ДРЪВЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от дърво (в
1, 2 и 4 знач.); дръвце. Пътечката закриво-личи и ни изведе на голяма поляна, на която имаше едно-единствено дръвче. Как беше попаднало тук, такова мъничко, с тънко стъбло и нежни клонки между старите мрачни борове! Ст. Христозова, ДТСВ, 71. Той се радваше на цветята, на растежа на дръвчетата, които бяха насадили. Д. Та-лев, ЖС, 103. И когато навлязохме в Илан-лъшката гора, като видях младите дъбови дръвчета с къдрава шума, .., изведнъж ми стана ясно, че оттук нататък тоя път никъде другаде не води, .., освен на Анти-мовския хан. Й. Йовков, В АХ, 102-103. Обикаляше около къщите, около плетищата и дето види дръвче, чуканче, клечка — събира ги. Й. Йовков, АМГ, 63. Две-три сухи дръвчета дадоха сила на огъня, огнището пламна и суровите главни засвириха още по-високо. Г. Караславов, С, 224-225.
◇ Божо дръвче. Божо дръвце.
ДРЪВЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. галъов. от дръвче. Прегръщам дървото. Дърво, дървище, корен мой, дърво, дръвченце, хи-лядинче, аз съм тук, за да те чувам. Й. Вълчев, РЗ, 174. Големите дървета по нашите гори и те са били някога малки дръв-ченца. Д. Блъсков, У (превод), 1871, 229.
ДРЪГАЧ м. Диал. Дърдавец. Наоколо неуморно и еднообразно свиреха дръгачи. Елин Пелин, Съч. III, 50-51.
ДРЪГЕЛ м. Диал. Дръглаш. Нему се сторило, че е зимано от сеното им. „Това нящо измекерина ще го е крал за своя дръ-гел“, си помислил той и отишъл у Панчови. Т. Влайкови, Съч. II, 117.
— Друга форма: д р ъ н г е л.
ДРЪГЛА! ж. Разг. Пренебр. 1. Много слабо, дръгливо, мършаво женско животно.
— Виж я, мари, сякаш не е на Фъца перачката изтърсака.. — Ама и хубавичка си е...
— Ами-ами... хубава. Хубавият чул и дръг-лата на ат обръща. Ст. Чилингиров, ХНН,
129.
2. Много слаба, дръглива, мършава жена. Как можа така да ме излъжеш! Да ми кажеш за тази дръгла, че е хубава.
ДРЪГЛА2 ж. Диал. Клопка за ловене, обикн. на белки и лисици.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДРЪГЛАШ м. Диал. 1. Пренебр. Дръг-льо (в 1 и 2 знач.); дръгел. — Бихме цар Костадина и го закопахме .. — Умря ли царят? — Куцият дръглаш излязъл да дели мегдан с лъва! Ив. Вазов, Съч. XXI, 30.
2. Много слабо, жилаво месо от мършаво животно (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Мърша, леш; дръгел (Л. Андрейчин и др., БТР).
— Друга форма: д р ъ г л я ш.
ДРЪГЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Дръглив. Баща му се до днес на дръглест кон развява / по панаирите: джамбазин си е той. К. Христов, Йзбр. ст, 161.
ДРЪГЛЕЦ м. Диал. Уред, приспособление за ронене семето на лена или конопа от стеблата на растенията.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРЪГЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е много слаб, изпосталял, мършав; дръглест. Дръгливото конче я теглеше с мъка, а господарят му го биеше и псуваше безмилостно. Д. Димов, Т, 224. Надявах се да видя тука вече насъбрани най-хубавите, прочутите коне на селото, а заварих дръгливите кранти и кокалести кобилки на най-големите бедняци. Д. Калфов, Избр. разк., 239. Нивите бяха слаби, но и воловците кретаха по лехите толкова слабосилни и дръгливи, че често пъти падаха от немощ в браздите. А. Каралийчев, С, 176-177. Откъм завоя в уличката се зададе дръглив сиромаш-ки пес. Т. Харманджиев, КЕД, 77. Той беше облечен в бяло хъшовско облекло, добре прилепнато на дръгливото му тяло. Ив. Вазов, Съч. XXII, 90.
ДРЪГЛИВИНА, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от дръглив; дръгливост, мършавост. Слабите и клекавите добичета и за това требува по-късно да ся пущат за заплодяване, зачтото инак не само тии щат останат слаби, но еще и на потомството ще ся предаде дръгливината им. Лет., 1874, 271-272.
ДРЪГЛЙВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от дръглив. Конят е дръгливи-чък. Не ми се харесва.
ДРЪГЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от дръглив; мършавост.
ДРЪГЛЬО, мн. -вци, м. Разг. Пренебр.
1. Много слабо, дръгливо, мършаво животно. Един гладен вълк видял в една ливада кон... Отишъл той при коня и му казал: —Добър ден, дръгльо! Елин Пелин, ПР, 135.
2. Много слаб, дръглив, мършав мъж.
3. Диал. Нечист човек, който често се чеше, дръгне (Л. Андрейчин и др., БТР).
ДРЪГЛЯСАМ. Вж. дръглясвам. ДРЪГЛЯСВАМ, -аш, несв.\ дръглясам, -аш, св., непрех. Диал. Много отслабвам, ставам дръглив.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДРЪГЛЯСВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дръглясвам.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДРЪГЛЯ СЕ, -иш се, мин. св. дръглих се, несв., непрех. Диал. Карам се с някого; дърля се. Циганките привлякоха вниманието му .., те се дръглеха с тюрмаджията, напираха към вратника, караха се на децата и вдигаха невероятнва врява. А. Хрис-тофоров, А, 132.
