Манов, БГ, 140. Намери неголяма кошничка и я подаде на Ведена. — Друсни малко ябълки, напълни я, че утре му ги занеси — бъбреше тя. Ст. Марков, ДБ, 411. Друсвам глава А Друсвам рамене.
2. Разг. Обикн. с частицата му и в съчет. с хоро и под. Поигравам, изигравам (хоро и под). — Дико, я надуй кавала, че да му друс-нем едно хорце! К. Петканов, ЗлЗ, 265. Ставай, Еленко, да му друснем една ръченица по нашенски! Ст. Дичев, ЗС I, 141. Музиката засвири хоро. — Я да му друснем и ние _ скочи Вандо. Ст. Даскалов, СЛ, 411. Ех невидяло се пусто хоро, / дето невеста с момите му друсна! К. Христов, Кр, 65.
3. Разг. Със съществителни, означаващи музика за игра, обикн. за народен танц — изсвирвам, засвирвам игриво, буйно. — Ей малкия, я друсни една ръченица, че да ни дойде сърце на място! Оркестърът засвири ръченица. П. Незнакомов, СМ, 62. От зелената вие на Родопите / вижда се Смолен в дълбокия ров; / откъм Волга дочува се тропота — / гайда е друснала ситно хоро. Ламар, СГ, 95.
4. Разг. Удрям силно веднъж или изведнъж. Аз, брат, веднъж двама стражари обезоръжих и ги доведох чак в Равна гора при командира, а той, знаеш ли, взе че ги пусна. Не ми позволи даже да ги понатупам.. Все пак аз успях тайно от него да им друсна по един юмрук. М. Марчевски, МП, 138. „Не заблуждавай, а кажи / защо свинята пусна, / за тия глупави лъжи / с приклада ще те друсна.“ Т. Харманджиев, П, 96. — Той отпусна поводите и понечи да ги друсне върху гърба на кобилата, но лекарят махна с ръка да почака още малко. Г. Караславов, Избр. съч. II, 106. // Разш. Бия, набивам. Беше се разсънил съвсем и крачката му бе твърда .. абдалът му неден, помисли си Ла-зев .. Така го друснах, че ще ме помни! Й. Попов, СЛ, 143.
5. Разг. Пренебр. Обикн. в съчет. със съществителни, означаващи вид наказание. Налагам, определям на някого наказанието, означено от съществителното. — Няма ги още циганките — рече мрачно гледачът.. — ще им друсна по пет дена глоба. Г. Мишев, ЕП, 28. — Като те арестувам аз тебе и ти друсна един акт, ще видиш ти как се удря пес-тница! Й. Радичков, ББ, 42. Началник на трудовата повинност стана някакъв жесток човек, .. тръгваше из плаца да гледа кой му козирува накриво, за да му друсне арест. В. Цонев, ЕВ, 84-85. Те [родителите ми] искаха да ми друснат освен гимназията още пет години зубрене в университета. Г. Крумов, Т, 43.
6. Прен. Разг. Казвам неочаквано нещо, обикн. невъздържано или неприлично, грубо. — Бяхме си пийнали, закачаха ме нещо за трактора, а аз взех, че друснах направо: „Да ми е да пусна една бразда, ама дълга, дълга — от наше село чак до Горнево, през цялата мера.“ П. Велков, СДН, 280. Заяд-лицата друсва една псувня по адрес на американците. Ст. Даскалов, ЕС, 102. // В съчет. с критика. Направям, отправям някому (критика). — Да им [на комбайнерите] друснеш една критика .. Аз и на председателя казах, а той се смее. Кл. Цачев, СШ, 112. друскам се, друсна се страд. Савата продължи все така безстрастно: — Трябва да се друсне глоба на шофьора, за да се научи! Ив. Хаджимарчев, ОК, 231. друсвам си възвр. от друсвам във 2 и 5 знач. Друсвам си кошница сливи.
ДРУСВАМ СЕ несв.; друсна се св., непрех.
1. Друсам се веднъж или изведнъж (в 1 знач.). — Ръченица! — провикнаха се всички и, преди музиката да засвири, краката бяха готови вече .. И още при първия звук кръгът се друсна, понесе се, заизвива се из широкия двор като смок. Г. Караславов, С, 103.
2. Разг. Сядам или падам изведнъж отпуснато, тежко. Цеца се друсна на леглото си, като цъкаше, слисана и победена от хладнокръвието на другата. Б. Болгар, Б, 45. Тя седна на беловината, друсна се и весело заприказва: — Нека ти е зле! Мекичко. Ох, ох, мекичко! — пак се друсна тя. Ил. Волен, БХ, 135. Той се друсна на тревата и започна да разопакова раницата.
3. Прен. Диал. Казвам нещо, отговарям някому с груб и сърдит тон; сопвам се, тросвам се. — Човекът е изплашен от околийския началник .. пита дали чичо Киро си е у дома. — Няма го! — друсна се с досада Ки-ровица и хвана лявото крило на портата. Г. Караславов, ОХ IV, 84. — За помощ ако е, ние повече сме ти помагали, чичо Тошо! — обади се Кичка. — Колко работа сме ти свършили! .. — Хайде, нека да е така! — друсна се Юрталана. — Вие сте помагали на мене, а аз на вас не съм помагал... Г. Караславов, С, 137-138.
ДРУСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от друсвам и от друсвам се. Умората, равномерното полюшкване на колата, .., приятният планински хлад приласкаха уморения хлапак и той заспа неусетно .. Събуди го силно и необичайно друсване на колата. П. Здравков, НД, 117.
ДРУСКАМ, -аш, мин. св. -ах, несв., прех. и непрех. Друсам (в 1-6 знач.). — Офицерин ще станеш ти, офицерин те искам аз — друскаше го на коленете си дадо Ламби. Й. Петров, НЛ, 245. Охранените коне бодро поемат пътя, а от голямата тежест колата не друска и колелата леко се поклащат настрана. Й. Йовков, ВАХ, 9. друскам се страд.
ДРУСКАМ СЕ несв., непрех. Друсам се. Деца се друскаха на теленото мостче и някак си го развеселиха. Ст. Даскалов, СЛ, 11. Страшно се друскат колата ни между два безкрайни реда дюкянчета и мръсни хани-
