5. Разг. Разтърсвам дърво, за да падат плодовете; тръскам. Ние можехме, и така обикновено ставаше, всеки отделно за себе си, и то когато иска, да друса узрели присади. Ив. Хаджийски, БДНН II, 21. Кой друса, он куса. Погов., СбНУ IX, 199.
6. Разг. Бия (в 1 знач.). Завършил съм педагогическо училище, викам, отивам да търся учителско място, а те си смигат — знаем ги ние такива учители. И все бият, братко, все друсат, не ми оставиха място неналожено. Г. Караславов, Избр. съч. И, 233.
7. Прен. Разг. Нарушавам, смущавам установения ред някъде, подкопавам устоите на нещо; клатя, разтърсвам. — Абе тия българи не може да ги разбере човек — .. здравата друсат царщината ни — загрижено каза пашата. Д. Спространов, С, 104. друсам се страд. След това — ако се тръгне на поход срещу българите, да не се въртят около граничните крепости, а да ударят в сърцето на българските земи — крушите капят не като се свалят една по една, ами като се друса дървото. А. Дончев, СВС, 45. друсам си възвр. от друсам във 2 и 5 знач. Друсам си сливи, друса безл. от друсам във 2 знач. Пак по предложение на Незнанова учителките заминаха с автомобила.. Незнанова се покачи на мястото до шофьора .. — Извинявайте, но .. — обърна се Незнанова към другите — отпред по-малко друса. Пък аз не мога да понасям друсанията. Ст. Чилин-гиров, РК, 147-148. На задната седалка друса непоносимо.
ДРУСАМ СЕ несв., непрех. 1. Тялото ми се движи бързо назад-напред или нагоре-надолу, подскача, тресе се при игра, ходене или под действие на външен тласък или силно чувство, болезнено състояние и под.; треса се. Кметът през целия ден тичаше насам-нататък с кърпа около врата и валчесто-то му месесто лице се друсаше, потънало в пот. М. Кремен, СС, 25. Слепият се хвана за корема и почна да се друса от смях. А. Каралийчев, ПГ, 96. Някои от болните, .., щом го зърнеха, отиваха при него и го молеха да им посвири.. — Твоята свирка е по-лековита от всички води в света! — извика един млад момък, който се друсаше цял от някаква незнайна болест. Г. Караславов, Избр. съч. V, 229. Събудих се, блъскан от ръката на Борис, който спеше до мен .. Той се друсаше целият като в треска. В неговия глас имаше такъв ужас, че сънят ми веднага отлетя. Ем. Манов, ПЯ, 60-61. // За предмет — движа целия си корпус, цялата си маса бързо назад-напред или надолу-на-горе; треса се. Старата кола, наричана като за подигравка каляска, се друсаше смешно по изровения от вятъра и дъждовете път. С. Северняк, ВСД, 170. Една жена беше тя, като канара .. Пък един вървеж имаше, пендарите й се друсаха и дрънчаха като звънци. И. Петров, НЛ, 59. Освен смеещите се друсаха се от смеха библиотеките, дрънчаха стъклата, шумяха листата на двата огромни фикуса, вееха се стотина книжни знаменца. Тарас, ТМТС, 68.
2. Прен. Губя стабилността, устойчивостта си, установения си ред; клатя се, люлея се; треса се. Рушат се стълбовете на стария свят, .., друса се от основи хилядолетното царство на гнет и експлоатация. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 2, 37. Нанасят ни [гяурите] удари там, където най-малко очакваме, и потъват вдън земя. Империята се друса цяла, от основи. Д. Спространов, С, 105.
3. Нов. Жарг. Вземам дрога или лекарства с упойващо действие; дрогирам се. 5,1 % от американските учиници се друсат. НТ, 1996, бр. 29, 2. Създаде ли се зависимост от стафа [марихуана], наркоманът ще се друса, колкото и пари да му искат пласьорите. Кеш, 1993, бр. 3, 4. 70 % от тях [излекуваните наркомани] си намират работа или се образоват и си намират партньори, които не се друсат. ХК, 2000, бр. 44, 21. Всеки четвърти от търсачите на „силни усещания“.. се друсал с хапчета. 24 часа, 1999, бр. 276, 12.
ДРУСАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от друсам и от друсам се в 1 и 2 знач.. Камионът се друса като кораб в буря и това друсане разкъсва всичките ни вътрешности. Л. Стоянов, X, 99. Всеки е изпитвал друсането на вагоните, особено ако те се карат с мотор. ПН, 1932, кн. 4,
64.
2 Обикн. мн. и членувано. Отделен тласък, разклащане на предмета, който извършва това действие; друсък. Друсанията на каруцата, които я караха да се държи с две ръце за дъсчения сандък, отвлякоха мислите й на друга страна. Ст. Чилингиров, РК, 113.
3. Отгл. същ. от друсам се (в 3 знач.); дрогиране. Друсането е скъпо удоволствие и за да могат да си го позволят, зависимите сами са принудени да станат продавачи на дребно. ДТ, 2001, бр. 37, 12.
ДРУСАНИЦА, мн. няма, ж. Диал. Друсане (в 1 знач.). Някой запя — високо, кресливо, други подеха нестройно, но скоро замлъкнаха в глъчката, в тропота и в дру-саницата на колелетата. Г. Караславов, ОХ III, 118.
ДРУСВАМ, -аш, несв.; друсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. друснат, св., прех.
1. Друсам (в 1, 2 и 5 знач.) нещо или някого веднъж или изведнъж; тръсвам, разтърсвам. Докторът го гледа, гледа, па го хвана за яката и го друсна леко. Глухонемият из-муча и се дръпна сърдито: Г. Караславов, СИ, 27. — Виноват. Да прекратим огъня, а? Двамата друснаха ръцете си — той шеговито, Клео мълчаливо и сериозно. Ем.
