тур сат тв" трябва да им плаща авторски права. Вместо това оттам дръпнали шал-тера на програмите. ДТ, 2000, бр. 322, 12. Дръпвам / дръпна юздите (юздата) на някого. Разг. Ставам строг в отношението си към някого и не му позволявам да върши каквото си иска, да своеволничи. Добри
... Да дръпнеш юздите на Найдена или
ще изгуби облога. Р. Стоянов, М, 46. — Тук няма женска, няма мъжка работа. Трябва да й дръпнеш юздите и да не я разпускаш така! Иначе всички ще станем за смях пред хората. К. Кръстев, К, 104. Дръпва ми се / дръпне ми се водата (млякото). Разг. Списвам се, същисвам се. Еле на четвъртата нощ [кравата] се отели. Като го погледнах с осем глави, водата ми се дръпна, не знам какво да правя. И. Петров, ЛСГ, 30.
ДРЪПВАМ СЕ, -аш се, несв., дръпна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. С еднократно рязко движение, с дърпане се опитвам да се освободя, да се измъкна, отстраня от някого, който ме държи. Стоян хвана нежно момиченцето за ръка,.., но то се дръпна и по-силно се разрева. Елин Пелин, Съч. II, 170. — Поклон сторй, Нисторе, поклон сторй! — зашушна Войхна, като се гушеше зад широкия гръб на Райка и теглеше за ръката Нистора. Ала Нистор се дръпна. Ст. Загорчинов, ДП, 465. Ала е същия миг буйният кон се дръпна силно, повали поляка, що го държеше за юздата и полетя като вихър. Т. Влайков, Съч. III, 124-125. Лицето на войводата почервеня и ръката му стисна поводите. Конят се дръпна назад. Ст. Загорчинов, ДП, 179.
2. Отмествам се, отстранявам се бързо отнякъде (обикн. назад или встрани от мястото, където съм). "Сторете път! Дръпнете се! Дайте път!и—завикаха жените почтително и тихо. И. Йовков, Разк. I, 114. На прага се показа руса прислужница в тъмна рокля и малка бяла престлка. Тя се дръпна веднага назад и направи път. Ирина и Борис влязоха в предверието. Д. Димов, Т, 185. Най-после кавалите млъкнаха и Джевдет, като се боеше да не го забележи баща му, се дръпна от прозореца. Ц. Гинчев, ГК, 241. Петър се дръпна зад близкия плет и като тъпчеше неспокойно жилавия сняг, трескаво мислеше какво да каже на Нонка, как да я посрещне. И. Петров, НЛ, 28. И както се беше увлякъл в разговора, момъкът изведнъж стисна здраво пушката си и се дръпна като опарен назад. Г. Караславов, Избр. съч. I, 403.
3. Обикн. за войска, въоръжена група и под. — отстъпвам, оттеглям се. Когато всичко около мене беше гръм и дим, врясък и писък, плач и рев; когато войските се дръпнаха от позициите си и почти всичко живо беше излязло из града, аз, един от последните, възседнал на кон, обърнах гръб и се отправих към дома си. П. Р. Славейков, БП П, 15-16. Подир героическите битки при
Кара-Бунар и Нова Загора, .., генерал Гурко със своя ослабнал корпус и с няколкото си силно изронени дружини опълченци, се дръпна в Казанлъшката долина и превали Стара Планина. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 7. Цялата чета се бе дръпнала вече доста назад, лежаха още напред Кузман и, близу до него, Китан Щъркот. Д. Та лев, И, 512.
4. Прен. За кръв, пот, мляко и под. — махвам се, отстранявам се отнякъде; скривам се, изчезвам. Усети само, че острието парна рамото му.. На Стойко, види се, съвсем се беше дръпнала кръвта, няколко мига минаха, преди тя да започне да подлизва ризата и расото му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 183.
— Тя е мъртва, чуваш ли? Кръвта се дръпна от лицето на Васко. — Коя тя? — Ана! Ана! Ана! М. Грубешлиева, ПИУ, 95. Ръцете на Василица се впиха в престилката, руменината, която бе избила по бузите й, изведнъж се дръпна. В. Геновска, СГ, 194. Джупуна се върна, разседла коня, почака да му се дръпне потта и като го възседна гол, навлезе във вира. Ем. Станев, ИК I и II, 162. Нещастното се разплака, дигнато тъй грубо от трапезата си, ялова, обаче, защото от завчера млякото на майката се беше дръпнало, от страха. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 12.
5. Прен. Възразявам рязко на някого за нещо, реагирам остро; сопвам се. — Това не е политическа статия, стих е това, чувство... А стихът се ражда в порив, .. — Знам. И при все това поправете го, ако може. Инак трябва да се изхвърли. — Как? — дръпна се поетът. — Това стихотворение е ядката на цикъла! Г. Караславов, Избр. съч. II, 40-41. — В хората не вярва! — Вярвам! — дръпнах се нервирано аз. Др. Асенов, СВ, 95. — Аз, Димо — рече тя на чичо,
— днес имам голямо пране... Затова ти ще заведеш Кирчо и ще ме заместваш в училище. — Дума да не става, аз не съм учител — дръпна се той. ОФ, 1958, бр. 4190, 2.
6. Изведнъж се разсърдвам, засягам от нещо и обикн. давам външен израз на това, като се намръщвам, млъквам и под. Димо —.. Ще му кажат хората [на инженера]: ]1ругарю, язовирната ти стена не е здрава! Не върши работа! Той ще се дръпне и ще избяга от заседанието като разплакана ученичка! О. Василев, Л, 66. Да беше се обидил на него. А ти се дръпна, нацупи се.
Н. Каралиева, СМ, 46. —Ами .. такова сва-то, — заекна пак той — там, за Карагъозо-вата градина, за нея какво ще речеш? — Какво за Карагъозовата градина? — дръпна се изведнъж Юрталана, сякаш му замах-наха с коприва... Г. Караславов, С, 203.
7. Прен. Прекъсвам връзките си с някого, оттеглям се от някаква група, от някакво общество. — Дръпни се, те без тебе не могат. Нека познаят нуждата ти — сами да дойдат. Да плачат и скутовете ти да целуват. П. Тодоров, Събр. пр II, 392. // Из
