ДРЪГЛЯШ м. Диал. Дръглаш; дръгел. Как можа да намериш тоя дръгляш — плесна тя плешката в отсрещната стена. Т. Харманджиев, КЕД, 169. Защо си ми купил тоя дръгляш, тва не йе за ядене. СбНУ XIV, 195. Защо си фрлил там тоа дръгляш, та йе сбрал пцетията. СбНУ XIV, 195.
ДРЪГНА, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. дръгнат, несв., прех. 1. Разг. Чеша на едно или на повече места тялото си много силно, до разраняване. Какъв дар щях да приема, ако бях уловил някого [комита], казваше други и си дръгнеше бръснатата глава. НБ 1876, 173.
2. Диал. Снемам с дръглец семето на лен или коноп от стъблата им (Н. Геров, РБЯ).
3. Диал. Очиствам от дребния паздер ленени или конопени повесма. Я дръвца да докараш, я, — каза стрина Колевица, .. и продължи да дръгне повесмата. Елин Пелин, Съч. II, 100.
4. Диал. Много настойчиво искам нещо от някого. — Сега разбирам защо ме дръгнеше всеки час за пари... Аз и майка ти от залъка си деляхме, та да хрантутиш такива кисци!... Ив. Вазов, Съч. XI, 156. дръгна се
I. Страд. от дръгна във 2 и 3 знач.
II. Възвр. от дръгна в 1 знач. Още на първата среща Ушаклият почна наставнически: — Няма да гледаш в очите богатите хора! Забранявам ти да подсмърчаш или да се дръгнеш. Това не е прието. А. Каралий-чев, ТР, 175. Станкул усети, че някой го жили с коприва. По глезените, по ръцете, по тила — навред. Дръгне се — полза никаква. Можеш ли да се отървеш от дървеници с чесане! Ст. Марков, ДБ, 340. Сивобе-лезникавият прах прониква в дрехите и своеобразната му острота дразни кожата ни. Ние се дръгнем като въшливи и си подхвърляме закачки и шеги. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 36. Докато добитъците лежаха из затопления обор или се дръгнеха по яслите, в задимената и мръсна стаичка на гледачите беше шумно и весело. Ст. Марков, ДБ, 18.
ДРЪГНЕНЕ, мн. няма, ср. Разг. и диал. Отгл. същ. от дръгна и от дръгна се.
ДРЪЖЕ, мн. няма, ср. Събир. Диал. Стъбла (на слънчоглед, царевица, дини, тикви и под.). — Сама-саминка до прозореца в къщи и аз, гледах в насрещни градини как по слънцето въртят от сутрин до вечер високо дръжъе слънчогледите. П. Тодоров, Събр пр II, 154. Дините, посипани с бял прашец, приличаха на русоглави девойки, които бяха налягали и заспали в дръжето. А. Каралийчев, НЗ, 68. В градината на Агрономическия факултет видяхме присадените дини върху дръже на кратуни. ОФ, 1950, бр. 1833, 4.
ДРЪЖКА ж. 1. Част на сечиво, уред, съд или друг предмет, за която той може да се хване, да се държи; държало. Стоян се полюшва, едва що не пада от оградата и потреперва, дългата дръжка на секирата му, надяната на ръката, тихо се чуква в някой камък. Д. Талев, ЖС, 17. Два меча се удариха един о друг и двата се счупиха чак до дръжката в яките ръце. Ст. Загорчинов, ДП, 434. Задъхана, стискайки до премаля-ване дръжката на маузера.., тя видя как няколко полицаи, .., притичаха вдясно покрай оградата. Д. Ангелов, ЖС, 282. Сръчно наточи от новата бъчва половин кана пенливо кехлибарно вино, напълни шишенцето на доктора, а за себе си наля една бирена чаша с дръжка. А. Каралийчев, НЗ, 103. Дръжката на вратата е по-висока от главата й. Тя се надига на пръсти и натиска с две ръце. 3. Сребров, Избр. разк., 221. Дръжка на лопата. Дръжка на мотика. Дръжка на тиган.
2. Стъбло на някакво растение (обикн. на цвете). По целия северен скат на Вежен блика вода. Тук растат едри сини цветя и вечният вятър люлее високите им дръжки.
Н. Тихолов, ДКД, 64. — Ето го и киселека! .. — Познаваш го, нали? С дългите червеникави дръжки и с двете остри ушенца отстрани. Т. Влайков, ПР. I, 204. В голямата дупка се търкаляха ръждясали парчета от бомба и стърчаха няколко изсъхнали дръжки на миналогодишен слънчоглед. Д. Кисьов, Щ, 252. От завоя, по целия път до Атина, грамадните кактуси са вдигнали високи 5-6 метра дръжки, с пъпки на върха. К. Константинов, ПЗ, 217. // Тънка част към плод или листо, която го свързва с клона на растението; опашка. Някои късаха черешите без дръжки и той им казваше: — Така не може. По-добре почивайте, отколкото да зяндисвате зайрето. К. Григоров, ПЧ, 140. А водните лилии почиват / на слънце из сънни блата, / през лятото бързо обшиват / отгоре водите с листа, / а долу змиите любовно прегръщат / стъблата и крехките дръжки. М. Петканова, КС, 42.
3. Само мн. Като частица. Разг.Пренебр. За означаване, че нещо, което се казва, не отговаря на истината, не е вярно. — Имали особени инсталации тези блокове! — говореше той. — Дръжки! Водопроводът в цял свят си е водопровод. Ако ще да е в Токио, ако ще да е в Долни Дъбник. Ч. Шинов, ОТ, 29-30. Тя каза, че ще напише работата си до края на месеца. — Ще я напише, дръжки! О Има си крушката дръжка. Разг. Употребява се, когато трябва да се посочи, че съществува някаква причина, налице е някакво основание, някакъв повод за нещо или за да се говори, да се твърди нещо. Омразата на инструктор Дишлиев се оказа не случайна. Имала си крушката дръжка. Разбрал, че няма да се върне бохемският му летешки рай, реши да стане предател. Ас. Станоев, П, 74.
