ДРЪСТЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дръстя; дръскане1.
ДРЪСТЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дръстя.
От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЪСТЯ, -иш, мин. св. дръстйх, несв., прех. Диал. 1. Пера в река платна или черги, като ги удрям във водата; дръскам1. На другия ден делянката кънна от песни и бухалки. Запретнали поли, опнали ризи на кръшни снаги, наредили се по бързеите, момите дръстят бели платна от зори. П. Тодоров, ИI, 28. Върбите,.., хвърлиха продълговата сянка към бялата могила, по която стояха разпрострени бели кенарени платна. Около тях стояха гиздави белянки с подвити до лакти ръкави и с подпретнати поли. До чешмата други пък дръстеха, белеха, бухаха. Ц. Церковски, Р, 23.
2. Бия, чукам ленени или конопени стъбла, за да отделя влакното от паздера; мъна. Дръстя коноп. Дръстя лен.
3. Бия, удрям. — Пак ли на мераза, бай Ива-не-е-е? .. — На мераза, на мераза-а-а! — отговаряше той, .. — Ами жената де остави? — Отиде да скубе гръсти, че като се върна, да има с какво да ме дръсти... Хр. Пели-тев, ХО, 18. Алекси се огледа. — Има да ни дръсти днеска суховеят до умирачка! А. Гу-ляшки, СВ, 71. дръстя се страд. Конопете и ленът ся изваждат из водата, осушяват ся, дръстят ся. Ив. Богоров, ВУБЕ, 4.
ДРЪСТЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Затъквам, запушвам пролуки, дупки в нещо с кълчища и под. Там обвиваха с дъски каик: там го превърнале с дъното нагоре, та го дръстят и засмоляват. Н. Бончев, ТБ (превод), 32. дръстя се страд.
Д РЪТ ЛА ж. Диал. Пренебр. Стара, дърта жена; дъртуша.
ДРЪТЛЬО, мн. -вци, м. Диал. Пренебр. Стар, дърт мъж; дъртак, дрътляк.
ДРЪТЛЯК, мн. -ци, м. Диал. Пренебр. Дъртак, дрътльо. Да не е луд да гледа чужд добитък, да го чисти, да го храни. А тоя дрътляк Давидко току да го поднася: „Де това Тренчо, да свършим, де да направим оборка на конете, де да пригледнем двете жребни кобили“. Кр. Григоров, И, 151.
ДРЪЩА ж. Диал. Дръста. Губери, козе-ци и кичести постелки са валят в бари или дръщи. Г. Раковски, П, 87.
ДРЯЗГИ само мн. Книж. Недоразумения, скарвания, разправии, обикн. незначителни, дребни. Отдавна всред българите в Цариград бяха заглъхнали дрязгите между унияти и православни. Ст. Дичев, ЗС II, 268. Тогава се появиха дрязги и между самите лагеруващи в землянките. Но това бяха дрязги и недоволства на моментни настроения, в зависимост от темперамента на бойците. К. Ламбрев, СП, 85. И ония тревоги и разправии в бригадата, които толкова го терзаеха някога, сега му се виждаха малки и неизбежни дрязги в сравнение с мъката, която изпитваше. И. Петров, НЛ, 164. Дребните дрязги между него и Лена бяха отстъпили място на една спокойна, хубава дружба и след раждането на момичето бяха напълно забравени. Ем. Манов, ДСР, 428.
— Рус. дрязги.
ДРЯМАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дремя. Някои си всякий ден ся излежават по няколко часове или дремят, .. Покрай това такъво дрямане и лежане често докарват и домашни разправии. Й. Груев, КН 7 (превод), 10-11.
ДРЯМВАМ, -аш, несв., дрймна, -еш, мин. св. -ах и дрямна, дрймнеш, мин. св. дрямнах и дрймнах, св., непрех. Унасям се за кратко време в дрямка. Мама предеше чужда вълна, .. Вечер до късно въртеше вретеното, дрямваше за малко с опряна до хурката глава, но упорствуваше и изпридаше къделята. Г. Белев, ПЕМ, 122. Аз предложих на бай Ганя една от книжките си, .., но той любезно отклони предложението ми,.. и счете за по-практично да си дремне.
А. Константинов, БГ, 6. Почивка — ей я, би-ще зима. / Сега, не дремнал и се буди. П. Яворов, Съч. I, 45.
ДРЯМВАНЕ ср. Отгл. същ. от дрям-вам.
ДРЯМКА, мн. няма, ж. Лек, кратък сън. Унесен в своите блянове, той полека зак-люма и не сети как го обори дрямка. П. Тодоров, И I, 92. Захарина се бореше със съня и ту се унасяше в дрямка, ту започваше да мисли за нещо и мисълта я разсънваше. Ил. Волен, ДД, 80. Младежът се размърда, отвори очи, хвърли недоволен поглед към него, после се обърна на другата страна и отново клюмна в дрямка. Евгени също задряма. Д. Ангелов, ЖС, 547. От време на време [мама] се поразмърдваше, проверяваше дали не съм се развил и пак се унасяше в сладката предутринна дрямка. К. Калчев, ПИЖ, 85. // Унасяне в сън, желание за сън, за заспиване. Беше дошъл часът, през който всеки ден си поспиваше. Мига — мига да пропъди дрямката, после безшумно се вдигна и по чорапи прекоси джамията. Б. Нес-торов, АР, 118. Във влака беше много топло, а и при този монотонен шум едва пропъждах дрямката.
ДРЯН, дрянът, дряна, мн. дрянове, след числ. дряна, м. 1. Неголямо дърво или храст, което цъфти рано с жълти цветове, а плодовете му са дребни, червени, тръпчиви и зреят късно. Cornus mascula. През първите дни на великите пости, време, по което цъфти най-коравото дърво — дрянът, Павел Блажения тръгна из града да чисти гъсеници и да ашладисва. Елин Пелин, Съч. IV, 70. То [цъфти-дренче] е най-ранното песнопойче .., нали си е тука, съгледа ли да
