ДРУМЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от друм; малък, тесен път.
От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДРУНГА ж. Истор. Във Византия — подразделение на легион или тема2, състоящо се от 1000-3000 души. Тема — военен окръг във Византийската империя .. Военен началник на темата е бил стратегът. След него са идвали турмарсите, .. Следващите чинове са били друнгарият — началник на друнга. А. Дончев, СВС, 845. Според сведенията на византийските автори, бойният ред на прабългарите и на другите тюркски народи е бил доста усъвършенст-вуван и развит. За бой те се построявали първоначално по родове и племена, а впоследствие на отделни друнги (отряди от около 3000 души) или части и дружини според нуждата. ТВ, 31.
— От гр. 8ройууо<;.
ДРУНГАР, -ят, -я, мн. -и, м. Истор. Друнгарий. — Твоят чин и име, пресветли?
— усмихна се Добета благоразположено и се поклони. — Друнгар от флота Никое! — отговори пак кратко и с неудоволствие ромейският военачалник. И. Вълчев, СКН, 231*
ДРУНГАРИЙ, -ият, ия, мн. -ии, м. Истор. 1. Във Византия — висок офицерски чин на командир на друнга в пехотата или на тема във флотата.
2. Лице, което има такъв чин. Едва ли някой би познал в пратеника блестящия позлатен друнгарий, който влезе преди малко в битката — перата му бяха изпосечени, .., бронята изпочупена. А. Дончев, СВС, 798-799. — Някой препуска към нас.. —Друнгарият е — додаде живо той. Ст. Загорчинов, ДП, 422. Едновременно със сухопътните войски се отправи в открито море на север и византийският флот под командуването на патриция и друнгария на флота Роман Лакапин. Д. Линков, ЗБ, 20.
— От гр. SpovyyapioQ.
ДРУНДА ж. Диал. Развлечена, размък-ната жена; повлекана.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДРУНДЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е навлечен с много дрехи.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, т. I, 1971.
ДРУНДЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Развлечен, размъкнат мъж; повлекан.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДРУС и (удвоено) ДРУС-ДРУС междум. Подвикване при друсане, люлеене на малко дете или когато се подскача, обикн. при игра на хоро и под. Искаше да му свирят все "чорбаджийското " хоро и поради пълнотата си не тропаше, а само попрегъваше краката си и викаше: „Друс! Друс! Друс!“ И. Йовков, ПГ, 243. — Дойде време да се разплатиме! Така рекъл доволен козарят, па извадил чудната си свирка. И надул я. Ех, като засвирил! Заскачали до една козите: друс-друс, друс-друс — скачал господарят. Изподрал се в трънаците. Ран Босилек, Р, 92.
ДРУСАЛКА ж. Диал. 1. Дъска, подпряна подвижно в средата, на двата края на която сядат и се люлеят. От радост се приближихме до куп безразборно разхвърлени нови чамови дъски.., направихме си като децата друсалка и люлеейки се на пружиниращия чамов материал, запяхме: „Друс, друс, конче!“ ВН, 1959, бр. 2468, 4.
2. Кречетало на воденица (Н. Геров, РБЯ).
ДРУСАМ, -аш, несв., прех. 1. Тръскам, люлея някого, като го подхвърлям леко. Често дядо му, като го друса на ръце, казва му с целувки по надутите бузки: — Ба-щичко! Ив. Вазов, Съч. VII, 132. Николина стоеше между дърветата, гърбом към къщата, увлечена в игра с малкия. Тя го беше стиснала здраво до гърдите си, друсаше го, като сама подскачаше и напяваше някак смешно. Г. Райчев, ЗК, 62.
2. Прех. и непрех. Тръскам, разтърсвам някого или нещо чрез многократно слабо подхвърляне или разклащане назад-напред. Жълтият кабриолет .. бързо се приближаваше насам .., двата коня, измокрени от дъжда, уморено друсаха сплъчканите си гриви. Ем. Станев, ИК, 13. Отблизо запознат с тая музика, Чумакът друсаше испо-лищките си гърди и от все сърце се смееше. Й. Йовков, Ж 1945, 9. Леката кашлица го друсаше, измъчваше го. Г. Караславов, Избр. съч. I, 332. Докато минавахме през селото, конете бързо препускаха, каруцата дрънчеше, друсаше и аз, седнал на един чувал със сено, подскачах и се полюлявах ту на една, ту на друга страна. Й. Йовков, Разк. III, 30. Как е възможно цял ден и цяла нощ да го [Ценко] друсате с каруца? А. Ка-ралийчев, НЗ, 20. // Съзнателно, нарочно тръскам, разтърсвам някого или нещо, като го разклащам бързо назад-напред или нагоре-надолу. Той го улови за раменете и започна да го друса. — Тате, ела на себе си! К. Петканов, ОБ, 125. Жена му уплашено го прегръща и почва да го друса. Хр. Радевски, Йзбр. пр Ш, 155. После в къщата на бригадира надойдоха любопитни съседи, друсаха ръцете на комбайнерите и се смееха. Ив. Венков, ХКН, 36.
3. Разг. В съчет. с хоро и под. Играя (хоро и под.) буйно, като полюлявам тялото си бързо нагоре-надолу. Площадът се огласи от весела реч. В училищния двор засвири акордеон, младежите друсаха румба. П. Ангелов, Ж, 10. Друсат младите хорце, / тропат като бесни. К. Христов, Кр, 62.
4. Разг. Със съществителни, означаващи музика за игра, обикн. за народен танц. Свиря игриво, буйно. Музиката друсаше тропли-ва ръченица.
