веднъж преставам да действам, да участвам в нещо, в някаква дейност; отдръпвам се. Петко: Утре онези ще ни искат сметка в училището. Пред меймурина и пред народа ще гледат да ни очернят.. Милан: .. Право, като ги слушам, аз таквози .. Да се дръпнем пак! Щом ний сме били най-голямото зло. П. Тодоров, Събр. пр II, 340-342.
ДРЪПВАНЕ!, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от дръпвам и от дръпвам се. Тя се заклати уплашена, извика и полетя към водата. В тоя същия критически миг Дончо я улови за дясната ръка и с едно дръпване, .., изтегли я на брега. Ив. Вазов, Съч. VIII, 93. Забеляза наблизо цъфнала волска опашка, отиде при нея, уви я около китката си и с едно дръпване я изскубна. К. Петканов, 33,
97. На служебната маса, точно под надписа „Не се пуши“ е седнал около 30-годишен мъж и снизходително разглежда посетителите между две дръпвания от цигарата. О, 1978, кн. 3, 16.
ДРЪПВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от дръпвам се. С едно силно дръпване Никола се изтръгна от ръцете на Богдана, втурна се към вратата и я отвори. — Вън! — .. — Вън от моя дом. В. Геновска, СГ, 540-541. На седмия ден от неговото пристигане, Бяла Черква с ужас се научи за дръпването на Гурка в Северна България. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 22-23.
ДРЪПНА. Вж. дръпвам и дръпну-вам.
ДРЪПНАТ, -а, -о, -и, прил. Разг. 1. Който е много своенравен, несговорчив в отношенията си с хората, като често се засяга, сърди и външно рязко показва това. Такава стана баба Спаса — дръпната и зла, като усойница. Ст. Даскалов, ПЯ, 94. Колката полежа сам, скочи и ги настигна. „Защо ли съм такъв дръпнат!“ — укори се той и обеща повече да не се кара. С. Чернишев, ВМ, 43. Какъв човек — учен, богат, то се вижда, че с милионите си играе като нищо .. И да ти кажа ли, вижда ми се малко... дръпнат. Й. Йовков, 04, 45-46. — Аз да си вървя, че да не изпусна Гаврил, обеща ми да ме откара до село с газката. Какъвто си е дръпнат, току-виж, ме зарязал... Ем. Ма-нов, ДСР, 115.
2. Който се отличава с острота, рязкост, своенравност. Дръпнато държание. Дръпнат отговор.
ДРЪПНАТИЧКО. Разг. Нареч. от дръ-пнатичък. Отговаря дръпнатичко.
ДРЪПНАТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Умал. от дръпнат. Тя ми изглежда малко дръпнатичка.
ДРЪПНАТО. Разг. Нареч. от дръпнат; рязко, сопнато. — Прибираш ли се. Койчо? Къдя си походил? — попита го тя тихичко. — По работа -отвръща той дръпнато — Ами защо си отворила вратника, та ще изскокне телето? — сопва се той и гледа я навъсен. Т. Влайков, Съч. II, 294-295. Пушка!... Ти само да си донесеш душата! — пристъпи баба Иваничка към сина си и като се загледа в купчината колети, дръпнато додаде: — Ей, а стига си приемал тези колети! Ил. Волен, НС, 26.
ДРЪПНАТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Разг. Качество на дръпнат; своенравност, сопна-тост. Омръзнала ми е нейната дръпнатост.
ДРЪПНУВАМ, -аш, несв. (остар.); дръпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, дръпнат, прех., св. Дръпвам. Стана със сега пет пътя как ма налага [мъж ми], та ми насажда кокалите, ама дяволско дърво ми дръпнува я? Г, 1863, бр. 6, 46. дръпнувам се, дръпна се страд.
ДРЪПНУВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар.); дръпна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Дръпвам се. Боят се започена и следу ваше са с голямо ожесточение и от двете страни и вече лявото крило на турската войска бе хванало да са дръпнува назад, но Баязит му долетя на помощ и го поддържа. С. Бобчев, СОИ (превод), 32.
Д РЪПНУ В АНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от дръпнувам и от дръпнувам се.
ДРЪПНУВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от дръпнувам се.
ДРЪСКАМ!, -аш, несв., прех. Диал. Дръстя. дръскам се страд.
ДРЪСКАМ2, -аш, несв.\ дръсна, -еш, мин. св. -ах, св. Диал. 1. Непрех. Побягвам, офейквам. Добре да го вида, а па он като дръснал, та ще си затрие дирите. СбНУ XIV, 195.
2. Прех. Дръпвам. И она, ка се приближила при него, бръснала го, та му изкарала белио дроб. СбНУ X, 158. дръскам се, дръсна се страд.
ДРЪСКАНЕ!, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дръскам1 и от дръскам се; дръсте-не.
ДРЪСКАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дръскам2 и от дръскам се.
ДРЪСТА ж. Диал. Валявица, тепавица; дръща. Любимото място за прочит ми беше още една височка моравка, .., засеняна от голяма върба и прохлаждана от гръмливата воденична вода, която чрез един бочен улей храни и една дръста. Ив. Вазов, Съч. XVI, 80.
О Ще ям дръста<та>. Диал. Ще ме бият.
— Англия има само флота — обърна се на всички страни Ангел. — По море е първа — подчерта авторитетно той. — Но по сушата — не, там не преде. Така че голяма помощ на французите няма да даде. И французите, сиромашкините, ще ядат дръстата. Г. Караславов, ОХ, 79.
— Друга форма: дръща.
