вете на козите. Ем. Станев, ЯГ, 75. По шосето премина с весело дрънчене каручка. Л. Галина, Л, 33. — После чух и дрънченето на синджирите на тъмничната врата. И пак светна. Друг беше влязъл в тъмницата. А. Дончев, ВР, 246. Внезапно звънецът силно издрънча, .. Дрънченето се повтори и Ната се затича към коридора. Ст. Дичев, ЗС П, 362.
ДРЪНЧЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дрънча.
ДРЪНЧЙЛКА ж. Диал. Пренебр.
1. Много слаба, мършава жена. Станала дрънчилка. П. Р. Славейков, БПII, 130.
ДРЪП междум. Разг. В сказ. функция: дръпвам. Тъкмо Иван надникна в стаята, а кученцето — дръп за крачолите. Н. Кирилов, ПД, 57.
ДРЪПВАМ, -аш, несв.; дръпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. дръпнат, св., прех. 1. С рязко, бързо движение дърпам, потеглям някого или нещо веднъж, еднократно или няколко пъти (обикн. в посока към себе си). Площадът се изпълва с народ .. Оглеждат ме учудено .. Някой ме дръпва за ръкава. — О! Драги! Я гледай. Как тъй? Откъде? Л. Стоянов, X, 164. В това време Ефрем старшият, който и без това беше ядосан .., се спусна към Живка, възмутен, .., и го дръпна силно за ръката. И. Йовков, Разк. II, 84. Научих се да стрелям с моята флоберка. Не мигах и не жумях, когато дръпвах спусъка, хладнокръвно и бързо се прицелвах. Ем. Станев, ЯГ, 33. После посегна към стряхата, хвана една дъска, що стърчеше, дръпна я. Ив. Вазов, Съч. VI, 63. Той така дръпна юздата, че атът му скочи на задните си нозе, уплашен и помете каменистия двор с дългата си опашка. Д. Талев, И, 329.
2. С бързо и рязко движение, с дърпане измъквам, изваждам, изтеглям нещо от някъде. Джевдет си сне бърже ръката от челото, дръпна ятагана из капията. Ц. Гинчев, ГК, 384. Орце дръпна чекмеджето на масата, извади няколко ракиени чашки. Д. Сп-ространов, С, 168.
3. Отмествам нещо от някъде обикн. с дърпане, теглене. Стажантът бързо дръпна стола си назад, изправи се и ниско иУ се поклони. Д. Калфов, Избр. разк., 365. — Господа, предлагам да дръпнем масите край стените, за да освободим паркета за танци. X. Русев, ПС, 109. Дръпна джезвето от печката и го закачи на гвоздея. М. Грубешлие-ва, ПП, 128. Геракът заведе кмета при леглото си, дръпна шареното чердже пред него и повдигна една от плочите. Елин Пелин, Съч. III, 61. // Вдигам, събирам завеса, перде и под. от някъде, обикн. от прозорец, врата, отвор, за да ги открия, отворя. Дръпвам завесата и поглеждам на къра. Ив. Вазов, Съч. XII, 3. Сама с децата на брата си в колата, тя бе дръпнала завесата, за да го види. Д. Талев, И, 40. Дръпни пердето да влезе слънце. Н Отстранявам, отмествам или измъквам, изваждам отнякъде (ръката си, крака си и под.). И тъкмо учителят да го удари, то си дръпва ръката и я скрива зад гърба. Т. Влайков, Пр. I, 218. Той се завъртя край колата, започна да отброява снопите ръжена слама и да опипва под тях, но изведнъж дръпна ръката си, сякаш бе напипал змия. Д. Ангелов, ЖС, 310. Той не знаеше какво още да каже в тоя тържествен час и току се наведе да целуне ръка на баща си. — Ти .. Какво?! — дръпна сърдито ръката си Чибук. Д. Талев, СК, 97. Кончето отново се уплаши и рязко дръпна главата си. Ст. Загорчинов, ДП, 497.
4. С дърпане отвеждам някого, правя да се отмести, отдръпне на известно разстояние от мястото, където е бил. Атанас Щерев дръпна стареца настрана и без да му пояснява каквото и да е, попита го дали могат да останат в къшлата му през тази нощ да си починат. Д. Ангелов, ЖС, 152. — Ако не бях те дръпнал, земята щеше да те за-сипе. Л. Стоянов, X, 17. Разпоредителят Ганчев, .., ме чакаше на горния край на стълбите: той веднага ме дръпна в актьорската стая. М. Кремен, СС, 87. Стигнаха брега. После съвсем близо затрещяха пушки и младежът я дръпна зад един голям камък. П. Вежинов, НС, 159. — Хубене, гледай коня на госпожицата. Дръпни го под навеса и му дай сено. Й. Йовков, ЧКГ, 187.
5. В съчет. със същ. черта, линия и под. Прокарвам, начертавам (черта, линия и под.); тегля. Марин се навеждаше, натискаше линийката, дръпваше черта с подострения молив и отново позапитваше госта. Кр. Григоров, Н, 72. Под цифрата написа 31 и след като дръпна черта, получи цифрата 12. Д. Кисьов, Щ, 412. Тя прилича на оная кокошка, с която ние като деца си играехме: дръпнем й един кръг с тебешир, наврем й човката в линията през сред. П. П. Славейков, Б, 109.
6. Прен. Привличам, въвеждам, включвам някого в нещо. Дали не се готвеха да ограбят някого? Само туй му липсваше — да го дръпнат и него за съучастник. Не, тая няма да я бъде! Зер им е съучастник професорът, като пътува заедно с тях. П. Вежинов, ДБ, 55. — Че и Боримечката намери време да се жени... — каза с досада Остенът; - да не беше това щяхме и него да дръпнем. Планът на отмъщението беше такъв: щяха да завардят пътя. Ив. Вазов, Съч. XXII, 192.
7. Непрех. и прех. Поемам, поглъщам някакво количество, обикн. цигарен дим, течност, питие и под. Сега повече от жаждата, .., го измъчваше друга страшна жажда — към мъничкото огънче на цигарата, което светулкаше в мрака — ту по-силно, когато онзи дръпваше, ту по-слабо. П. Вежинов, ДБ, 199. Бузестият почака търпеливо да
