след нея, как ли не тровиха сърцето му! Такава станала, онакава станала, бре тук я видели, бре там я срещнали! Г. Караславов, СИ, 302. — Аз нямам право да използувам повече добрината ви... Половината град дрънка, че моят успех в „Никотиана“ се дължи само на вас. Д. Димов, Т, 84.
8. Прен. Прех. Разг. Настоятелно моля някого за нещо, искам настойчиво нещо.
— Нанко, а? Гледай го ти! Пак за служба ще ме дрънка, види се. Т. Влайков, Съч. II, 165. Пък и старата всеки ден го дрънкаше по за пет, по за десет лева и все за някакви незнайни харчове... Трябвало да си купи боя, трябвало да си купи сапун, фитилца за кандилото, макара, ширити, копчета. Г. Караславов, Тат., 190. дрънкам си възвр. от дрънкам в 4, 5, 6 и 7 знач. — Вуйчо, но миналата неделя, нали пак си посвири? — ..
— То не беше свирене — ей, тъй, дрънках си само! К. Петканов, ЗлЗ, 31. — Какво приказват, стрино? — .. — Дрънкат си хората. Нямат грях пред бога. Елин Пелин, Съч. III, 67.
ДРЪНКАМ СЕ несв., непрех. Разг. Обикн. с предл. с. Споря, карам се с някого, разправям се. Ама както и да е, .. се са поминува-ме, берекет версин! Кое с хората тука са дрънкаме, кое със земята са борим, кое с други работници са чоплим, ама се изкарваме по нещо. Т. Влайков, Съч. II, 120. Здраве да е , — си каза той, и, без да се дрънка или пазари, което не умееше и да прави, пристана на дядовата Митова дума. Т. Влайков, Съч. II, 113.
О Дрънкам като <воденичарско> кречетало; дрънкам като на воденица <та> кречеталото; дрънкам като <празна> воденица (мелница). Разг. Пренебр. Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки. — Думах му: стой, магарски сине! Не бутай дръвчето .. Не рачи да ме послуша. Отсече го, проклетникът... А Мото-вилата, като размахваше дългите си ръце... отмина и промърмори: — Какво ли ми дрънкаш като празна воденица! А. Карали-йчев, ПГ, 79. Дрънкам оръжие. Книж. Заплашвам с война.
ДРЪНКАМ2, -аш, мин. св. -ах, несв., прех. Диал. Разбивам, разчепквам вълна или памук. Често отивам аз през тия дни в от-луканата да гледам как халачите дрънкат вълната. Т. Влайков, Пр. I, 112. Дрънка бяла вълна, гледа черна. П. Р. Славейков, БП I, 152. дрънкам се страд.
ДРЪНКАНЕ!, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от дрънкам1 и от дрънкам се; дрънчене. От къщи се чува трополене на дърва и дрънкане на съдове — мама пали пещта и трябва да готви около огнището. Т. Влайков, Пр. I, 113. От време на време в къшла-та, където бяха затворени овцете, се разнасяше ситно дрънкане на звънче или хлопатар. Д. Ангелов, ЖС, 150-151. Чуеше ли се в Трявна тропот на кон, дрънкане на бричка или звън на файтон, всички или прилепваха глави до прозорците, или излизаха на портата да видят кой пристига. Д. Казасов, ВП, 46. Председателят,.., ограничи се само със сърдити махания към размирниците и с бясно дрънкане звънеца. Ив. Вазов, Съч. X, 74. От микрофоните се разнася някакво доста тъжно и съвсем нестройно дрънкане на китара. Б. Райнов, НН, 393. „Аз ви моля, ако изберете второто и кажете, че аз съм клеветник, то да не се ограничавате само с празни думи и дрънка-ния по вестниците, а, .., да искате наказанието им от надлежните власти.“ С, 1894, бр. 1497, 2.
32 Речник на българския език, т. IV
ДРЪНКАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дрънкам2 и от дрънкам се.
ДРЪНКАНИЦА ж. Разг. 1. Много силен шум от удряне на различни метални, стъклени и др. предмети. Иван събере децата си и децата от махалата, .., раздаде им тенекии, тепсии, бакърени сахани, .. Щом се зададе агитаторът, Иван дава знак и сам удря най-напред три пъти най-голямото тенеке, .. Децата започват, и се вдигне небивала дрънканица. Елин Пелин, Съч. IV, 262-263.
2. Пренебр. Лошо, неумело или небрежно свирене на някакъв инструмент. Може би вашите дрънканици на пиано .. и вашите бездушни песни, .., това да е вкусът ви.
В. Йонова и др., Б (превод), 20. — Мълчи! — срязва ме Едит. — Това е сериозен джаз, а не туист. — Не знам защо като е сериозен, трябва да бъде скучен... Тя само слага ръка на устата ми, заслушана с упоение в нестройната дрънканица. Б. Райнов, НН, 393.
3. Прен. Обикн. мн. Много и излишни празни приказки. Даде си вид на много заета — не й се слушаха в тоя час дрънканиците на Келепирица, имаше нужда да остане сама, да си помисли на свобода... Б. Несторов, АР, 266. — Ти си единственият опълченец от нашето село и аз ще направя всичко въ-зможно държавата да ти се отплати... — Сега ти остави тези дрънканици настрана, прибери си краставия кон и си върви при жената и децата. К. Петканов, ДЧ, 11.
4. Прен. Обикн. мн. Клюки, одумки по адрес на някого. — Та не е зле да се обадиш на другаря Ничев, да му каже и той .. да не взема под внимание тия дрънканици... Това е от злоба. Ст. Даскалов, СЛ, 68.
5. Разправия, караница с някого. Ще си отс-пи добре, ще се поразвлече вечерта и главоболието ще мине. Ще забрави и дрънканиците с работниците. Й. Гешев, ВТ, 124. Каква е тази дрънканица с брат ти! Вразумете се!
ДРЪНКАЧ м. Разг. 1. Човек, който много и излишно говори, и то обикн. празни приказки; дрънкало. Само лошото е дето има сред нас дрънкачи като Вуто Митрев
