нов, ВДБ, 62. И тогава модерната елха, окичена с чужди дрънкала и играчки ще ни бъде по-мила, щом сме забравили боговица-та със забодената свещ, вареното жито и благословията на най-стария. Р, 1927, бр. 237, 1.
3. Пренебр. Човек (мъж или жена), който (която) много и излишно говори, и то обикн. празни приказки; бъбрица, дрънкалка, дрънкач, лапацало. Едни го слушат и му вярват, други го подминават, защото го знаят какво дрънкало е. Г. Краев, СТ, 41. — Сега ти, разбира се, на всички ще дрънкаш какво е станало — каза най-после Банката! — Хайде де!... Защо ще дрънкам! — обидих се аз. — Не те ли знам какво си дрънкало... П. Незнакомов, МА, 114. Знам го много добре това дрънкало [съседа] и съм сигурен, че още отдалеч ще вдигне ра-душно ръка и ще ме спре. Б. Райнов, НН, 361. Еле пък Тончо, като викна пред Дойнов: „Аз ли съм мъж на жена си или не съм! Мене ли ще слушате вие или разни дрънкала?!“ Ст. Даскалов, СЛ, 390.
ДРЪНКАЛЦЕ, мн. дрънкалца, ср. Умал. от дрънкало (в 1 и 2 знач.).
ДРЪНКАЛЧИЦА ж. Умал. от дрънкалка (в 1 и 2 знач.); дрънкулчица. Купих една дрънкалчица за бебето.
ДРЪНКАМ1, -аш, мин. св. -ах, несв.
1. Непрех. За предмет, обикн. метален или стъклен — издавам звънливи или остри и отсечени звукове при удар, разклащане или при движение; звънтя, дрънча. Весело звънче кротко и равномерно дрънкаше и пееше като щурче надалече из свежия въздух. Елин Пелин, Съч. II, 43. На едното рамо и дълбоко заголената й шия бе метната синя лисица, над китката й дрънкаха много гривни. М. Грубешлиева, ПИУ, 160. Тесният божи храм се изпълни със странни богомолци, чиито ножове лъщяха от блясъка на свещите и сабите им дрънкаха по църковните плочи. Л. Стоянов, Б, 118. Дебела китка ключове дрънкаше на пояса й. Ст. Загорчинов, ДП, 173. Някъде си дрънкат чаши, тракат чинии. Л. Стоянов, X, 59. По котлите й, кат дрънкат, / че е тя угажда. / По гласа я той разбира. / По стъпките сяща. Ив. Вазов, Съч. IV, 6.
2. Прех. и непрех. Правя някакъв предмет, обикн металически, да издава звънливи или остри и отсечени звукове, да звънти, обикн. като го удрям или разклащам, разлюлявам; дрънча. Една жена се отдели от реда на ве-ячите, взе гребло и загриба зърното. Кършеше снага, протягаше ръка с греблото и дрънкаше гривни. К. Петканов, СВ, 130. Там, до книжата, се белее никелово звънче, което той дрънка, когато му потрябва писарят или някой от слугите. М. Кремен, СС, 141. По два пъти на ден профучаваше [брат ми] през селото и дрънкаше със звънчето, колчем минеше покрай къщата на
Дочоолу. К. Калчев, ПИЖ, 95. Конете се връщаха към село, дрънкаха с букаите си и, .., бързаха да намерят под някоя "сянка убежище от жегата и от мухите. Й. Йовков, Ж, 150. Не ставай рано пред зора, / не ходи, либе, за вода. / Не дрънкай менци ковани, / не троши златни колани. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 59.
3. Непрех. Разг. За струнен инструмент като китара, мандолина и под. — издавам звукове и мелодия; свиря, дрънча. Телефонните жици съскаха в тъмнината, наблизо дрънкаше китара. Й. Стоянов, ПД, 24. Насреща, по пътя за селото, сладко и мелодично дрънкаше мандолина, тънко и ясно гласче отмерва строфите на някаква песен. Ем. Станев, К, 18.
4. Непрех. Остар. Свиря на струнен инструмент (като китара, мандолина и под.). Горо-ломов беше весел, радостен, луд. Той пееше, дрънкаше на китара, декламираше, гледаше към звездите, въздишаше. Й. Йовков, ПГ,
148. После грабваше заветната си булгария и дрънкаше с неподражаемо изкуство. Ив. Вазов, Съч. VI, 164. Кой го не е видвал по сватбите заедно с другите свираче като дрънка по голямата сантура? Т. Влайков, БСК II, 175-176. — Тю, майка му стара, една бранна песен не изпяхме да се разбере, че сме мъже — и забравил се от възмущение, Сокол плю на пода. — Дрънкахме на китара и арфа, поне гайда да беше пропяла. М. Смилова, ДСВ, 62. // Разш. Пренебр. Свиря лошо, неумело или небрежно на струнен или клавирен инструмент. По цял ден дрънка на пианото. Вече не мога да го слушам. А Аз не мога да свиря добре, дрънкам само.
5. Непрех. Разг. Обаждам се по телефона; звъня2. Днес цял ден е дрънкала по телефона на различни хора.
6. Прен. Непрех. и прех. Разг. Пренебр. Приказвам, говоря много, и то празни приказки; дърдоря, бърборя, бръщолевя. Догански, .., непрестанно дрънкаше и му задаваше въпроси, на които, за щастие, не чакаше отговор. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 143. — Хайде, хайде, стига дрънка! — спря възраженията му Филип. — Ще дойдеш ли с мене! П. Стъ-пов, ГОВ, 85. Ванко кипна: — Стига си дрънкал глупости, чичо. Имота, та имота! Изгорели са за твоя имот. М. Грубешлиева, ПИУ, 233. — Вдругиден ще жънем при крушата. Ечемикът се рони. Миряна се разсърди... — А бе аз ти приказвам важни работи, ти ми дрънкаш за ечемика. Ем. Станев, ИК I и II, 191.
7. Прех. и непрех. Говоря обикн. неверни неща по адрес на някого или за нещо; одумвам някого или нещо, без да съм прав. — А сега на работа! Ти се учудваш може би, че не виждаш динамото и всички ония неща, за които са ти дрънкали — .. — но това не бива да те отчайва. Б. Райнов, ДВ, 213. Повъртя се тя, похлопа тук, похлопа там, и замина за Пловдив. Какво ли не дрънкаха
