ща. Ив. Вазов, Съч. XV, 6. Хоп, дсол, хоп! И хорото се друскаше и мяташе. Ив. Вазов, Съч. XXV, 19.
ДРУСКАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от друскам и от друскам се; друсане. Колата с голямо друскане и тряскаме отмина нататък с пътника си. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 129.
2. Отделен тласък, разтърсване, разклащане на предмета, който извършва това действие; друсване, друсък.
ДРУСЛА ж. Диал. Отпусната, дебела жена, чието тяло се люлее, друса при ходене.
◇ Баба друсла. Диал. Болестта треска.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРУСЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Обикн. за превозно средство — който друса. Друсливата талига го пое от станцията Баня-Костенец и го понесе през храсталива поляна към Костенец. Ив. Вазов, Съч. IX,
216.
ДРУСЛЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Отпуснат, дебел мъж, чието тяло се люлее, друса при ходене.
ДРУСНА. Вж. д р у с в а м.
ДРУСЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Рядко. Само ед. Друсане, друскане, тръскане. Непрекъснатият гърмеж на влака о чугунените релси, .. и друсъкът, унесоха и Байрякова. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 10.
2. Отделен тласък, разтърсване, друсване, тръсване. Трамваят ненадейно спря с един голям друсък. Ив. Вазов, Съч. XI, 74.
ДРУЧКО нареч. Диал. Другичко. — Така може! На покойния си бащица позволявам да влезе в стопанството. Ехе, на онзи свят е по-дручко. И. Петров, МВ, 39. Друч-ко си е .. да живееш между влиятелни хора. Р. Сугарев, СС, 151.
ДРУЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Другичък. Нали знаеш, бяха свикнали да си копаят свободно от реката и общинските земи, та когато най-напред ги възпряха, надигнаха се като бесни. Ама на кого глобица, на кого актец, на кого нещо дручко, и усмириха се хората. Г. Карасла-вов, Избр. съч. II, 185-186.
ДРЪВНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Пън, върху който се секат дърва. В Топола пристигна рано, .. Завари жена си да сече дърва на дръвника. К. Петканов, X, 156. Той дялкаше нещо на дръвника и като видя Нена такава, остави работата си и я срещна чак на портата. Елин Пелин, Съч. II,
147. По-добре сама да насече буковата вършина. Взе нащърбеното секирче, замахна несръчно над окълцания дръвник. Цв. Ангелов, ЧД, 6. Аскерите хванаха стареца и го повлякоха към двора.. — На дръвника! — заповяда юзбашията и посочи сухия пън, на който сечаха дърва. М. Марчевски, П, 15.
2. Място в селски двор, където са подредени, натрупани дърва за горене; дърварник. Момчетата .. гледаха да угодят на кехая-та, .., та затова се завтекоха като сърни на дръвника и донесоха по един наръч дърва — сухи върбови върхари. Ц. Гинчев, ГК,
65. Зад листницата се издигаше голям дръвник със сухи дърва за огрев. К. Калчев, ПИЖ, 92. — Дръвникът е най-сигурното място... Никой няма да вземе да го разхвърля съчка по съчка... — Половината скривалища на Югла са под дръвниците — възразяваше му Милор. Г. Мишев, ЕП, 259. И оттогава с войници тръгна по реквизиции: търсят по килери, .., по дръвници. Ил. Волен, МДС, 7.
3. Диал. Наръч от нарязани и нацепени дърва. Тя упрекна своите си, ала не им се разсърди, като знаеше, че стопи половина дръвник, а вечерята още не бе готова.
Н. Нинов, ЕШО, 43.
4. Прен. Разг. Грубо. Тъп, глупав, невъзпри-емчив, недодялан човек; дърво. Поручикът вяло и някак отчуждено отдаде чест. Бал-чев кипна. Тоя дръвник едва сега забеляза чина му и се досети да козирува. Ем. Станев, Ик III и IV, 470. Ама е идиот тоя Илия Селимски! Гледай какъв дръвник ми е изпратил. Ти му приказваш едно, той си знае неговата. В. Нешков, Н, 366. Георгиев скача и крещи невъздържано: — Дръвник! Ти си един дръвник, който не вижда по-да-лече от носа си. ЛФ, 1958, бр. 35, 1.
ДРЪВНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от дръвник (в 1 и 2 знач.).
ДРЪВЦЕ, мн. дръвца, ср. 1. Само ед. Умал. от дърво (в 1 знач.); дръвче. Момчето приседна под самотното дръвце край пътя. Цв. Ангелов, ЧД, 159. Тук брегът е нисък и песъчлив, никъде не се вижда нито едно дръвце, нито едно стръкче тревица. М. Марчевски, ОТ, 27.
2. Обикн. мн. Умал. от дърво (във 2 и 4 знач.); дръвче. Есен ще гледа най-напред да си купне дръвца и ще викне да й ги насечат. Т. Влайков, Съч. II, 291. — Булка — рече старата на Тошка, — иди донеси още някое дръвце, стана ми студено, пък и Ваньо да се постопли малко. Г. Караславов, Т, 228. После майката излезе от стаята и се върна с наръч тънки дръвца. Б. Несторов, СР, 16 .В къщи нямаше клечка огън, та събрах малко дръвца от корията. К. Петканов, СВ, 13. Щом нагази дълбоко навътре [в гората], обзе го чувството, .., че може да си набере сухи дръвца за през зимата, без да го е страх от Мито Пецов. Т. Харманджиев, КЕД, 187.
◇ Божо дръвце. 1. Бот. Подобно на кипарис иглолистно декоративно дърво, отличаващо се от западната туйя по безкрилите семена. Тйу]а опеЩаНв. 2. Диал. Храстовидно растение от рода на пелините, използвано в производството на бира; миризилив пелин.
