.. Човек, .. , който за всичко има свое мнение. Н. Каралиева, Н, 42.
2. Човек, който иска нещо много настойчиво от някого, досажда на някого с непрестанните си молби и искания. Не мога да се отърва от онзи дрънкач. Днес пак ме е търсил.
ДРЪНКОЛЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., не-прех. Диал. Дрънкам (в 1 и 2 знач.); дрънча. Стадата слизат от Голушница. Дрънко-лят звънци, засвириха щурците-жътвари.
А. Каралийчев, ПД, 13. Каруцата дрънко-леше по каменливия гръб на пътя, който като проснато платно сивееше сред тъмните ниви и ливади. М. Яворски, ХСП, 44. Там, гдето пътеката изоставяше лозята и се спущаше по наклонените ливади, дядо Кънчо спря и се вслуша притаено около си. Конските букаи все тъй дрънколяха, но нищо не се виждаше още. Ц. Церковски, Съч. III, 13. Един едър мъжага дрънколеше с някакви синджири из каруцата, а едно момче на петнадесетина години чулясваше конете. В. Ченков, 68.
ДРЪНКОЛЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дрънколя; дрънчене, дрънкане. Защо дойде, да я натъжават наново. Стресна я дрънколенето на каруца и забърза. М. Яворски, ХСП, 311. След толкова мръзнене по чужди пристанища, под дрънколенето на крановете и свирките на локомотиви Виячев се почувствува като поканен на бал още повече, че на столовете до стените седяха момичета. Н. Антов, В ОМ, 45.
ДРЪНКОТЕНЕ ср. Разг. Пренебр. Отгл. същ. от дрънкотя. Главата ме заболя от неговото непрекъснато дрънкотене.
ДРЪНКОТЙЯ1 ж. Остар. Дрънкулка. [Обуха] шалваре, широки като Черно море, с хилядо дипли и бръчки и претегнаха се със сърмен ючкур; а на ючкура бяха привързани дълги ремици, с пискюле и други дрънкотии за чибука. Н. Бончев, ТБ (превод), 12.
ДРЪНКОТИЯ2 ж. Остар. Дрънканица (в 3 и 4 знач.). Има ли нещо по-печално и по-обидно от „дипломатическите“ дрънкотии на г. Петрова, има ли нещо по-въз-мутително от ораторствуванията на г. Савова в казармите? Пряп., 1903, бр. 23, 1.
ДРЪНКОТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Пренебр. Прекалено много говоря, и то излишни, празни приказки; много дрънкам. Бягай посрещни човека, па си събирай устата. Сапикасвай се какво дрънко-тиш, че... Г. Краев, Ч, 129.
ДРЪНКУЛКА ж. 1. Пренебр. Женско украшение, накит — гривна, гердан, брошка и под. обикн. от прост материал; дрънкалка, дрънкало. Цял час продължи обирът. Месалът се препълни със скъпи гердани, .. и бешлици. Филчо събра краищата му, завърза ги, нарами го и отиде при конете... След първия набег спряха сред закрита поляна, не слязоха от конете. Филчо се оплака на шега: — Тия дрънкулки скъсаха дисагите ми! К. Петканов, X, 141. Ако е за него, той не би погледнал такива дрънкулки. Знае какво мисли за тях и дедец Светломир, но Диляна отколе желае такъв наниз. М. Сми-лова, ДСВ, 46. // Разш. Украшение, обикн. от прост материал. Завръщането на заре-занджиите става според наставленията на главния комендант. Конят му е подбран, богато окичен с дрънкулки и целия потънал в пот. Е, 1980, бр. 7, 3.
2. Дрънкалка (в 1 знач.).
ДРЪНКУЛЧИЦА ж. Умал. от дрънкулка; дрънкалчица.
ДРЪННА. Вж. д р ъ н в а м.
ДРЪНЧА, -йш, мин. св. -ах, несв., непрех. Дрънкам1 (в 1, 2, 3 и 5 знач.). Никога звънците на Мариновото стадо не бяха дрънчали тъй високо. И. Йовков, СЛ, 112. Святкаха тъмните облаци. При всеки гръм прозорците дрънчаха. Страшно беше! П. Славински, МСК, 62. Също така викаше гръмко и дрънчеше с оръжията си и другата половина на Кумановата дружина. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 250. И тогава, разбира се, почват да дрънчат телефони, почват разпрвии, закани, обещания. Най-после пари се намират. П. Вежинов, ЗЧР,
14. Насреща, по пътя за селото, сладко и мелодично дрънчеше мандолина. Ем. Станев, ЯГ, 17.
ДРЪНЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Дразня, предизвиквам. Докога ще дрънчите кучето?
2. Настойчиво моля някого за нещо, досаждам на някого за нещо. И щом се показваха пънчета прахан по върбите, мама се обръщаше към мене и казваше: — Преброй ги колко са и гледай да ги обереш навреме. Може да ги откраднат. Има да дрънчим после комшиите за едно въгленче огън в заем. Кр. Григоров, Н, 186. А бе, момичета, с тези ли дрипави престилки смятате да се покажете пред гостите? — С тях ами — рече Бисерка. —- От кога дрънчим за нови! Все няма. Сп. Йончев, РБ, 37-38.
ДРЪНЧЕ, мн. дрънч£та, ср. Диал. Умал. от дрън; бучица, бучка. Тюлев се наведе, набучи с вилицата дрънче сирене, смачка го между езика и небцето и чак след това се обърна към Ангел Милев. Г. Караславов, ОХ, 79.
ДРЪНЧЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дрънча; дрънкане. Някъде зад себе си чу дрънчене на бакър. Не се обърна, знаеше, че е старият, който отива да дои кравата. Й. Радичков, ГП, 78. Козарят надаваше грозни викове, тревожно и злобно лаеше кучката, а сред тая врява се чуваше дрън-ченето на хлопатарите, окачени по врато
