката само със сушени кисели дренки. Ив. Хаджийски, БДНН И, 128.
2. Разг. Дрян (в 1 знач.). От лявата страна на дядовата Либенова къща се намира една твърде голяма градина, която е пълна до най-крайната степен със сякакви плодовити и неплодовити дървета: ябълки, круши, дренки, череши, вишни. Л. Каравелов,
Съч. II, 31. Дивите круши, дренките, жълъда и лешниците, .., тая година бяха родили обилен плод и по цял ден мечката мирно обикаляше из гората, мърморейки от задоволство. Ем. Станев, ПЕГ, 80.
◇ Кога<то> върба роди дренки. Диал. Никога (за подчертаване, че е невъзможно нещо да стане). От един дол дренки. Разг. Пренебр. Еднакви, едни и същи (употребява се при сравняване на хора, които имат еднакви недостатъци). Казаха, че било сменено правителството, но дядо Тома не обърна внимание на това. „Всички са от един дол дренки! — викаше троснато той. — Всички са кръвопийци!“ Г. Караславов, Избр. съч. V, 203.
ДРЯНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до дрян. Невестите надонесоха баници с късметчета — дрянови пъпки и сребърни парици, вързани с червени кончета.
А. Каралийчев, НЗ, 121. Всяка сутрин ра-но-рано едни отиваха в гората със секири да секат прави и здрави клони, от които можеха да се направят копия, или пък режеха жилави дрянови вейки за лъкове. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 150.
2. Който се състои от дрян (в 1 знач.). През рядката дрянова гора отвъд реката можеше да се види отстъплението на черкезите, които изнасяха със себе си и един убит. Л. Стоянов, Б, 109.
3. Който е направен от дрян. — Дрянов кавал ще ти купя! К. Петканов, ЗлЗ, 155. Висок и попрегърбен, Марин се заспуща надолу, като държеше на рамото дългата си дрянова гега. Й. Йовков, СЛ, 102. Метнал съм на рамо, като пушка, дряновата си пръчка, цяла накитена с колелати кравай-чета. Т. Влайков, Пр. I, 251. Люто въси се на Кузда / дядо Лулчо Панов, / прочут историк с цървули / и със кривак дрянов. Ив. Вазов, Съч. IV, 84. Дрянова сопа. Дрянови жегли.
ДРЯНОВЕЦ, мн. -вци, м. Мъж, който е роден или живее в град Дряново; дряновча-нин. Ами че вижте в Дряново — колцина турци живеят в охолство. Тия, които са по-близки до конака. Другите по нищо не се отличават от нашите сиромаси дряновци. Д. Марчевски, ДВ, 93. Дряновци носеха материалите на гръб или ги предаваха от ръка на ръка при строежа на хижа „Бачо Киро“ .ВЯ, 1960, бр. 2727, 2.
ДРЯНОВИНА ж. 1. Клонка, пръчка на дрян. Той скокна по рида, извади ножче и се погна да реже жилавите дряновини. П. Тодоров, ИI, 8.
2. Сопа, тояга, направена от дрян; дряновица. През гробищата по нанадолнището премина, подпирайки се на грамадната си дряновина, Богдан просякът. Елин Пелин, Съч. II, 22. Али носеше лоена свещ, а арнау-тина една дряновина, дълга около един метър. Ив. Докторов, ЗД, 114.
